Решение № 3185 от 11.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3185 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100508237 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №420674/28.12.2024 г., подадена от Столична община, представлявана от кмета В.Т., чрез пълномощник юрисконсулт П.Т., срещу Решение №22232/07.12.2024 г., постановено по гр. д. №47129/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 171 с-в в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на А. Д. Х. сумата от 900 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на засядане, на 15.07.2023 г., в асансьор, общинска собственост и стопанисван от Столична община, находящ се в подлеза на кръстовището на ул. „Иван Асен II“ и бул. „Михай Еминеску“, ведно със законната лихва от 15.07.2023 г. до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2023 г. до окончателно изплащане на обезщетението.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на решението в обжалваната част, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което предявеният от ищцата иска да бъде отхвърлен в цялост. Въззивникътответник поддържа, че асансьорът е проектиран и конструиран, така че да осигурява в достатъчна степен вентилация за пътниците в него дори условия на продължително спиране, противно на приетото от съда. По делото бил приет без оспорване доказателствен материал, доказващ сертификацията на 1 асансьорната уредба, годността и изправността от Държавна агенция „Метрология и технически надзор“. Неправилни били и изводите относно наличието на причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които било възложено да контролират дейността, свързана с избор и монтаж на асансьори за обществено ползване, работещи в съответствие с всички законови изисквания при различни метеорологични условия. От събраните по делото доказателства било видно, че вероятните причини за засядането на асансьорната уредба били или кратковременно прекъсване на захранването, или претоварване на съоръжението, което е довело до сработване на системите за защита. Лицата били извадени от техник в рамките на 30 минути, значително по-бързо от препоръчителното време от един час. От настъпилото събитие нямало данни да са били реализирани на твърдените от ищцата неимуществени вреди като негативни емоции, безсъние, раздразнение. При тези доводи моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. Д. Х.,чрез адв. Й. Л.- П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. В същия срок е подадена и насрещна въззивна жалба от ищцата, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за размера над присъдените 900 лв. до пълния предявен размер от 5001 лв. Въззивницата твърди, че настъпилото увреждане е резултат от допускането в експлоатация на асансьор за обществен достъп като елемент на техническата инфраструктура на общината без необходимата алармена и сигнализационна система за двустранна връзка с техник и без необходимата вентилационна система, която да позволи въвеждане на свеж въздух в кабината на асансьора в това число и в спряло положение. Поддържа, че присъденото от районния съд обезщетение не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и моли решението в тази част да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора, с което претенцията да бъде уважена в цялост.

По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Столична община, с който последната се оспорва като неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от от А. Д. Х. срещу Столична 2 община с искане за осъждане на ответника да й заплати сумата 5001 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на засядане, на 15.07.2023 г., в асансьор, общинска собственост и стопанисван от Столична община, находящ се в подлеза на кръстовището на ул. „Иван Асен II“ и бул. „Михай Еминеску“, ведно със законната лихва от 15.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел за установено, че на 15.07.2023 г. около 18:30 ч. ищцата Х., заедно със съпруга си, седеммесечното им бебе и свидетелят П.Х. при използвана на обществения асансьор, находящ се в подлеза към ул. „Цар Иван Асен II”, заседнали в асансьорната кабина. Приел е за доказано, че кабината е била нагрята от слънцето и вътре било много горещо, поради което се наложило бебето да бъде съблечено само по памперс да бъде поливано с вода, за да се охлади.

Намерил е за установено, че в рамките на 30-40 минути пристигнал техник, който успял да възстанови движението на асансьора. Намерил е, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община, тъй като е счел, че асансьорът не е проектиран и конструиран, така щото да осигурява в достатъчна степен вентилация за пътниците в него, дори в условия на продължително спиране.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

За уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: противоправни действия или бездействия, извършени виновно от служители на Столична община, при или повод възложената им работа, вследствие на които, в причинно-следствена връзка с които са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх от асансьори, като вината се предполага до доказване на противното.

Основен спорен въпрос между страните, пренесен и пред настоящата съдебна инстанция е дали по делото се установяват твърдените от ищцата противоправни бездействия на служителите на Столична община и неизпълнение на задължението за недопускането в експлоатация на асансьор, който не е технически изправен, без необходимата алармена и сигнализационна система, както и без необходимата вентилационна система, по който настоящият състав приема следното.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че асансьорът е бил снабден с необходимата алармена и сигнализационна система. Съгласно т. 4.5 от приложение № 2 към чл. 7 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на 3 асансьорите и на предпазните устройства за асансьори, кабините следва да са оборудвани със средства за двустранна връзка, позволяващи поддържане на постоянен контакт с аварийната служба. От събраните писмени, така и гласни доказателства се установява, че асансьорът е бил снабден с устройство за двустранна връзка. Разпитаният по делото св. Й. дава показания, че в кабинета е имало бутон аларма, който се свързва директно с техниците. Сочи, че същото се намира до бутоните на бутониерата и е с фигурата на „камбанка“ Наличието на такова устройство се установява и от представените писмени доказателства- техническа характеристика на асансьор електрически с производствен номер 2210181 (л.92), както и водения дневник /л.96/. Видно от последния на 26.06.2023 г. е извършена смяна на алармения бутон. Дадените от св. А. и св. Х. показания в частта, с която заявява, че в кабинета не е имало директен бутон за връзка с техник, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не кореспондират с останалите по делото доказателства. Отделно от това, свидетелите на ищеца сочат, че е имало залепен номер за връзка с техник, по какъвто начин и е осъществена връзката с техника. Видно от приетите пред СРС сертификати и технически характеристики, асансьорът е снабден с устройство за двустранна връзка. От представените дневници на асансьорите и протокол за профилактичен преглед, предхождащи датата на инцидента, се установява, че е извършена подмяна на алармен бутон и двустранна разговорна връзка. Ето защо, съдът намира, че не е налице противоправно поведение, изразяващо се в липса на алармена или сигнализационна система.

Не се установява и другото твърдяно нарушение от страна на ищеца – липса на добра вентилация. Съобразно т. 4.7. от приложение №2 към към чл. 7 от Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите и на предпазните устройства за асансьори асансьорните кабини трябва да са проектирани и конструирани, така щото да осигуряват в достатъчна степен вентилация за пътниците в тях, дори в условия на продължително спиране. Съгласно БДС за Правилата за безопасност за конструиране и монтиране на асансьори – т. 5.4.9 в горната и долната част на кабината трябва да има отвори за вентилация. От показанията на разпитаните св. А. и св. Х. единствено се установяват техните субективни усещания, че в кабинета е било топло, че са чувствали зле, че са се изпотили. Установява се, че свидетелите, така и ищцата са били изпитали чувство на притеснение и тревога от засядането. Тези възприятия и усещания обаче не доказват по никакъв начин твърдяното нарушение, а именно липса на добра вентилация.

Съгласно чл. 17, т. 1 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори, декларацията за съответствие потвърждава, че е доказано изпълнението на съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, в това число и изграждането на асансьорната кабина при осигуряване на достатъчно вентилация. Декларация за съответствие е ангажирана като писмено доказателство /л.93/, същата не е оспорена, не е 4 релевирано доказателствено искане за допускане на техническа експертиза, която да опровергае удостовереното в същата, а именно, че са спазени всички изисквания за безопасност и опазване на здравето. Представената декларацията за съответствие, каквато е издадена за процесния асансьор, потвърждава, че са изпълнени съществените изисквания за безопасност и опазване на здравето, като при липса на ангажирани на опровергаващия с категоричност доказателства, то следва да се приеме, че и това твърдяно от ищцата нарушение не се доказва пълно.

От друга страна, по делото се установява, че Столична община не е изпълнила задължението си да поддържа асансьора в изправност през всяко време на неговата експлоатация. По делото не се спори, че асансьорът е спрял внезапно, в процес на движение, което само по себе си е причинило и вредоносния резултат- засядането на ищцата в асансьорната кабина за близо час и изпитаните от нея във връзка с това страдания, стрес и уплаха.

Внезапната техническа неизправност не се доказва да е вследствие на случайно събитие, което обстоятелство е в тежест на ответника да установи.

По делото не са приети доказателства, установяващи временната неизправност на асансьора да се дължи на извънредно събитие, което не би могло да се предположи или предотвари. От показанията на св. Й. се установява, че същият е бил в експлоатация и не е бил повреден, като същото се установява и от представения по делото дневник. Свидетелят, макар и дадените от него отговори да са от компетентността на вещо лице, обяснява, че спирането на движението вероятно е вследствие на прекъсване на тока или закачане на отключващия механизъм, като асансьорът спира веднага при режим на безопасност. Дадените свидетелски показания, обаче, не биха могли да бъдат приети за установяващи по категоричен начин, че асансьорът е спрял поради независещи от ответника причини. Доколкото Столична община е собственик на асансьорното съоръжение и нейни служители са длъжни да поддържа асансьора в изправност, така щото да се използва по предназначение, то като не е осигурил тази възможност, ответникът следва да отговаря за причинените вследствие на засядането неимуществени вреди.