Решение № 40 от 17.02.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Перник , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

РОМАН Т. НИКОЛОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20201700500550 по описа за 2020 година

С решение № 149/25.11.2019год. , постановено по гр.дело № 304/2019год. по описа на Районен съд-Радомир е признато за установено по иска с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от Б. В. А. от *** против „КРЕДИТ ИНКАСО

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр. С.,че ищецът не дължи вземанията от 94.75 лева - мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2013 г. до 27.12.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч. гр. д. № 1757 по описа на РдРС за 2010 г„ въз основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп.дело № 2483 по описа на ЧСИ А. В. за 2017 г. ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Б. В. А. от *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр. С. иск с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника, сумата от 763.93 лева - главница, както и сумата в размер на 25.00 лева за разноски за държавна такса и 100.00 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС, за която с ума е издаден изпълнителен лист от *** г., по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2483/2017 г. на ЧСИ А. В., поради изтекла погасителна давност.

1

С решението „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД гр. С. е осъдено да заплати на Б. В. А. от *** сумата от 23.51 лева , представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете, както и е осъден Би. А. от *** да заплати на „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД гр. С. сумата от 116.45 лева, представляваща разноски по делото съразмерно с отхвърлената и прекратена част от/исковете.

Б. А. е обжалвал така постановеното решение в отхвърлителната му част , като моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и предявеният от него иск да бъде уважен изцяло. Счита ,че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд , но правните изводи са направени в противоречие с възприетото с ТР № 2 /26.06.2015год. по т.д. № 2/2013год. на ОСГТК на ВКС и при неправилно приложение на ППВС № 3/ 1980год. на ВКС.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа се ,че правилно районния съд е приел ,че в случая е приложим общия 5-годишен давностен срок по чл.110 от ГПК , че в случая този срок не е изтекъл ,че давността е била спряна на основание ППВС № 3/18.11.1980год. и че с настъпването на перемцията на изпълнителното дело е започнала да тече нова давност,която е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изп.дело № 2483/2017год.Счита се ,че от последното прекъсване на давността, а и към днешна дата давността не е изтекла. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Б. В. А. е поискал да бъде признато за установено по отношение на " Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр.С., че не дължи следните суми: 762.93 лева– главница по договор за кредит ***год., сключен между ищеца и `“ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 94.75лева,представляваща лихва за периода от 30.07.2009год. до 01.12.2010год., сумата от 576.04 лева ,представляваща законна лихва върху към 25.04.2018год. и сумата от 125лева , разноски в заповедното производство, а именно 25 лева държавна такса и 100 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен от ***год. по ч.гр.дело № 1757/2010год. на РРС, поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите .

„ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД гр.С. е изразил становище за неоснователност на предявения иск ,тъй като не е изтекъл предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок . Поддържал е , че давността е прекъсвана многократно с извършвани в хода на изпълнителното производство валидни изпълнителни действия .Счита , че изпълнителните дела са образувано правилно и законосъобразно и че е взискател на ищеца съгласно договор за цесия сключен с „ БНП Париба Пърсънълс Файненс“ ЕАД на ***год.

2

За да отхвърли иска за главницата и съдебните разноски районният съд е приел, че същите се погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД и че същата не е изтекла към образуване на новото изп.дело № 2483/2017год..

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на останалите въпроси, съдът е обвързан от изложеното в жалбата.

Жалбоподателят твърди , че решението на ПРС е неправилно , тъй като е постановено в разрез с възприетото в ТР № 2 /26.06.2015год. по т.д. № 2/2013год. на ОСГТК на ВКС и при несъобразяване с ППВС № 3 / / 1980год. на ВС на РБ.

Установено по делото е следното :

На ***г. по ч. гр.д. № 1757/2010год. по описа на РРС против ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на праводателя на „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД гр.С.- „ БНП Париба Пърсънълс Файненс“ ЕАД гр.С. за сумата от 762.93 лева –главница и 150 лева разноски , част от предмета на предявения на основание чл.439 от ГПК иск .

Въз основа на изпълнителния лист на 05.01.2011год. е образувано изп. д. № 474/2011год. по описа на ЧСИ А. В..На 26.10.2011год. на ищеца –длъжник по изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение,която той е получил лично на 14.11.2011година. По молба на взискателя ,на ***год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца,като запорното съобщение няма данни да е получено .

Върху изпълнителния лист е положен печат, от който е видно че изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,ал.1 ,т.8 от ГПК и е посочено ,че последното изпълнително действие е извършено на 26.10.2011год. Налице е и Постановление от 08.01.2017год. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело .

С молба вх.№ 9202/22.07.2015год. „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ “ ЕАД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател в качеството му на цесионер по сключен с „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за цесия от ***год.

С цитирания договор „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С. е прехвърлило на „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ ЕАД гр.С. свои вземания, сред които и процесното такова,произтичащо от сключен между ищеца и „ БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр.С. договор за потребителски кредит *** .“ Кредит Инкасо Инвестмънтс“ БГ „ЕАД гр.С. е упълномощено да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания. Налице са данни за изпращане на настоящия ищец на уведомление за извършената цесия, което не му е връчено. Известието за доставянето му е върнато с отбелязване за сменен адрес .

С отговора на исковата молба е представено извлечение от договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***год., договор за кредит, уведомление за извършено прехвърляне на вземания , адресирано до ищеца,както и известие за доставяне.

3

На 08.12.2017год. по молба на „ Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД гр. С. и приложен изп.лист от **год. е образувано против ищеца изп.дело № 2583/2017год. по описа на ЧСИ А. В..

На ***год. по искане , направено с молбата на взискателя от 08.12.2017год. , е наложен запор върху вземания на длъжника като запорното съобщение е получено от Първа инвестиционна банка на 04.05.2018год. На 30.07.2018год. е получена от ищеца покана за доброволно изпълнение .

На основание чл.458 от ГПК , Нацонална агенция по приходите е конституирана като присъединен взискател по делото.

При така установеното, въззивният съд намира, че неправилно районният съд е отхвърлил иска.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , издадена против ищеца на основание чл. 410 от ГПК.Предвид липсата на данни за момента на влизането и в сила ,съдът приема че най-късният момент за това е датата , предхождаща датата на издаване на изпълнителния лист или ***год. Това е и моментът , от който започва да тече срока на погасителна давност относно вземанията, посочени в нея и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Вземането по изпълнителния лист е относно главница по представен потребителски паричен кредит и разноски , направени в заповедното производство.По отношение на главницата ,както и по отношение на разноските /като самостоятелно вземане, което не попада в приложното поле на чл.119 от ГПК / се прилага общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Приложимостта на общата петгодишна давност касателно главницата се определя от това,че при кредита е касае за едно единно плащане , разсрочено по волята на страните , а не за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“ В“ от ЗЗД.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - ***год. до образуване на първото изпълнително дело- 19.05.2011год. не е изминал петгодишен период , поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 19.05.2011год. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980год. тълкуване давността е спряла да тече през цялото изпълнителното производство по изп.дело № 474/2011год.. относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б.“ Ж“ от ЗЗД като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство , което е станало по силата на закона на 26.10.2013год. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията, дадени с ТР 1/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. на ВКС.

Новото изпълнително дело е образувано на 08.12.2017год. , поради което по отношение на него намира приложение на т.10 от ТР № 2 по т.д.№ 2/13год. на ОСГТК на ВКС . Доколкото в молбата за образуването му е направено искане за налагане на запори 4

,както и извършване на опис на имущество на длъжника, то започналата да тече на 26.10.2013год. погасителна давност е прекъсната, както по отношение на вземането за главницата ,така и за вземането за разноски .

Давността е прекъсната на 08.12.2017год., от който момент е започнала да тече нова давност , която е прекъсната с наложения на ***год запор върху банковите сметки на длъжника . От този момент- ***год. до датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК и приключване на съдебното дирене в производството пред районния съд, давностният срок по чл.110 от ЗЗД не е изтекъл, поради което и вземането за главницата и за разноски не е погасено по давност и е дължимо.

Достигайки до същия извод относно дължимостта на вземането по процесния изпълнителен лист-главница и съдебни разноски , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото , а именно неоснователността на подадената въззивна жалба, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за въззивното производство.

Разноските са присъдени при съобразяване с обстоятелството ,че предмет на разглеждане в настоящото производство е единствено жалба вх.№ 25/06.01.2020год., подадена от Б. А. против отхвърлителната част на Решение № 149/25.11.2019год. Въззивна жалба вх.№ 3100/23.07.2020год. е подадена против решение № 45/26.06.2020год.

,постановено по гр.дело № 304/2019год. и същата е върната на жалбоподателя Б. А. на основание чл.268, ал.2 ,т.2 от ГПК.