Определение № 9829 от 11.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9829 гр. София, 11.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110101817 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. С. Т., с която срещу "Стик Кредит“ АД са предявени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, ев. по чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 659990/20.02.2024 г., а условията на евентуалност, че клаузите на чл. 27, чл.

17 и чл. 1 от договора са нищожни на осн. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, ев. на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, ев. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като чрез същата се нарушавала императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 950 лева, като в договора е бил посочен размер на ГПЛ 36 % и ГПР 42,58 %. Уговорено е било заемът да се върне в 4месечен срок, а потребителят да дължи възнаградителна лихва. С договора е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при неизпълнение на същото съгласно клаузата на чл. 29 е предвидена дължимостта на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит на ден, като му е била начислена неустойка в размер на 1026 лева. Развива подробни съображения за нищожността на същия, ев. на клаузите, предвиждащи дължимост на неустойка и установяващи размер на ГПР в договора, които намира за неравноправни и противоречащи на добрите нрави. В обобщение на подробните доводи в исковата молба заявява искане съдът да прогласи договора за нищожен, а в условията на евентуалност – процесните клауза за неустойка и ГПР. Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба документи като доказателства, за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи извлечение от счетоводството си за извършените плащания, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва предявените искове, като намира, че същите съставляват злопупотреба от страна на ищцата с правото на иск (с оглед приключилото производство по гр.д. № 17350/2025 г.). Не отрича сключването на договор между страните с параметри, описани в исковата молба. Отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като счита, че дори определени клаузи от договора да са нищожни, то това не влече 1 нищожност на целите съглашения. Оспорва ГПР да е бил погрешно посочен и в същия да е следвало да се включва и неустойката за неосигуряване на обезпечение от страна на потребителя. Сочи, че на потребителя е била предоставена цялата необходима му информация, за да се счита последният информиран и да е наясно каква сума дължи по всеки договор. Освен това последният е имал възможност да се откаже от договорите, което свое право не е упражнил. Развива подробни съображения относно действителността на договора и отделни клаузи от него, относно същността, функциите и размера на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени икономическите последици от сключването на договора, в т.ч. и тези относно дължимата неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Не оспорва документите, представени с исковата молба, като от своя страна представя следните документи: приложими към договора ОУ, СЕФ.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, ев. процесните клаузи от договора са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т.ч. и като неравноправни, евентуално поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 950 лева, която последният се е задължил да му върне.

Следва да се приемат представените от ищеца и от ответника документи, като писмени доказателства по делото.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично 2 пълномощно.

ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.

ПРИЕМА като писмени доказателства представените от страните с исковата молба и с отговора документи.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. от 10:20 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника и му предоставя последна възможност на основание чл. 50, ал. 5 ГПК ДА ПОСОЧИ ел. адрес за връчване на съобщения и книжа по делото, доколкото дружеството попада сред кръга правни субекти, за които процесуалният закон предвижда ДА ПОЛУЧАВА книжа САМО по ел. път.

УКАЗВА на ответника, че съдът ще предостави електронен достъп до делото на пълномощника след изпълнение на задължението на страната да посочи електронен адрес за връчване на книжа и да заяви съгласие за получаването им по електронен път (чл. 50, ал. 5 ГПК, вр. чл. 50а ЗАдв.).

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з ГПК в размер на сумата 1,80 евро. При неизпълнение на това указание съдът ще постанови определение по чл. 77 ГПК за тези разноски.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за съдебното заседание на съдебните адреси, като на ищеца, чрез процесуалния му представител, да се връчат служебно изготвени преписи от отговора и приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3