Решение № 155 от 09.10.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 462/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Мария Петрова Петрова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.278,ал.2,изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.463,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.136 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.1,т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.1,т.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.1,т.6 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.136,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20235000500462 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,ал.2 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№15399/12.05.2023г. от С. И. И., чрез пълномощника й адв.С. Й., против Решение № 564 от 02.05.2023г., постановено по в.гр.дело №769/2023г. по описа на Окръжен съд-П., с което е оставена без уважение подадената от нея жалба вх.№7293/06.03.2023г. против разпределение от 02.12.2022г., предявено на същата дата по изп.дело №************** по описа на ЧСИ П. Н. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-П.. Жалбоподателят счита така постановеното решение за неправилно и недопустимо. Изложените съображения са, че в извършеното разпределение съществува дисбаланс между кредиторите във връзка с разпределените суми по чл.136,ал.2 от ЗЗД, тъй като, с оглед датите на възникване на вземанията на жалбоподателя, не са отчетени натрупаните от 2013г. насам лихви. Настоява се за неправилност на разпределението по чл.136,ал.1 от ЗЗД. Изтъква се като процесуално нарушение липсата на 1 произнасяне от страна на окръжния съд по доказателствените искания на жалбоподателя за установяване чрез експертиза на реалните суми, които е следвало да бъдат разпределени. Претендира се за отмяна на обжалваното решение, съответно на атакуваното разпределение и извършване на ново такова.
Ответниците по жалбата Т. С. М., Й. О. Б., Н. Н. Н., Т. С. Д., „А.Б.И.“ООД, „Е.Б.Е.“ЕАД, Община „Р.“ и Д. чрез ТД на НАП-П. не са подали отговор на същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-взискател, касае обжалваемо решение на окръжния съд по разпределение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:
Видно от приложените материали по изп.дело №************** по описа на ЧСИ П. Н. с рег.№*** на КЧСИ и район на действие Окръжен съд-П. е, че първоначално то е било образувано пред ЧСИ М.О. под №***/2013г. по молба вх.№4934/08.03.2013г. на взискателя Т. С.а И. и представен с нея изпълнителен лист от 18.02.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2710/2013г. на РС-П., с която е разпоредено длъжниците „А.Б.И.“ООД, Н. Н. Н. и Т. С. Д. да й заплатят солидарно сумата от 12500 евро, представляваща част от главница в размер на 50000 евро – неустойка по спогодба от 09.04.2010г., ведно със законната лихва от 14.02.2013г. и разноски от 1390лв. Въз основа на молба вх.
№14866/05.11.2015г. е присъединено и вземането на взискателя Т. С.а И. по представения с нея изпълнителен лист от 01.11.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №17477/2013г. на РС-П. за остатъка в размер на 37500 евро от главницата от 50000 евро по договора за спогодба от 09.04.2010г., ведно със законната лихва от 30.10.2013г. до изплащане на вземането и разноски от 1470лв., които суми е разпоредено да й се заплатят солидарно от длъжниците „А.Б.И.“ООД и Н. Н. Н.. Взискателят Т. И. е починала на 11.08.2021г. и на мястото й с Постановление от 12.10.2021г. е конституирана като взискател нейната дъщеря и единствен наследник С. И.
2
И.. Същата с молба вх.№03238/14.02.2022г. е представила изпълнителен лист от 26.04.2017г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №5294/2017г. на РС-П., с която е разпоредено длъжникът по първоначалния изпълнителен лист Т. С. Д. да заплати на Т. И. солидарно с длъжниците по втория изпълнителен лист главницата по последния от 37500 евро, ведно със законната лихва от 11.04.2017г. и разноски от 1466,87лв., които вземания са присъединени с Разпореждане от 14.02.2022г. Въз основа на молба вх.
№02578/08.02.2022г. и приложено към нея удостоверение по изп.дело №************** по описа на ЧСИ А.А. с разпореждане от 08.02.2022г. е присъединен взискателя Т. С. М. за вземания спрямо длъжника Т. С. Д. в размер на главница от 170000лв. със законна лихва в размер на 25122,22лв. за периода 24.08.2020г.-07.02.2022г., ведно с лихва до окончателното плащане, неолихвяемо вземане от 9677,50лв., адвокатски хонорар от 9500лв. и такси по ТТРЗЧСИ от 180,90лв. Въз основа на молба вх.№02579/08.02.2022г. и приложено към нея удостоверение по изп.дело №************** по описа на ЧСИ А.А. с разпореждане от 08.02.2022г. е присъединена като взискател Й.
О. Б. за вземания спрямо длъжника Т. С. Д. в размер на главница от 70000лв. със законна лихва в размер на 10344,44лв. за периода от 24.08.2020г. до 07.02.2022г., ведно с лихва до окончателното плащане, неолихвяемо вземане от 9925,20лв., адвокатски хонорар по изпълнителното дело от 9500лв. и такси по ТТРЗЧСИ от 144,50лв., а с разпореждане от 22.03.2022г. са присъединени и вземанията й по представения с молба вх.№06036/22.03.2022г. изпълнителен лист от 14.03.2022г., издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение по арб.дело №45/2022г., за главница от 200000лв., неустойка от 100000лв. и разноски от 9200лв. Въз основа на молба вх.
№04732/09.03.2022г. и приложено към нея удостоверение по изп.дело №*************** по описа на ЧСИ К.П. с разпореждане от 10.03.2022г. е присъединен взискателя „Е.Б.Т.“ЕАД за вземания спрямо длъжника Т. С. Д. за главница от 345,09лв., ведно със законна лихва от 22.01.2013г. до окончателното плащане, която до 02.03.2022г. е в размер на 319,06лв., неолихвяемо вземане от 66,12лв., разноски от 125лв. и такси по ТТРЗЧСИ от 246,80лв.
Принудителното изпълнение е насочено спрямо собствени на длъжника Т. С. Д. 1/2 ид.части от недвижими имоти в с.М. – ПИ с идентификатори №№***************, *********** и ************, за купувач на които с протокол от 15.02.2022г. е обявена взискателя С. И. за 3 предложената от нея най-висока цена съответно от 109431лв., 53841лв. и 14678,12лв. или общо 177950,12лв. На основание чл.458 от ГПК е присъединена Д. за публични вземания спрямо длъжника Т. С. Д. в размер на 2629,83лв., съгласно удостоверение вх.№36920/23.11.2022г., и Община „Р.“ за ДНИ и ТБО, съгласно удостоверения вх.№№35646, 35647 и 35648 от 14.11.2022г. На 02.12.2022г. е изготвено разпределение по чл.495 от ГПК на сумата от 177950,12лв., за която взискателя С. И. е обявена за купувач на имотите. В него са посочени по вид и размер поотделно вземанията на всеки един от взискателите по всеки от цитираните изпълнителни титули. В първи ред като привилегировани по чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД са включени за погасяване вземанията за разноски по принудителното изпълнение, както следва: 3925,20лв. за първоначалния взискател С. И.; 3886,48лв. – такси по ТТРЗЧСИ и 7876,77лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, като приетите такси и разноски са посочени поотделно по основание и размер в нарочно приложение към разпределението. Във втори ред е включено като привилегировано по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД вземането на Община „Р.“ за ДНИ в размер на 20,83лв. В трети ред е включено като привилегировано по чл.136,ал.1,т.6 от ЗЗД вземането на Д. в размер на 2629,83лв. В четвърти ред са включени за съразмерно удовлетворяване, съгласно чл.136,ал.2 от ЗЗД, останалите вземания на хирографарните кредитори. В резултат определената за погасяване на вземанията на обявения за купувач взискател И. сума е от общо 39521,67лв., при което е определена за внасяне от нея сумата от 138428,45лв. за изплащане на съразмерната част от вземанията на другите взискатели. Разпределението е предявено на страните на 02.12.2022г.
В тридневния срок по чл.462,ал.2 от ГПК от предявяването му срещу същото е подадена по електронната поща на 05.12.2022г. жалба вх.
№38934/06.12.2022г. от взискателя С. И. И.. Оплакванията в нея са, че разноските по двата изпълнителни листа надвишават определените с разпределението за погасяване такива от 3925,20лв., тъй като само разноските за адвокатско възнаграждение са в размер на 21600лв., която сума не включва останалите разноски по изпълнителното дело, които в съвкупност следва да бъдат включени като първи по ред. Заявено е, че по разпределените суми по чл.136,ал.1,т.2 и т.6 от ЗЗД жалбоподателят няма възражения и претенции.
4
Възразява се по разпределените по съразмерност суми по чл.136,ал.2 от ЗЗД, тъй като начинът на изчисляването им е неправилен, още повече, че, с оглед датите на възникване на вземанията на жалбоподателя, въобще не е отчетена разпоредбата на чл.136,ал.2,изр.3 от ЗЗД и лихвите, които са се натрупали от 2013г. насам. Поддържа се като цяло разпределението да не е съобразено с ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК. С жалбата е заявено доказателствено искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза по задачи, касаещи изчисляване на полагаемите се на жалбоподателя за погасяване от разпределяемата сума вземания.
С обжалваното решение окръжният съд, позовавайки се на приетото по т.3 от ТР №2/22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС и т.6 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че не всички разноски по изпълнителното дело, в това число и тези за адвокатско възнаграждение, попадат в хипотезата на чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД, е приел, че в разпределението правилно са включени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 3600лв. по първоначалния изпълнителен лист, но не и тези по втория, тъй като се касае за присъединено вземане. Приел е, че датата на възникване на вземанията на жалбоподателката, респективно – натрупаната лихва, би имала значение ако се касаеше за предпочтително удовлетворение, когато, според нормата на чл.136,ал.4 от ЗЗД, освен присъдените лихви, се обхващат и лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда, но случаят не е такъв и правилно, съгласно чл.136,ал.3 от ЗЗД, с разпределението вземанията с еднакъв ред са удовлетворени съразмерно. По тези решаващи съображения жалбата против разпределението е оставена без уважение.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо като постановено по подадена в срок и от легитимирано лице – взискателя, жалба против подлежащо на обжалване разпределение.
Оплакването на жалбоподателя С. И. за недопустимост на решението не е обосновано с конкретни доводи, а е бланкетно. Липсата на произнасяне от окръжния съд по заявеното от нея доказателствено искане за експертиза, на 5 която акцентира, не съставлява процесуално нарушение, което само по себе си да опорочава решението, доколкото, ако е необходимо, доказателства е допустимо да бъдат събрани и пред настоящата инстанция, съгласно чл.278,ал.2,изр.2 във връзка с чл.463,ал.2 от ГПК.
Според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, определящи рамките на сезирането, извън които произнасянето е недопустимо, и, действайки като въззивна, а не контролноотменителна, инстанция, той не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение, включително за правилното приложение на нормите на чл.136 от ЗЗД, които са процесуални, а не материалноправни, като следи служебно единствено за това дали всички присъединени по право взискатели са включени в разпределението.
Правомощията на апелативния съд са същите като тези на окръжния съд при обжалване на разпределението. В този смисъл проверката на разпределението се свежда само до наведените в жалбата конкретни основания за неговата незаконосъобразност. Пред настоящата инстанция оплакванията касаят част от първоначално наведените такива относно начина на съразмерно изчисляване на разпределените на взискателите суми по чл.136,ал.2 от ЗЗД и вземането на жалбоподателя за лихви от 2013г., които единствено са предмет на разглеждане. Оплакването за неправилност на разпределението по чл.136,ал.1 от ЗЗД е общо, поради което и с оглед очертаните правомощия на съда не подлежи на разглеждане. В оспореното разпределение са включени всички присъединени по право взискатели.
Разпечатката съдържа 29 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82108f32-6da9-4dfa-8394-b68dc988e659