Решение № 956 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110169588 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството по делото е образувано по първоначална искова молба на Д. Д. Ф., ЕГН: **********, с адрес : гр. С.З......... чрез адвокат П. И. П. - вписан в ХАК, с адрес за призоваване: гр. Х......... против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, гр. София, р-н Младост , бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя ............, с която са предявени при условията на обективно евентуално съединяване установителни искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 845672/14.04.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата от 1004,70 лева при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, като противоречаща или заобикаляща закона, евентуално противоречаща на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.

В исковата молба се твърди, че между ищеца Д. Д. Ф. – като кредитополучател, и „Сити Кеш“ ООД – като кредитодател, е бил сключен Договор за потребителски кредит № 845672/14.04.2023 г., по силата на който кредитодателят е поел задължение да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 800,00 лева, при ГПР – 54,42 %, и ФЛП – 44,05 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да я върне в срок от 12 месеца. Съгласно уговореното в клаузата на чл. 11 от договора кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 1004,70 лева, разсрочена на 12 вноски. Ищецът счита, че уговорката за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, изразило се в нарушаване на правните принципи за справедливост и добросъвестност и довело до несправедливо облагодетелстване на ответното дружество за сметка на кредитополучателя.

На следващо място, счита клаузата за неравноправна, поради това, че тя предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Твърди, че с тази клауза кредитодателят целял получаване на допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение на кредитоплучателя и по същество неустойката представлявала сигурна печалба за икономически по-силната страна по договора за кредит.

Уговорената неустойка излизала и от присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Отделно от това тя била уговорена в нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗПК 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на първоначалната искова молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с изразено становище за неоснователност на предявените искове и искане за тяхното отхвърляне.

В законоустановения срок по чл. 211, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна искова молба от ответника по първоначалния иск „Сити Кеш“ ООД, с който се признава, че между страните е бил сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 800,00 лева. Твърди се, че ищцата по първоначалния иск – кредитополучател по процесния договор, не е заплащала изискуемите погасителни вноски по него в срок, като към момента на предявяване на първоначалната искова молба ищцата била заплатила по договора единствено сума в общ размер от 110,00 лева. Поддържа се, че с връчване на препис от исковата молба на същата, волеизявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем достигало до длъжника и от този момент дължимата сума по кредита ставала изискуема преди уговорения срок. Поради това се моли съдът да постанови решение, с което да осъди Д. Д. Ф. на основание чл.79 чл.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен - сумата от 690,00 лева като част от неизплатена главница в общ размер на 800 лева по Договор за потребителски кредит №845672 от 14.04.2023 г ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане на вземането, на основание чл.23 ЗПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата по насрещия иск Д. Д. Ф., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 50879/14.12.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно заседание без възражения на страните, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 14.04.2023 г. Д. Д. Ф. в качеството си на кредитополучател е сключила договор за потребителски кредит № 845672 с ответното дружество за сумата от 800,00 лв. - главница, брой на вноските - 12, вид на вноската месечна, ГПР 54,42 %, ГЛП 44,5%. Страните не спорят, че заемната сума е реално предадена на кредитополучателя.

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 845672/14.04.2023 г. и Погасителен план към него. Съгласно чл.5 от договора страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на следните условия: 1./ предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема, и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва; 2./ поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени със Заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, 2 съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 5 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1004,70 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в инкорпориран в договора за заем погасителен план.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 50879/14.12.2024 г., и обявен за окончателен в проведеното на 26.03.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправно клаузи в договор, сключен с потребител. В изпълнение на тези служебни задължения и като счете, че за изясняване на релевантни за делото обстоятелства следва да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, настоящият състав допусна изслушването на такава.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че при включване в ГПР на уговорената в чл. 11 неустойка, то ГПР би бил в размер на 282, 89 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 143, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, както и че оспорената клауза за неустойка е неравноправна, противоречи на императивна законова разпоредба, заобикаля закона или противоречи на добрите нрави, което обуславя нищожността на клаузата.

Както се посочи по-горе, по делото не е спорно обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 800,00 лв. – главница при брой на вноските 12, вид на вноската - месечна, ГПР 54,42 %, ГЛП 44,5%, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 1 071,30 лева.

Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да 3 се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението на вноските е неприложимо.