Определение № 127 от 25.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. К., 25.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20235100600350 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

С определение № 15/26.06.2023 г. по ч.н.дело № 26/2023 г., Районен съд - А. е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – К., ТО-А., от 10.05.2023г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 154/2021 г. по описа на РУ-А., водено за престъпление по чл.217, ал.4, във вр. с ал.2 от НК.

Против така постановеното определение е постъпила жалба от Я.Ч., в качеството му на управител на „Л.“ ЕООД, гр.А., в която се твърди, че определението е неправилно. Районният съд извел мотивите си за решаващия извод не въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства, а въз основа на обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство на прокурора, като изцяло кредитирал изводите на последния. Възприетите от обжалваното постановление изводи на съда за липса на годен субект на престъплението по чл.217, ал.1 от НК, доколкото в случая не се установявало съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено за пазене и управление, били неправилни и не кореспондирали на доказателствата, приобщени по досъдебното производство, както и със съдебната практика по чл.217 от НК.

Липсвали законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство по ДП № 154/2021 г. по описа на РУ- А., поради което и постановлението на прокуратурата се явявало незаконосъобразно и като 1 такова следвало да бъде отменено. Излагат се подробни съображения за всички описани основания за отмяна. Моли, въззивният съд да отмени обжалваното определение на РС – А. и постановлението на РП-К., ТО-А., от 10.05.2023г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство и делото да се върне на Районна прокуратура – К., ТО – А. със задължителни указания за правилното приложение на закона.

Частната жалба е подадена в установения в закона преклузивен 7дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд установи следното:

Досъдебното производство е било образувано с Постановление от 05.05.2022г. на Окръжния прокурор на ОП- К. за това, дали управителят и представител на „Л.“ ЕООД, гр.А., съзнателно е действал против законните интереси на представляваното от него дружество, като издал запис на заповед от 23.05.2013г. и от деянието му е последвала значителна щета за дружеството в размер на 100 000 лв. – престъпление от общ характер по чл.217, ал.4, във вр. с ал.2 от НК, като постановлението, ведно с материалите по преписката са изпратени на ТО – А. за провеждане на досъдебно производство и по принадлежност.

В обжалваното определение на районния съд и в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е приета следната фактическа обстановка:

Св. Я.Г.Ч. – настоящ управител на „Л.“ ЕООД, ЕИK *********, се запознал със св.В.Б.Р. преди да придобие собствеността върху капитала на „Л.“ ЕООД, като Р. - тогава едноличен собственик на същото дружество го посещавал многократно в офиса му в гр. Х. с молба за оказване на финансова помощ.

През 2013 г. св.В.Р. провел разговор със св. Ч., като му заявил, че е фалирал и не разполага с финансови средства, поради това, че дружеството му изтеглило кредит от банка, който поради необслужване, станал предсрочно изискуем, като и семейният му апартамент в гр. А. бил 2 ипотекиран и при евентуално принудително изпълнение, може да загуби предприятието и семейното си жилище. Поради това св.Р. предложил да продаде на св.Ч. дружествения си дял в размер на целия капитал на еднолично управляваното от него дружество - „Л.“ ЕООД срещу сумата от 5000,00лв., като го уверил и че същото няма други задължения, освен към банката кредитор, както и че ако погаси кредита и инвестира необходимите финансови средства в предприятието, същото ще реализира печалба. Св. Р. заявил и че няма време да чака дълго, тъй като банката го притискала и поради това, че намерил държавна работа, за започването на която условие било да не е управител или съдружник в търговско дружество. Уточнили, че докато св.Ч. извърши собствено проучване и проверка на въпросното дружество, св. Р. може да продаде дружествения си дял на св.Б.М.Б. от гр. Х., познат работник в дружество на св.Ч., което и направил. Така на 26.07.2013 г. св.В.Р. продал дружествения си дял от капитала на „Л.“ ЕООД на св.Б.М.Б. от гр. Х.. Междувременно, св.Ч. възложил проверка на счетоводните записвания и документи на „Л.“ ЕООД, при която било установено, че в счетоводството на дружеството няма други осчетоводени задължения, с изключение на текущите задължения по кредита. На 29.08.2013г. св.Я.Ч. по Договор за цесия с „Р.“ ЕАД изкупил вземанията на банката в размер на 224 715,36 лв. към солидарно задължените лица на „Л.“ ЕООД св.С.Р.Р. и св.В.Б.Р. срещу цена от 180 000,00лв. и на 11.09.2013 г. сключил Договор за покупко-продажба на дружествените дялове от капитала на „Л.“ ЕООД със св.Б.М.Б. от гр. Х., по силата, на който станал едноличен собственик. Продажбата на дружествения дял и прехвърлянето било вписано в ТРРЮЛНЦ на 17.09.2013г.

През 2017 г., след проведена среща със св.С.Р.Р. в гр. Х., по молба на последната, св.Я.Ч. се съгласил безвъзмездно да бъде извършено заличаване на ипотеката на апартамента на св.В. и С.Р..

След около една седмица след това, на св.Я.Ч. била връчена в качеството му на управител на „Л.“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, подадено от св.Д.Г.А. от гр. Х., по ч. гр.д №83/2017 г. по описа на PC-А., по което дело бил приложен оригиналът на записа на заповед, издадена на 23.05.2013г. с падеж 01.06.2016г.

В счетоводството на „Л.“ ЕООД липсвало осчетоводено задължение в размер на 100 000.00лв. Св. Д.Г.А., била управител на „А.“ ООД, ЕИК:

3

*********, което дружество предявило претенция за връщане на дървообработващи машини от „Л.“ ЕООД съгласно Договор за наем 01.04.2011 г.

Св.Д.Г.А. заявила, че след спечелени проекти по „С.“ със св.В.Р. имали търговски отношения от много години, но „Л.“ ЕООД било в тежко финансово състояние, поради заеми към банки, а тъй като дружеството имало задължения и към „А.“ ООД, били предявени и граждански искове, които А. спечелила.

По отношение на запис на заповед от 23.05.2013г. св.В.Р. твърдял, че същият бил издаден в полза на св.Д.А. от гр.Х. за поемане на задължения на „Л.“ ЕООД и с издаваното му целял укрепване на финансовите интереси на дружество, а не застрашаването им, поради влошеното финансово състояние на същото.

Св.Н.П.К. от гр. К. сочела в разпита си, че познава В.Б.Р. и работила с управляваното от него дружество „Л.“ ЕООД в периода от 2004 г. до 31.07.2013 г. като счетоводител, но не е осчетоводявала финансови операции с Д.А., както и не е осчетоводявала запис на заповед за сумата от 100 000 лв.

По образувано гр.д. № 46/2017 г. по описа на ОС - К. по предявен от св.Д.Г. установителен иск по чл. 422 от ГПК с цена 100 000 лева, била назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която било изготвено заключение в следния смисъл: По сметката на „Л.“ ЕООД и в касата на дружеството не е постъпвала сума в размер на 100 000 лв.; по сметката на „Л.“ ЕООД и в касата на дружеството не е постъпвала сума от Д.Г.А.; в счетоводството на „Л.“ ЕООД, гр.А. не е осчетоводено задължение в размер на 100 000 лв. към Д.Г.А., както и в счетоводството на „Л.“ ЕООД не са осчетоводени стопански операции по търговски взаимоотношения с Д.Г.А..

Видно от заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по същото дело, в периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в дружеството по банков път били постъпили общо 96 698,46 лева, като сумите са осчетоводени като постъпление от собственика В.Р., т.е. от трето лице и били равни на осчетоводената сума по Кт 499 /други кредитори/; в периода 01.01.2008г. до 31.12.2008г. от касата на дружеството били осчетоводени като възстановени на собственика В.Р., т.е. погасяване на част от задълженията към него, общо 67 870,95 лв.; непогасените задължения към трети лица след установяване на 4 оборотите по Кт и Дт на сметка 499, както и салдото в началото на периода 31.12.2008г. на „Л.“ ЕООД били в размер на 145 000 лв.; в периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. било осчетоводено постъпление в касата в размер на 43 000 лв. от собственика Р., т.е., от трето лице; на 30.11.2009 г. били постъпили по банков път общо 12 000 лв.; в периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. от банкова сметка на дружеството от В.Р. били изтеглени общо 170 680 лв.; в периода 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. от касата на дружеството била осчетоводена сума в размер на 29 000 лева, като върната сума; задължения към трети лица, след установяване на оборотите по Кт и Дт по сметка 499, както и салдото в началото на периода, към 31.12.2009г. на ,Л.“ ЕООД били 0,00лв. и същото кореспондирало с осчетоводените задължения на дружеството, показани в пасива на баланса на „Л.“ ЕООД към 31.12.2009год, обявен в Търговския регистър.

В периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. било осчетоводено постъпление в касата на дружеството на 01.11.2010 г. в размер на 19 300 лева от собственика В.Р., т.е., от трето лице, осчетоводена по Кт на сметка 499, а ПКО № 1/01.11.2010 г. било за сума в размер на 19 200лв., което задължение, както и останалите възникнали през отчетния период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г., задължения на дружеството към трети лица, в т.ч. и към собственика В.Р., били погасени към 31.12.2010 г., тьй като осчетоводените задължения към трети лица, показани в пасива па баланса на „Л.“ ЕООД към 31.12.2010г., обявен в Търговския регистър били 0,00лв.; осчетоводената сума в периода от м. януари до м. декември 2010 г. в размер на 19 300 лв. била различна от сумата по ПКО № 1/01.11.2010г., приложен към счетоводните документи на дружеството, в размер на 19 200 лв. Внесените от собственика В.Р. суми през 2008 г. в размер на 24 000 лв. на 19.05.2008 г. и 18 000 лв. на 22.05.2008 г., през 2009 г. в размер на 43 000 лв. на 02.11.2009 г. и осчетоводената през 2010 г. сума и размер на 19 300 лв. били осчетоводени като заем от собственика на дружеството В.Р., който заем бил погасен към 31.12.2010г.

Районният съд е приел за правилен направения от наблюдаващия прокурор извод, че въз основа на установеното от първоначалната и допълнителна експертиза, неоспорени от страните и приети от съда, е установено, че ответникът В.Р. е внасял суми в касата на дружеството като заем, които са му били възстановявани, но както общият им сбор не формира 5 задължението по записа на заповед от 100 000 лв., така и не се установявало същите да са му предоставяни в заем от Д.А., връщането на който да е обезпечен с издаването на процесния запис на заповед.

Първоинстанционният съд е приел също така, че при така установеното от фактическа страна, се явява правилен и законосъобразен извода на наблюдаващият прокурор, че от събраните на досъдебното производство доказателства, не може да се направи обоснован извод за евентуално извършено деяние от общ характер по смисъла на чл.217, ал.4, във вр. с ал.2 от НК, тъй като по основният текст на чл.217,ал.1 от НК липсвал годен субект на престъпление, тъй като по време на поемане на задължението, съдружник в дружеството или собственик в същото не са претърпели имуществени вреди, а по отношение на състава на чл.217, ал.2 от НК, не било установено съзнателно ощетяване на чуждо имущество. Направен е краен извод, че деянието не е извършено, поради което образуваното наказателно производство е прекратено на осн. чл.243,ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК.