Решение № 275 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 308/2024
- Вид
- Решение № 275
- Подписан
- 04.07.2025
- Състав
- Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, т. 8 · Закон за счетоводството
РЕШЕНИЕ
№ 275 гр. Варна, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20243100900308 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от „Геотерм” АД срещу „Онтарио БГ” ЕООД и ППЗК „Срацимир” за приемане за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане в полза на първия ответник срещу втория ответник по изп. дело № 389/2024г. по описа на ЧСИ Л. С. за сумата от 49 248,79 лв., от които главница в размер на 35 000,00 лв.; законна лихва в размер на 9 251,47 лв. за периода 09.03.2022 г. - 29.05.2024 г.; 1 409,72лв. неолихвяеми вземания; 3 587,60 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, за които е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 569/2023 год. по описа на ВАпС.
В исковата молба се излага, че въз основа на удостоверение по чл. 456 ГПК с изх. № 6478/11.03.2024 г., издадено по ИД № 178/2024 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, считано от 14.03.2024 г. ищецът се явява присъединен взискател по ИД № 389/2024 г. на ЧСИ рег. № 895 в КЧСИ, което е образувано за удовлетворяване на вземанията на кредитора „Онтарио БГ“ ЕООД срещу длъжника ППЗК „Срацимир“ по изпълнителен лист № 24/20.02.2024 г., издаден по в. т. д. № 589/2023 г. на ВАпС. По ИД № 389/2024 г. на ЧСИ рег. № 895 в КЧСИ били допълнително присъединени и вземанията на „Онтарио БГ“ ЕООД срещу ППЗК „Срацимир“ по изп. лист от 14.05.2024 г., издаден по в. т. д. № 569/2023 г. на ВАпС.
Съществуването на последните ищецът оспорва в настоящото производство с твърдението, че „Онтарио БГ“ ЕООД никога не е предоставяло на ППЗК „Срацимир“ сумата от 35 000 лева в заем в т.ч. по договор за заем от 30.07.2020 г. и издадения разходен касов ордер № 4/05.09.2020 г. (РКО), съответно, че тя не е била осчетоводявана, декларирана пред НАП и използвана за дейността на кооперацията. Издаването на РКО не било свързано с договора от 30.07.2020 г. Оспорва съдържанието на РКО, като заявява, че управителят на „Онтарио БГ“ ЕООД – М. М., без знанието и съгласието на председателя на кооперацията Я. Я. се бил снабдил с разходни ордери, върху които Я. предварително бил изписал единствено номера на документите и положил подписа си в полето, удостоверяващо получаването на съответната сума. Всички останали детайли били впоследствие попълвани от М.. В евентуалност твърди, че дори сумата по договора да е била предадена на Я., то той я е получил в лично качество, а не в това на председател на кооперацията. Твърди се още, че поради изпълнението на тристранно споразумение от 14.07.2022 г., сключено между ППЗК 1
„Срацимир”, „Атлас Агро 2011” ЕООД и „Онтарио БГ” ЕООД, на 04.11.2022 г. е била одобрена съдебна спогодба, с която е приключило производството по т. д. № 139/2022 г. на ОС-Добрич. В чл. 6 от извънсъдебното споразумение, страните уговорили, че при точно изпълнение на поетите задължения, те няма да имат претенции помежду си. В евентуалност ищецът твърди, че процесният договор е нищожен поради неговата привидност и противоречието му с добрите нрави.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Онтарио БГ” ЕООД, с който дружеството оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по силата на договор за заем, наименуван договор за подпомагане, е предоставил на ППЗК „Срацимир” в брой сумата от 35 000 лв. с цел използването и́ за осигуряването на стопанската 2020-2021 г., като от своя страна кооперацията поела задължението да върне сумата в рамките на една година при поискване. В т. 3 от договора било предвидено, че разходването на средствата и размера на паричната помощ се преценява от представляващия кооперацията Я. Я., като се определя по размер и удостоверява с РКО – в случая № 4/05.09.2020 г., издаден от управителя на „Онтарио БГ” ЕООД М. М.. С полученото от ППЗК „Срацимир” уведомление вх. № 170/10.09.2021 г., кооперацията била поканена да възстанови сумата, но не сторила това.
Поддържа, че РКО удостоверява факти, неизгодни за получателя на сумата, поради което имал и материална доказателствена сила. В РКО било изрично посочено, че той е получил сумата в качеството си на председател на ППЗК, а не в лично такова. Посоченото в ордера кореспондирало с поетите с договора задължения на страните. Счита за ирелевантно обстоятелството, че предаването на сумата се е осъществило в почивен ден. Пояснява, че не кредитира по занятие трети лица със средства, събрани чрез влогонабиране, поради което и специалните условия за това не били относими за него. За неотносими счита и аргументите за редовността на воденето на счетоводството си и неотразяването на заетата сума в ГФО и данъчни декларации. Счетоводното отчитане на полученото имало значение единствено във вътрешните отношения между кооперацията и органния и́ представител, а неспазването на нормите на ЗОПБ и ЗМИП можело да доведе единствено до ангажиране на административнонаказателната му отговорност, но не и да повлияе на валидността на сделката. Като неоснователни се оспорват и възраженията за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, симулативност и липса на съгласие. Оспорва възражението, че управителят на „Онтарио БГ” ЕООД се е сдобил недобросъвестно с празни бланки на РКО подписани от Я.. Относно твърденията, че търговските взаимоотношения между двамата ответници са били уредени с постигането на извънсъдебна спогодба заявява, че поетите в спогодбата задължения не са били изпълнени, респ. споровете не са били разрешени окончателно.
След изтичане на срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника ППЗК „Срацимир” е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава иска и се изразява становище за неговата допустимост и основателност, което се подкрепя с доводите, че решението по което „Онтарио БГ” ЕООД се идентифицира като кредитор не е влязло в сила, а договорът за заем и изявлението в РКО били нищожни поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За това, според ответника, свидетелствало и отсъствието в договора на съществен негов елемент – размерът на предоставената сума. Договорът бил съставен, за да удостовери формално издаването на РКО и други такива счетоводни документи, издадени по същия начин. Поддържа изложеното от ищеца, че РКО бил само подписан от председателя на кооперацията, а останалото съдържание било попълнено без негово знание и съгласие. В счетоводството на „Онтарио БГ” ЕООД нямало отразени вземания към кооперацията.
Заявява, че договорът за заем бил нищожен и поради противоречието му със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като ако ответникът „Онтарио БГ” ЕООД е предоставил няколко заеми, един от които е процесният, то той е действал като кредитна институция, без да има лиценз за това.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която 2
„Геотерм” АД поддържа изложените в първоначалната молба доводи за уважаване на предявения иск. В допълнение твърди, че е извършена симулация на компютърната счетоводна система на „Онтарио БГ” ЕООД при вписването на предадените суми за месец септември едва през месец октомври.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника „Онтарио БГ” ЕООД, с която пояснява, че е осчетоводил предоставената от него в заем сума по сметка 501 – каса в лв., както и че предаването на сумата в почивен ден се е осъществило по искане на председателя на кооперацията. Посочва, че видно от протокола за извършената от НАП проверка, ордерът е бил и осчетоводен в редовно воденото му счетоводство.
В хода на делото е представена молба от новоизбрания председател на ППЗК „Срацимир” Яни Димов, в която заявява, че признава вземането на „Онтарио БГ” ЕООД за сумата от 35 000 лева, представляваща главница по по договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която е издаден РКО № 4/05.09.2020 г.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите претенции. Представя писмена защита, с която поддържа всички изложени доводи и твърдения.
Ответникът „Онтарио БГ” ЕООД поддържа направените възражения и оспорвания.
Представя писмена защита.
Ответникът ППЗК „Срацимир” не е изразил становище в хода на устните състезания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът „Геотерм“ АД е присъединен взискател по изп. дело № 389/2024 г. по описа на ЧСИ Л. С. с вземане обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 190/2024 г. по описа на РС-Девня, срещу длъжник ППЗК „Срацимир” за сума в общ размер от 651 774,34 лева, в т.ч. разноски по изпълнението, като изп. дело № 389/2024 г. срещу посочения длъжник е образувано от първоначален взискател ответникът „Онтарио БГ" ЕООД въз основа на изпълнителен лист, издаден по в.т.д. № 589/23 г. по описа на ВАпС.
Впоследствие към изп. дело № 389/2024 год. по описа на ЧСИ – Л. С. е присъединен и изпълнителен лист, издаден по т.д. № 569/2023 г. на ВАпС, съгласно който ППЗК „Срацимир” е осъдено да заплати на „Онтарио БГ" ЕООД сумата от 35 000,00 лв., представляваща главница дадена по договор за заем от 30.07.2020 г. по РКО № 4/05.09.2020 г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2022 г. до окончателното и́ изплащане и сумата от 1 409,72 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 17.09.2021 г. до 08.03.2022 г. Не е спорно, че законната лихва върху главницата за периода 09.03.2022 г. 29.05.2024 г. е в размер на 9 251,47 лв., както е посочено в изпратената до ППЗК „Срацимир” покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 13823/15.05.2024 г. по изп. дело № 389/2024 год. В същата ПДИ са посочени и задължения на ППЗК „Срацимир” в размер на 3 587,60 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които по т. 26 в размер на 3 551,60 лева. Посоченият в ПДИ общ размер на задълженията е 49 248,79 лева.
По делото е приет като доказателство заверен препис от Договор за подпомагане от 30.07.2020г. сключен между ответниците, съгласно който „Онтарио БГ“ ЕООД се е задължило за срок от една година, считано от датата на подписването, да предоставя на ППЗК “Срацимир“ парични средства в брой за осигуряване на стопанската 2020-2021 година. Съгласно уговореното разходването на средствата е според нуждите на кооперацията по преценка на председателя Я. В.. Размерът на паричната помощ се определя и 3 удостоверява с разходни касови ордери, издадени от управителя на „Онтарио БГ“ ЕООД М.
М.. Връщането на средствата се договаря между двамата управители с оглед съвместната дейност и постигането на добри финансови резултати.
От приетия като доказателство заверен препис от Разходен касов ордер № № 4/05.09.2020 г. е видно, че същият е издаден от “Онтарио БГ“ ЕООД и удостоверява на предаване в брой „по договор за нуждите на кооперацията“ на сумата от 35 000 лв. В графата „Да се брои на“ е изписано името Я. В. Я. с посочен ЕГН, а в графата „Представител на“ е посочено „Председателя на ППЗК “Срацимир“. За „съставил“ и „броил сумата“ ордерът е подписан от М. М., а за „получил сумата“ е положен подпис от Я. Я. – председател на кооперацията към този момент като под подписа ръкописно е изписано и името Я. Я..
За установяване истинността на оспорения от ищеца РКО № 4/05.09.2020 г. по делото е прието заключение на вещо лице по допусната Съдебно-почеркова и техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът изцяло кредитира. Съгласно заключението подписът, положен за „получил сумата" и ръкописният текст в Разходен касов ордер /РКО/ №4 от 05.09.2020 г., е изпълнен от Я. В. Я.. Не са установени признаци, които да сочат, че изследваният подпис е технически възпроизведен от друг документ. Не са установени признаци за извършени поправки и дописване чрез внасяне на промени в съществени елементи в съдържанието на Разходен касов ордер /РКО/ № 4 от 05.09.2020 г., които водят до засягане на съществени елементи на изразеното в него мисловно съдържание – в случая поправка и дописване в изписания текст. В съдебно заседание от вещото лице пояснява, че понастоящем както в България, така и в чужбина няма техническа възможност да се установи категоричност на стареенето на химикалната паста, в какъв период от време е положена, още повече, че в случая разликата във времето е много малка. Може да се установи поредността на попълването на ордера, единствено при припокриване, каквото в случая е налице в горната част на текста „Я. Я.“ и подписа на броил сумата. Вещото лице уточнява, че не може да се отговори на въпроса на какъв етап е изпълнен единият подпис или другия подпис, т.е. кой първи е положил подписа – получил сумата или броил сумата, но в конкретния случай е възможно, изпълнилият ръкописен текст да е положил подпис за получил сумата и след това броил сумата да е положил подпис.