Решение № 4400 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4400 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501971 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Ф.И., с надлежно учредена представителна власт по делото срещу Решение № 20111781 от 28.12.2023 г., постановено по гр. дело № 53999/2018 г. по описа на СРС, ГО, 161-ви състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответниците В. М. А. и И. Е. С. пасивно субективно и кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане при квоти от 3/4 за първата и 1/4 за втората на следните суми: сумата от 241,02 лв., главница за топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, общ. Връбница, ж.к. ****, аб. № 266759, сумата от 47,72 лв., главница за дялово разпределение през периода м.05.2015 г.-м.04.2016 г., ведно със законна лихва върху главниците за периода от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 63,64 лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 01.07.2015 г.-02.04.2018 г., сумата от 12,34 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода 01.07.2015 г.-02.04.2018 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първостепенния съд нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа се, че ответниците са потребители на топлинна енергия като законни наследници на Е.С.Д., което се установявало от представените доказателства. Сочи, че същите са приели наследството на 1 своя наследодател, което се установявало от обстоятелството, че в представената справка по реда на Наредба № 14/2009 г. постоянният и настоящият им адрес се съвпадал с този, до който е доставяна топлинна енергия и е бивш собственик е наследодателят им. Изтъква, че същите дължат стойността на претендираната главница, както и лихва за забава, с оглед обстоятелството, че са изпаднали в забава след изтичането на 45 дни от публикуване на интернет страницата на дружеството, което се установявало от представените констативни протоколи. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове.

Въззиваемите ответници - В. М. А. и И. Е. С., чрез назначения им особен представител – адв. Е.К., са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на ищеца – „Елвеко“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като особения представител не дължи държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Спорният между страните въпрос във въззивното производство е свързан с това дали ответниците, посочени в представената по делото справка по реда на Наредба № 14/2009 г. като наследници на бившия потребител на топлинна енергия Е.С.Д. – починал на 08.04.2016 г. по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. ****, аб. № 266759, са негови собственици, респективно имат качеството на потребители на топлинна енергия.

В тази връзка по делото е представена Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /лист 37 по делото на СРС/, от която се установява, че В. М. А. и И. Е. С. са законни наследници на Е.С.Д. – починал на 08.04.2016 г. , съответно първата бивша съпруга, а втората негова дъщеря. Този документ не е бил надлежно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК от ответника и представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в същия обстоятелства, поради което настоящият състав на съда приема, че В. М. А. и И. Е. С. имат качеството на законни наследници на Е.С.Д., респективно са приели наследството оставено от него, доколкото ответниците не са провели 2 обратно доказване, че се си отказали от наследството на баща си, респективно не е опровергана доказателствената сила на същия. Нещо повече, в случая ответниците, чрез назначения им особен представител не са оспорили факта на приемане на наследството, нито са поддържали твърдения, че са се отказали от него. Ето защо изводът на първоинстанционния съд в обратна насока е необоснован.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай по делото е представен нот.акт за продажба на недвижим имот № 162/01.04.1993 г., на нот. Ч.Б., от който се установя, че имотът е бил придобит от Е.С.Д. – починал на 08.04.2016 г., като след смъртта му по правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН, същият станал съсобствени при равни квоти – по ½ ид.ч. между ответниците В. М. А. и И. Е. С., доколкото не са представени доказателства, че същият е придобит по време на брака между на Е.С.Д. – починал на 08.04.2016 г. и В. М. А..

Изложеното налага обоснован извод, че противно на приетото от първоинстанционния съд В. М. А. и И. Е. С. са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска като законни наследници на Е.С.Д..

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се в адрес гр.

София, общ. Връбница, ж.к. ****, аб. № 266759, е на стойност 241,06 лв., представляваща разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за възстановяване по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.

Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Елвеко“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното 3 количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.

При това положение главният иск за осъждането на ответниците да заплатят стойността на доставената топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Връбница, ж.к. ****, аб. № 266759, са основателни и доказани за ½ от сумата от 241,06 лв. по отношение на В. М. А., а по отношение на И. Е. С., предвид диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК за ¼ от сумата от 241,06 лв.

По отношение на акцесорните искове за изтекла мораторна лихва върху уважения размер на главниците следва да се отбележи, че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В рамките на процесния период са действали общите условия на ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/ 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София” ЕАД, одобрени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл. 33, ал. 4 от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на за‐ конната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на из‐ равнителната сметка. Следователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 ОУ клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия, а само за сумите, начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет-сайта на дружеството. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответницата са били публикувани на интернет-страницата му, доколкото представените протоколи са извън компетеността на нотариуса, поради което и с оглед доказателствената тежест по чл. 154, ал.

1 ГПК ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са била поставени в забава за изпълнението на процесиите задължения. Ето защо и решението, с което акцесорните искове са били отхвърлени следва да бъде потвърдено.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно иска за дялово разпределение, както и за мораторна лихва по отношение на иска размера на иска за дялово разпределение, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.

4

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на въззивника ищец следва да се присъди сумата от 658,93 лв., представляващи разноски в производството пред СРС съразмерно на уважената част от искове, както и сумата от 161,30 лв., представляващи разноски в производството пред СГС, съразмерно на основателната част от въззивната жалба.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.