Решение № 260623 от 14.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е

№………................/………2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА

ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА

КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1194 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Р.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Х., против решение № 505/04.02.2020г. по гр.д. № 4540/2019г. 9077/2019г. на 48-ми състав на ВРС, с което е отхвърлен осъдителния му иск, насочен срещу С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 1855,46 евро, представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка № 7000151688022 и клиентски номер *********, разкрита на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 304-0308/31.03.2009г., сключен между С.К.Ц. и „УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД и е осъден да заплати на С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800 лв., представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Считайки обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и при несъобразяване с приетите по делото доказателства, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата му претенция бъде уважена.

Моли и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Л.П. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство. Позовавайки се на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да събере соченото от него доказателство, моли да бъде задължено неучастващото по делото лице „УниКредит Булбанк“ АД да представи намиращите се у него документи, от които да е видно на кои дати и кои лица са правили вноски за погасяване на договора за банков кредит от 31.03.2009г.

В о.с.з. на 15.09.2020г. Р.И.Х. лично и чрез адв. А.Х. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият С.К.Ц., чрез процесуалния си представител адв. Л.П.-възраженията си в писмения отговор. Р.И.Х. претендира присъждане на сторените вв въззивното производство разноски, а насрещната страна не възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.И.Х. ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Х. срещу С.К.Ц. ЕГН *********, с адрес ***, за присъждане на сумата от 1855.46 евро, представляваща внесена от него в полза на С.К.Ц. по неговата клиентска сметка № 7000151688022 и кл.№ ********* в „УниКредит Булбанк“ АД, разпределена на две вноски, както следва: 1. С вносна бележка от 22.05.2014г.-сумата от 1345.00 евро и 2. С вносна бележка от 01.07.2014г.-сумата от 510.46 евро, превалутирана от банката в 1000.00лв. Твърди, че е налице неоснователно обогатяване на ответника със сумите по двете плащания, т.к. липсва основание за това. Липсва договорно основание, по силата на което ищецът да се е задължил да превежда посочените суми по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД.

Моли се С.К.Ц. да бъде осъден да му заплати сумата от 1855.46 евро, представляваща недължимо плащане по клиентската сметка на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С.К.Ц., чрез особения си представител адв.

Деспина Вълкова оспорва исковата претенция, като неоснователна.

Постъпил е и писмен отговор вх. № 64199/03.09.2019г. от С.К.Ц., чрез адв. Л. Георгиев. Следва да бъде прието, че този писмен отговор е подаден в срок, доколкото първоинстанционният съд неправилно е приел, че С.К.Ц. е бил редовно призован на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, пристъпвайки към назначаването на особен представител, доколкото не е била спазена точно процедурата, предвидена в чл.

47, ал. 1, предл. 3 от ГПК и Ц. не е бил търсен на адреса си в неприсъствен ден. В писмения си отговор ответникът е възразил срещу правната квалификация на иска, дадена от ищеца, намирайки, че се основава на разпоредбата на чл. 55, ал.

1 от ЗЗД, а не 59 от ЗЗД. В този смисъл възразява, че приложение намира разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, изпълнявайки нравствен дълг. Оспорва основателността на иска и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените разноски.

Излага, че е било налице постигнато съгласие между страните, че с тегления от С.К.Ц., както и от неговата съпруга Г.Х.и брат й ИВ.Х. се финансира реално „Консорциум Реми Груп“ АД, което дружество към момента било във влошено финансово състояние. Дружеството не е било в състояние да дострои сградата в гр. Бяла и трети лица не са искали да купуват имоти в сградата, построена на етап „груб строеж“ и съответно невъведена в експлоатация. Със сумите по кредитите, изтеглени от роднини и сина на ищеца-Д.Х. следвало да бъде довършена сградата, а обектите продадени на реални купувачи, като „АД, съответно Р.Х. реализира печалба. Ролята му е била да бъде формален кредитополучател, а чичото на съпругата му подпомогнат. Ищецът за своя сметка, евентуално „Консорциум Реми Груп“ АД е следвало да плащат за своя сметка дълга към банката, без право на регрес. Кредитите били изтеглени, но сградата останала недовършена и към момента се руши. Той не е извършвал разпоредителни действия с теглените от банката суми. Ако ищецът е допуснал грешка, като е погасил чужд кредит без основание, то следва да си търси парите от банката, а не от него самия.

Дори и да се приеме, че ищецът не е плащал по изрична договорка, е предприел чужда работа при знанието и одобрението му, евентуално е действал при дарствено намерение. Прави и възражение за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 304-0308/31.03.2009г., на 31.03.2009г. “УниКредит Булбанк“ АД е предоставила кредит на С.К.Ц. за сумата от 50000.00 евро, със срок за усвояване до 30.04.2009г. и срок за погасяване-20.03.2029г. За обезпечение на връщането на сумата по кредита е уговорено сключването на договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Бяла, представляващ апартамент № 18, със застроена площ 82.10кв.м. на ет. 2, в жилищна сграда /Апартхотел/, построен в ПИ с идентификатор ***. Усвояването, съответно погасяването на кредита е уговорено да става по сметка BG79UNCR70001516588022. Страните са подписали и анекс № 1 от 05.03.2010г. и анекс № 2 от 21.05.2013г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело № 69/02.04.2009г., поправен с НА № 113, т. 1, рег. № 1155, дело 74/2009г., двата на нотариус Полина Миткова „Консорциум Реми Груп“ АД, чрез изпълнителния директор Р.И.Х. е продало на С.К.Ц. апартамент № 18, със застроена площ 82.10кв.м. на втори етаж в жилищна сграда № 4 /Апартхотел/, построен в гр.

Бяла, ПИ с идентификатор ***. за 37100.0лв. Сумата е осигурена с банков кредит, по силата на договор № 304-0308/31.03.2009г.

С преводно нареждане от 06.04.2009г. до „УниКредит Булбанк“ е наредено да бъде изплатена на „Консорциум Реми Груп“ АД сумата от 41000.00 евро по договор за покупка на апартамент с IBAN ***.

По първоинстанционното дело са представени 2бр. вносни бележки до „УниКредит Булбанк“ АД: от 22.05.2014 г. за сумата от 1345 евро, представляваща вноска по кредит, в полза на С.К.Ц. по сметка с IBAN *** Р.И.Х. и от 01.07.2014 г. за сумата от 510,46 евро, превалутирани на сумата от 1000.00лв. представляваща вноска по кредит, в полза на С.К.Ц. по сметка с IBAN *** Р.И.Х..

Ищецът Р.И.Х. е отговорил по първоинстанционното дело на поставените му от ответника и допуснати от съда въпроси по сда

Пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: К.Н.Г.и ИВ.Д.Х., водени от С.К.Ц. и В.Я.Л., водена от Р.И.Х., като е допусната и очна ставка между свидетелите ИВ.Д.Х. и В.Я.Л..

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Настоящият състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. До този извод достига, като вземе предвид твърденията в исковата молба, че страните не са били обвързани от договорни отношения, но е настъпило разместване на материални блага, довело до обогатяване на ответника и обедняването на ищеца, същевременно не се установиха направените от ответника възражения в писмения му отговор, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От събраните по делото доказателства се установява, че между „УниКредит Булбанк“ АД и С.К.Ц. е сключен договор за банков ипотечен кредит № 304-0308/31.03.2009г., по силата на който банката е предоставила ипотечен кредит за сумата от 50000.00 евро. за покупката на недвижимия имот, описан в т.

8.1.1 и ремонтни дейности в имота. Описаният в т. 8.1.1. от договора имот е ап.

18, находящ се в гр. Бяла, на втори етаж на сградата /Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор ***, същият предмет на обезпечение по силата на договорна ипотека.

На

02.04.2009г. С.К.Ц. е придобил собствеността на е ап. 18, находящ се в гр.

Бяла, на втори етаж на сградата

/Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор ***, закупувайки го от „Консорциум Реми Груп“ АД.

Следва да бъде посочено, като се вземат предвид посочените непосредствено по-горе доказателства, че решаващият състав намира, че е останало недоказано, че действителния кредитополучател по договора за банков ипотечен кредит от 31.03.2009г. е ищецът Р.И.Х., съответно

„Консорциум Реми Груп“ АД, в какъвто смисъл са наведените от ответника възражения. Целта на отпуснатия кредит е реализирана, като ответникът, той и кредитополучател е придобил по силата на договор за покупко-продажба имота, за който му е отпуснат кредита. Сумата от 41000.00 евро по преводно нареждане от 06.04.2009г. е платена на „Консорциум Реми Груп“ АД. Вярно, че като покупна цена в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело № 69/2009г. на нотариус Полина Миткова е посочена сумата от 37100.00лв., но видно това е размера на данъчната оценка на имота, посочена и като цена по договора. В писмения си отговор ответникът е направил възражение относно съществуването на персонална симулация при сключване на договора за кредит. Обратно писмо не се твърди, че съществува и не се представя от ответника. Доказването в този случай се подчинява на правилото на чл. 165, ал. 2 от ГПК, свързано с изискването за писмени доказателства, изхождащи от насрещната страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съглашението е привидно. Липсва следователно и начало на писмено доказателство. Свидетелски показания са недопустими.

Неоснователно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния казус са допустими свидетелски показания, доколкото исковата сума е в размер на 1855.46лв. Това е така, но биха били допустими свидетелски показания, на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК ако договорът, по който е направено плащането беше на стойност под 5000.00лв., а това не е така. С.К.Ц. не попада и сред лицата, посочени в изключение на посоченото по-горе правило.

Не са ангажирани доказателства, че към 31.03.2009г. вече е бил сключил брак с пламенницата на Р.И.Х.-Г.Х.. Дори и да е било така, то С.К.Ц. би бил в трета степен на родство по съребрена линия, а допустимо е изслушването на свидетелски показания само до втора.

Разпечатката съдържа 48 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8217088e-f1e7-474a-9f52-3a7bbb8b36d7