Решение № 106 от 09.07.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Кърджали, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200283 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2500054 от 26.03.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали, ****, ЕИК 205011935, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва фактическата обстановка, тъй като същата била неизяснена. Административнонаказващият орган следвало да съобрази, че ако имало извършено административно нарушение, то е малозначително, поради явно незначителната обществена опасност на деянието. В случая между страните бил сключен трудов договор още преди проверката, като уведомлението за сключения договор постъпило в НАП още на процесната дата. Това поставяло под всякакво съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение. Липсвали каквито и да било вредни последици, тъй като уведомлението било регистрирано в НАП в кратък интервал след проверката. В конкретния случай степента на обществена опасност била явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение се базирали на декларацията на свидетел, който бил намерен 1 на място при проверката. При попълване на тази декларация бил нарушен реда на чл.45, ал.3 от АПК, което разколебавало доказателствената й сила и не доказвало волята на лицето.

Дейността на работника, която констатирали контролните органи не можело да бъде характеризирана като трудова дейност, изискваща съставяне на трудов договор. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че по безспорен начин се доказало извършеното от жалбоподателя нарушение на трудовото законодателство. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават наказателното постановление. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнарграждение в полза на ИА ГИТ, а при условията на евентуалност прави възражение за прокомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2025 г. около 11.45 часа свидетелите Н. Н. и Е. Ю. - инспектори в ДИТ гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места в обект: закусвалня „****“, намираща се в гр.Кърджали, ****, експлоатирана от „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката свидетелите установили в обекта да извършва трудова дейност работника А. Ю. А. с ЕГН **********. Той поставял подова настилка от плочки на пода на закусвалнята. Контролните органи предоставили на работника декларация, в която да декларира писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата му дейност. Тъй като А. А. заявил, че не може да пише, свидетелят М. А. /също работник на обекта/, попълнил декларацията му, но под негова диктовка. В декларацията било отразено, че А. А. от 23.01.2025 г. работи в закусвалня ****, за фирма „Вижи 24” ЕООД, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 077 лв., което все още не е получил, с почивен ден в неделя, и почивка в работния ден от 1 час, а по време на проверката реди плочки на пода в закусвалнята. Декларирал още, че няма сключен трудов или граждански договор, не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

Проверката продължилата впоследствие и по документи в ДИТ гр.Кърджали. Там бил представен Трудов договор ****, с който А. Ю. А. бил назначен на длъжност „помощник кухня“ при работодателя „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали, при условията на непълно работно време от 4 часа. По договор работникът се задължавал да постъпи на работа на 23.01.2025 г.

На работника бил проведен начален инструктаж на 23.01.2025 г., за което имало издадена Служебна бележка № **** При направена справка в информационната система на ИА ГИТ 2 било установено, че уведомлението за сключване на трудов договор между А. Ю. А. и „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали било входирано в ТД на НАП на 23.01.2025 г. в 12.37 часа, което следвало часа на проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. С допълнително споразумение от 24.01.2025 г. между страните по трудовия договор, длъжността на А. А. била изменена от „помощник кухня“ в „общ работник“. Тъй като от направена справка в информационната система на ИА ГИТ станало ясно, че А. А. от 14.08.2024 г. имал сключен основен трудов договор с фирма „НЮ-ДИЛ-2012“ ЕООД, то контролните органи изискали с писмо информация от това дружество дали евентуално не е имало договор с жалбоподателя за предоставяне на услуги и командироване на работника.

На 17.02.2025 г. управителят на „НЮ-ДИЛ-2012“ ЕООД дал писмени обяснения в ДИТ гр.Кърджали, в които посочил, че не е възлагал на А. А. да извършва дейности в обект на дружеството-жалбоподател и не го е изпращал и командировал да работи там, от 21.01.2025 г. този работник бил в неплатен отпуск за една седмица. Затова контролните органи приели, че на 23.01.2025 г. жалбоподателят е допуснал до работа А. А., преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. За констатираното нарушение на 18.02.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, връчен същия ден на управителя на „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали, който го подписал без възражение. На 26.03.2025 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ.

Описаната фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели Н. Н. и Е. Ю., на които съдът дава вяра изцяло; показания на свидетелите А. А. и М. А., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 18.02.2025 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2503119 от 18.02.2025 г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 23.01.2025 г. в 12.00 часа; Призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК); Трудов договор ****; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 30Е001815740/23.01.2025 г.; Молба от 23.01.2025 г.; Служебна бележка № ****; Допълнително споразумение **** към Трудов договор № ****; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 30Е001824871/24.01.2025 г.;

Обяснение на В.Ю. от 17.02.2025 г.; Писмо на ДИТ гр.Кърджали от 17.02.2025 г.; Обяснение на С.М. от 17.02.2025 г.; Молба за ползване на неплатен отпуск от 21.01.2025 г.; Заповед № 005/21.01.2025 г.; справка от информационната система на ИА ГИТ; Справка от ТР относно актуалното състояние на „Вижи 24” ЕООД.

При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите Н. Н. и Е. Ю., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето А. А. да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи в 3 обекта на дружеството-жалбоподател, но и са събрали устни и писмени данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Показанията на свидетелите Н. и Ю. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин те да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства. На дадените от свидетеля А. А. показания в частта им, в която се опитва да установи, че жалбоподателят на процесната дата не го е допуснал до работа, съдът не дава вяра. Този свидетел е в роднинска връзка с управителя на санкционираното дружество и показанията му могат да бъдат отдадени на стремежа да съдейства за избягването на административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Отделно от това, показанията му не кореспондират и с писмените доказателства по делото. Свидетелят А. първо твърди, че на процесната дата не е бил назначен по трудов договор във фирмата на сестра му, а после сочи, че май го назначили, но не знаел като такъв. Заявява също, че на другия ден не е сключвал друг договор, което се опровергава от представеното по делото допълнително споразумение от 24.01.2025 г. Съдът не кредитира и показанията на разпитания свидетел М. А., в частта им, в която твърди, че данните в декларацията, която попълнил от името на А. А., му били диктувани от проверяващите служители. Тези негови показания са голословни и несъстоятелни и не намират опора в доказателствения материал.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ, в редакцията към процесната дата, изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3, действаща към датата на нарушението, предвижда, че работодателят или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 вр. чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 23.01.2025 г. е допуснал до работа А. Ю. А., преди да му връчи копие от уведомление за сключения трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. Такова уведомление не му е било предоставено, защото все още не е било и подадено от работодателя. Установи се по делото, че уведомлението за сключения трудов договор е заверено в ТД на НАП на 23.01.2025 г. в 4

12.37 часа, което следва часа на проверката и установяването на нарушението. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Вижи 24” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ.