Решение № 2231 от 27.03.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София,

27.03.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.

Секретар: МИЛЕНА

КЮРКЧИЕВА като разгледа докладваното от съдията Г. гражд.дело №

9465 по описа за 2018 година, съобрази, че:

Предявен е иск по чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на КЗ, обн.ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г.

С исковата молба от ищцата З.Д., чрез адв. Я.С. против З.

„Л.и.“ АД твърди, че на 05.09.2016 г. на път III- 867 до с.Бенковски, общ.Кирково, обл.Кърджали е пострадала като пътник в лек автомобил „Фиат Пунто“ с турски регистрационен номер ******, при ПТП настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ******, който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установено в чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.1, т.1 от Правилника за ЗДвП и по непредпазливост причинил телесни повреди на ищцата и още едно лице– престъпление по чл.343, ал.3 б.“а“ вр. с ал.1 б.“б“ и чл.342, ал.1 от НК, за което било образувано НОХД № 398/2016 г. на РС – Момчилград. В резултат на произшествието ищцата получила счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец. След ПТП била приета за лечение в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - Кърджали, а от следващия ден лечението й продължило в Отделение по ортопедия на болница при Тракийски университет – гр.Одрин, Република Турция до 18.11.2016 г. Ищцата претърпяла болки и страдания от причинените й травматични увреждания, както и стрес от случилото се, сънувала кошмари, изпадала в състояние на психически и нервни кризи от това, че вече не могла да се движи и обслужва самостоятелно и да води активен начин на живот.

С исковата молба се твърди, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество - застрахователна полица № BG/22/116000136194, сключен на 29.12.2015 г. с покритие от 01.01.2016 г. до 01.01.2017 г., поради което предявява иска си пряко срещу ответника - застраховател.

Поддържа се, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по задължителната застраховка „ГО“ за обезщетяване на настъпилите вреди и правен интерес да предяви пряко иска си срещу застрахователя, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

ИСКАНЕТО е ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпените от нея в резултат на ПТП неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от датата на деликта – 05.09.2016 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва, че е налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за увреждащия лек автомобил към датата на произшествието. В отговора си ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която не е пътувала с поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП №10 от 06.09.2016 г., съдържащите се в приложеното НОХД № 398/2016 г. на РС-Момчилград писмени доказателства и заключението на съдебно автотехническата експертиза по делото, се установява, че: на 05.09.2016 г. е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ******, управляван от Ш.Ш.движещ се по път III -867 в посока от с.Бенковски, общ. Кирково, обл.Кърджали към гр.Златоград и движещия се в обратна посока лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ ******, управляван от М.Д., в който на задната седалка, в дясно, е пътувала ищцата по настоящето дело.

Установено е, че при км.46+400 лекият автомобил „Опел Вектра“ е загубил устойчивостта си и навлязъл в лентата за насрещно движение, където бил реализиран челен удар с другото МПС. Вследствие на което автомобилът, в който е пътувала ищцата е притиснат към платното и задната му част е била изхвърлена върху предпазния парапет. Увреждащият лек автомобил се е движел със скорост равна, или по-висока от 85 км/час – превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост, което и причината за възникване на ПТП при отклоняването на посоката за движение при навлизане в завоя. Ударът е бил леко кос, с левите страни на автомобилите, при който инерционните сили въздействали върху тялото на пострадалата са напред и наляво. От изявлението на ищцата в протокола за разпита й като свидетел в досъдебното производство, което е извънсъдебно признание на този факт, преценено с оглед на заключението на САТЕ и СМЕ и с всички доказателства по делото съгласно чл.175 от ГПК, се установява, че тя не е била с предпазен обезопасителен колан и това е позволило свободно движение на тялото в купето. Счупването на лявата бедрена кост на ищцата е получено при удар на лявото коляно в предните седалки на лекия автомобил, в който е пътувала. Вещите лица изясняват, че по този механизъм е настъпило травматичното увреждане на долен ляв крайник. В този смисъл съдът възприе заключенията на вещите лица по съдебно автотехническата и по съдебно медицинската експертиза с вещо лице травматолог, като обективни, компетентно изготвени и кореспондиращи помежду си, а така и с останалите доказателства по делото.

С одобрено споразумение по чл.382 от НПК по НОХД № 398/2016 г. по описа на Момчилградския районен съд водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ****** Ш.Ш.Ш.е признат за виновен в това, че на

05.09.2016 г. в с.Бенковски, обл.Кърджали и при управление на същия е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за ПЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – на М.М.Д. и на ищцата в настоящето производство – престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК.

От обсъдените по-горе доказателства, съдът намира за доказано по несъмнен начин настъпването на ПТП при описания механизъм и по вина на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“.

С определение по чл.146 от ГПК е признато за безспорно обстоятелството, че към датата на ПТП за лекия автомобил е имало сключена застраховка „ГО“. От представената по делото справка от ИЦ на ГФ, от която е видно, че застрахователният договор е сключен на 29.12.2015 г. и имал действие към момента на ПТП.

От представените по делото епикриза с досие на пациент №

762708 от 19.09.2016 г. изд. от Тракийски университет – гр.Одрин Република Турция с превод на български, ренгенография и от заключението на допусната и изслушана по делото СМЕ се установява, че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Счупване на тялото на лявата бедрена кост. Бил й е поставен гипс и на 11.09.2016 г. е извършено оперативно открито наместване и фиксация на бедрената кост с метални импланти. На 14.09.2016 г. ищцата е била изписана от болничното заведение, като лечението й е продължило амбулаторно От заключението на вещото лице и показанията на свид.Ахмед, съдът намира за установено, че периодът на лечение и възстановяване на ищцата е продължил в обичайния срок от около 8-9 месеца. В първите около 3 месеца ищцата не е могла да се движи и е била затруднена да се обслужва самостоятелно, като е получавала и постоянна чужда помощ от своята баба. Тя не е могла да посещавала учебни занятия. След това ищцата е започнала да се придвижва с помощни средства и да ходи на лекции, но майка й трябвало да я закара. Вещото лице изяснява, че характерът, степента и местоположението на травматичната увреда и давността й, възрастта на ищцата и проведеното лечение, предполагат и понастоящем тя да изпитва болки на мястото на счупването и при влажно и студено време. В този см. са и показанията на свид.Ахмед, които съдът намира за добросъвестни и достоверни. С показанията си тази свидетелска установява, че след инцидента ищцата често е сънувала катастрофата, била стресирана и неспокойна.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.), предявен пряко срещу застрахователя, която възможност е предоставена на увреденото лице от закона.

За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. По делото се установи, както наличието на всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия, така и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован.

Съгласно чл. 300 ГПК вр. чл.

383, ал. 1 НПК споразумението пред наказателния съд има последиците на влязла в сила присъда, поради което е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид това и поради наличието на споразумение в наказателния процес следва да се приеме за установено, че водачът Ш.е извършил престъпление по чл. 343, ал.3, б.“а“ вр. с ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, като нарушавайки правилата за движение в чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и тези установени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.63 от ППЗДП е управлявал МПС с превишена и с несъобразена скорост и не е контролирал управляваното от него ППС, пресякъл е непрекъснатата бяла разделителна линия и навлязъл в пътното платно за насрещно движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движените на левия крак за повече от един месец. В случай, че фактическият състав на деянието включва и наказателната отговорност се определя с оглед настъпването на различни по вид и тежест вреди, то обхваща и нея самата (съставомерност на вредата). Следователно, в тези случаи постановената присъда обвързва гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК, и досежно конкретно установения вид вреда, настъпила в резултат на поведение на делинквента

(причинна връзка). Това, което е установено като съставомерно поведение с влязлата в сила присъда обвързва гражданския съд и той не може да установи нещо различно от постановеното в присъдата. Само на това основание може да се приеме, че в хода на настоящия процес е доказана и причинно-следствената връзка между противоправното поведението на водача и уврежданията на пострадалата. От събраните и в хода на настоящето производство доказателства се установи, че ищцата е претърпяла описаните травматични увреждания при настъпилото ПТП, болки и страдания в хода на лечебния и възстановителен период, както и че е преживяла психологически стрес и сънувала кошмари, които са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното виновно деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства се установи по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на престъплението увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.