Решение № 3463 от 25.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3463 гр. Пловдив, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330103457 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.

С исковата молба ищцата М. А. В., в качеството й на наследник на починалия на ******** г. А. П. В., е предявила против „ДАИКС“ ООД кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че не дължи на ответника сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.;

230, 96 лв. – неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски, по изпълнителен лист, издаден на ******** г., в полза на „ДАИКС“ ООД против А. П. В. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ ********* с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия на ******** г. А.

П. В., против когото въз основа на изпълнителен лист, издаден на ******** г. по ч.гр.д. № ****/**** г. било образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ ****** с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив. Твърди се, че на ******** г. ищцата получила покана за доброволно изпълнение, според която същата следва да заплати на ответника сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.;

230, 96 лв. – неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски. Твърди се, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от дата 09.01.2015 г., като с него бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на наследодателя й. Твърди се, че от 09.01.2015 г. изпълнителни действия не са извършвани, като от тази дата е започнала да тече 5-годишна давност, която е изтекла на 09.01.2020 г.

Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК 1 отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответното дружество на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, на вписания в ТР седалище и адрес на управление, чрез касиера на дружеството.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 10.10.2022 г., като с получаване на призовката е бил надлежно предупреден за възможността от постановяване на неприсъствено решение.

Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съдебното заседание за разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно с получаване на призовката ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл.

238 ГПК.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в исковото производство в размер на 85, 94 лв., представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на делото.

В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 380 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща към момента на определяне на възнаграждението от съда.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че М. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, действаща чрез своята майка и законен представител З. С. В., ЕГН **********, не дължи на „ДАИКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., район ****, ж.к. „*****“, ул. „*****“ № *** сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със законна лихва в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.; 230, 96 лв. – 2 неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски, по изпълнителен лист, издаден на ******** г., в полза на „ДАИКС“ ООД против А. П. В. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на РС – Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ******* с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „ДАИКС“ ООД, ЕИК *********, да заплати на М. А. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 85, 94 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3457/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.

ОСЪЖДА „ДАИКС“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат Е. М. В., АК – С., с личен № ********** сумата от 380 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на осн. Чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________

3