Определение № 233 от 23.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 233 гр. Пазарджик, 22.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно частно наказателно дело № 20245200600382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава 22- ра НПК.

Образувано е по частна жалба на повереника на частната тъжителка С. С. В., ЕГН:

********** против протоколно определение от 04.04.2024г. на Районен съд Пещера по НЧХД № 175/2023г. по описа на съда в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на Районния съд, като според повереника не следва да се присъждат разноски в тежест на частния тъжител, тъй като такива не са били поискани по съответния ред от страна на подсъдимите и техния защитник. Моли се съдът да отмени определението в частта за разноските. Срещу частната жалба е постъпило възражение от защитника на подсъдимите В.И.В., Т.Г. В. и И.В.В., в което се изразява становище, че разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК е императивна и е без значение дали защитника е поискал присъждането на разноски.

По допустимостта на частната жалба съдът счита, че същата е допустима, доколкото е подадена в законовия седмодневен срок от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва определението на съда. Доколкото с частната жалба се обжалва определението в частта за разноските съдът намира, че редът за разглеждане на частната жалба е по Глава 22ра от НПК.

Въззивния съд като съобрази данните по делото прие от фактическа страна следното :

С протоколно определение от 04.04.2024г. първоинстанционния съд на основание чл.289 ал.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и във връзка с чл.190 ал.1 от НПК е прекратил наказателното производство по НЧХД № 175/2023г. по описа на Районен съд Пещера и е 1 осъдил тъжителката С. С. В., ЕГН: ********** да заплати на подсъдимите В.И.В., ЕГН:

**********, Т.Г. В., ЕГН: ********** и И.В.В., ЕГН: ********** сумата 1000 лева, представляваща разноски по делото – възнаграждение за адвокат. Действително видно от съдебния протокол при излагане на мотивите за определението в частта за разноските съдът е бил прекъснат от повереника на частната тъжителка, който е направил възражение, че разноски не следва да се присъждат в тежест на тъжителката доколкото не са били поискани от подсъдимите и защитника по съответния ред. На това възражение е било направено възражение от защитника, който е заявил, че не му е била дадена възможност да поиска разноски и за това сега прави такова искане, ако не бъде уважено от съда, ще поиска разноски с отделна молба. Съдът е отговорил на направените възражения от страните в мотивите на определението, като е изложил съображение, че с оглед изхода на производството от частен характер и на основание чл.190 ал.1 от НПК в тежест на частната тъжителка следва да бъдат възложени сторените разноски от подсъдимите в общ размер от 1000 лева за адвокатско възнаграждение, която сума е била реално заплатена в брой видно от приложения Договор за правна защита и съдействие по делото.

Въззивния съд, като взе предвид данните по делото и доводите изложени в частната жалба и възражението, счита, че същата е неоснователна по следните съображения:

В конкретния случай производството по делото от частен характер е било прекратено на основание чл.289 ал.1 във връзка с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и на основание чл.190 ал.1 от НПК следва разноските да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. По въпроса за възражението, че не е било направено искане от защитника за присъждане на разноски следва да се отбележи, че видно от съдебния протокол от 04.04.2024г. такова искане е било направено от защитника преди да бъде завършено постановяването на определението на съда и обявяването на неговия диспозитив, поради което следва да се приеме, че искане за присъждане на разноски е направено и такива се дължат по силата на чл.190 ал.1 от НПК.

Ето защо въззивния съд намира, че правилно първоинстанционния съд, след като е прекратил наказателното производство е присъдил в тежест на частния тъжител разноските по делото.

Предвид гореизложеното въззивния съд счита, че обжалваното определение на Районен съд Пещера е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 04.04.2024г. на Районен съд Пещера по 2

НЧХД № 175/2023г. по описа на съда, в частта, в която частната тъжителка С. С. В., ЕГН:

********** е осъдена на основание чл.190 ал.1 от НПК да заплати на подсъдимите В.И.В., ЕГН: **********, Т.Г. В., ЕГН: ********** и И.В.В., ЕГН: ********** сумата 1000 лева, представляваща разноски по делото – възнаграждение за адвокат.

Определението е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3