Определение № 2396 от 22.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2396 гр. София, 22.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000502454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С решение № 807 от 11.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2 454/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 260 355 от 12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 5 471/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от Н. В. Ш. срещу В. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, б. Б, във вр. с чл.

25 от ЗЗД, за се прогласят за нищожни: завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. от 04.10.2005 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д.№ 12/05 г., общ per. № 10 324/20.08.2015 г.. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и вписано в Службата по вписванията с вх. per. № 59 394/12.09.2017 г., акт № 241, том X, дело № 42 556/17г. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш. от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 11/05 г., общ per. № 10 233/19.08.2015 г. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и описано в Службата по вписванията с вх. p e r. № 59 396/12.09.2017 г., акт № 240, дело № 42 548/17 г.,от 08.06.2023 г., като правилно и законосъобразно и е осъдил Н. В. Ш. да заплати на В. Н. Ш. сумата от 8 000 лв., на основание чл. 78 от ГПК.

С писмена молба вх. № 18 663 от 09.07.25 г. Н. В. Ш. е поискал от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените разноски до сумата от 2 000 лв. В молбата са развити доводи, че съдът следва да се съобрази с действителното фактическа и правна сложност на производството и следва да намали претендирания размер, ако приеме, че труда на адвоката е надценен.

Ответникът по молбата Л. В. Р. не оспорва молбата. Твърди, че присъденото 1 възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по молбата В. Н. Ш. редовно уведомен оспорва молбата. Излага доводи относно броя и вида на предявените искове и фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че претендираното и заплатено възнаграждение е под предвидения в Наредбата размер.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 807 от 11.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2 454/24 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав съдът е потвърдил решение № 260 355 от 12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 5 471/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 22 състав, в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от Н.

В. Ш. срещу В. Н. Ш. искове с правно основание чл. 42, б. Б, във вр. с чл. 25 от ЗЗД, за се прогласят за нищожни: завещателно разпореждане на Н. Л. Ш. от 04.10.2005 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д.№ 12/05 г., общ p e r. № 10 324/20.08.2015 г.. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и вписано в Службата по вписванията с вх. per. № 59 394/12.09.2017 г., акт № 241, том X, дело № 42 556/17г. и завещателно разпореждане на Н. А. Ш. от 04.10.2005г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание по н. д. № 11/05 г., общ per. № 10 233/19.08.2015 г. по описа на Нотариус Д. С., p e r. № *** и описано в Службата по вписванията с вх. p e r. № 59 396/12.09.2017 г., акт № 240, дело № 42 548/17 г.,от 08.06.2023 г., като правилно и законосъобразно и е осъдил Н. В. Ш. да заплати на В. Н. Ш. сумата от 8 000 лв., на основание чл. 78 от ГПК.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата на КОНПИ е допустима, но неоснователна.

Целта на производството по чл. 248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски.

Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските, а грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението в частта за разноските с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл. 78 ГПК разноски, доказани със съответните документи.

В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на молбата по чл. 248 от ГПК молителят е поискал съда да измени постановеното решение, като намали присъдените с 2 решението разноски за адвокатска защита. Изложените са мотиви, че присъденият размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Така наведените доводи настоящият състав намира за неоснователни по следните следните съображения:

Показателите за фактическа и правна сложност на делото в рамките на установените критерии по прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК са изяснени безпротиворечиво и последователно в практиката на ВКС, включително в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Адвокатската защита е вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с фактическата и правна сложност на делото, като следва да се съобразят доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. В установената практика на ВКС преценката за фактическа и правна сложност на делото се основава на обективни критерии, което налага водещо да се съобразяват процесуалните факти и данни по самото дело.

Критерият, установен в практиката на ВКС по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК е комплексен. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Правомощието на съда да осъществи самостоятелна преценка при сезиране за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие. Съобразява се дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа при отчитане спецификата на адвокатския труд (опр. № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, К, І т. о., опр. № 1183 от 14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., опр. № 712 от 21.03.2024 г. по т. д.

№ 175/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о., опр. № 2198 от 08.08.2024 г. по т. д. № 1916/2023 г. на ВКС, ТК, І т. о опр. № 1640/2024 г. по ч гр. д № 3549/2023 г. на Трето г.о на ВКС. и др).

Съобразявайки се с така цитираната практика, както и отчитайки фактите и обстоятелствата по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение, в частта за разноските.

Видно от мотивите на постановеното решение съдът е извършил преценка на броя, вида и характера на предявените искове, проведените съдебни заседания, както и е отчел като ориентир относно възнаграждението предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед на изложеното настоящия състав намира, че молбата на КОНПИ е неоснователна.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в писмена молба вх. № 18 663 от 09.07.25 г. подадена от Н. В. Ш., с която е поискал от съда да постанови определение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като намали присъдените разноски до сумата от 2 000 лв., като неоснователна.

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4