Решение № 260044 от 26.02.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И Е № 260044

Гр. Пловдив, 26.02.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера

Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Катя Пенчева

Величка Белева с участието на секретаря Анна Стоянова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело №

611 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 74, постановено на 15.07.2020 г. по т.д. 207/2019 г. на Окръжен съд – Х., с което е отхвърлен предявеният от „Е.п.“ЕАД-гр.Х.*** иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията, взети на проведеното на 5.11.2019 г. общо събрание на акционерите на „З..“АД.

Жалбоподателят „Е.п.“ЕАД-гр.Х.моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени в жалбата от 10.08.2020 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде уважен предявеният от дружеството иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 8.11.2019 г. иск с правно основание чл. 74, ал.1 от ТЗ за отмяна на всички решения, взетите на извънредното общо събрание на акционерите в „З..“АД-гр.Х., проведено на 5.11.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Ответникът по жалбата „З..“АД-гр.Х.чрез изпълнителния директор Р.В.Р. не е взел становище по нея, а като ответник в производството пред първата инстанция счита иска за основателен. Не е заявил искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е от представените в копия от ищеца с исковата молба депозитарна разписка от „Ц.“АД-гр.София и разпечатка от книгата на акционерите на ответното дружество към дата 21.08.2019 г., че ищецът „Е.п.“ЕАД-гр.Х.е акционер в ответното дружество „З..“АД-гр.Х.с 9368 акции, представляващи 2,62% от капитала на дружеството, а „Е.х.“АД (в несъстоятелност)-гр. Х.е акционер с 307 637 броя акции, представляващи 86,04% от капитала на ответното дружество. Безспорно е, че на 5.11.2019 г. е проведено извънредно общо събрание на акционерите на „З..“АД-гр.Х., което, видно от обявените актове по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, е свикано от акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност) чрез неговия синдик В.Г. като акционер, притежаващ 88,66% от капитала, овластен за свикване по реда на чл. 223,ал.2 от ТЗ. Видно от представения от ищеца в разпечатка от ТРРЮЛНЦ протокол от ИОСА на „З..“АД от 5.11.2019 г., от него са взети решения за освобождаване на членовете на СД на дружеството Р.В.Р., Б.Т.С., М.Г.М., Н.Г.Н.и Н.Т.Р., за избиране за членове на СД на дружеството на Р.М.И., П.И.Т., Е.Л.Б., Г.Г.М.и А.Б.Д., за възлагане на новия СД извършване на проверка и ревизия на дейността на СД в периода 2013-2018 г. и на всички сделки на стойност, надвишаващи 5000 лв. в същия период. Безспорно е, че решения, взети на това ОСА, не са вписани в ТРРЮЛНЦ, тъй като регистърното производство по подаденото на 5.11.2019 г. заявление вх. № ***е спряно с акт на съда от 8.11.2019 г. Исковата молба, с която е предявен от „Е.п.“ЕАД-гр.Х.искът по чл. 74,ал.1 от ТЗ, е предявен в съда на 8.11.2019 г.

С подадената искова молба дружеството-ищец претендира за отмяна на решенията на ОСА, проведено на 5.11.2019 г., тъй като те противоречат на повелителните разпоредби на закона.

Твърди, че решенията са незаконосъобразни понеже мажоритарният акционер в „З..“АД и единствен присъстващ акционер „Е.х.“АД (в несъстоятелност) на събранието е бил представляван от синдика, а той е лице, което не би могло да го представлява и упражни членствените му права на акционер. Счита, че синдикът има право да упражнява всички имуществени права на несъстоятелния, но не счита, че неимуществените права, свързани с упражняване на членствените права, произтичащи от членственото правоотношение, също автоматично могат да се упражняват от синдика. Счита, че правата на синдика са лимитативно изброени и не включват по необходимост и предвидените в ТЗ права на акционера да участва в управлението на дружествените дела. Счита, че оспорените с исковата молба решения представляват действия на управление на дружеството, поради което биха могли да се упражняват единствено от управителните органи на акционера „Е.х.“АД, макар и те да са с прекратени правомощия. Счита, че прекратяването на техните правомощия е институт на производството по несъстоятелност и поради това то се отнася само за онези правомощия, които имат значение за постигането на целите на това производство. Заявява, че в този смисъл е разпоредбата на чл. 658,ал.2 от ТЗ, предвиждаща, че синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

Твърди, че синдикът не може да упражнява правомощия като представител на акционера „Е.“АД, които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, т.е. с попълване на масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на това дружество, защото липсва законоустановен критерий, въз основа на който да формира волята си по тези въпроси. Счита, че синдикът не може да упражнява тези правомощия по своя преценка, понеже не е определен за представител на действителния носител на правата – несъстоятелния длъжник, нито отговаря пред него. Счита, че и след постановяването на решение по чл. 711 от ТЗ управителните органи продължават да упражняват онези правомощия, несвързани с постигането на целите на производството по несъстоятелност. Счита, че решенията в дневния ред на ОСА от 5.11.2019 г. нямат отношения към осребряването на имуществото на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), нито към попълването на масата на несъстоятелността, поради което именно неговият законен представител изпълнителният директор Г.М., а не синдика, е следвало да участва в ИОСА на ответното акционерно дружество. Твърди, че затова акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност) не е бил надлежно представляван на това ОСА, поради което то е проведено при грубо нарушение на законовите изисквания и взетите решения са незаконосъобразни. Счита още, че взетите решения на това ИОСА на 5.11.2019 г. нямат отношение към имуществото на акционера в несъстоятелност и не водят до неговото намаляване, нито че може да се приеме, че решението за избиране на нови членове на СД би могло да има преки имуществени последици за кредиторите на акционера в несъстоятелност. Счита, че членовете на СД носят отговорност пред акционерите за причинени от тях вреди, но реда и начина за нейното реализиране е посочен в ТЗ, като не може да се направи паралел между тази отговорност и целта на производството по несъстоятелност. Счита, че не може да се приеме и че промяната в състава на членовете на СД би повлияло негативно, било то пряко или косвено, върху стойността на акциите, собствени на „Е.х.“АД (в несъстоятелност). Затова моли съда да отмени изцяло всички решения, взети на ИОСА ва „З..“АД, проведено на 5.11.2019 г., поради противоречието им с повелителни разпоредби на закона.

С отговора на исковата молба, подаден на 12.12.2019 г. от ответника „З..“АД-гр.Х.чрез изпълнителния директор Р.В.Р., е взето становище, че искът е основателен. Счита за правилно твърдението на ищеца, че оспорените решения са незаконосъобразни, понеже мажоритарният акционер в „З..“АД и единствен присъствал на ИОСА акционер „Е.х.“АД (в несъстоятелност) на събранието е бил представляван от синдика, който не би могъл годно да го представлява и да упражнява членствените му права на акционер. Счита, че синдикът има право да упражнява всички имуществени права на несъстоятелния, включително да се разпорежда са акциите му, но това са действия единствено по упражняване на тези имуществени права, но не и на неимуществените такива, свързани с упражняване на членствените права, произтичащи от членственото правоотношение между юридическото лице и ответника.

Счита за правилно твърдението в исковата молба, че правата на синдика са лимитативно изброени и не включват по необходимост и предвидените в ТЗ права на акционера да участва в управлението на дружествените дела. Заявява, че решения, взети на проведеното на 5.11.2019 г. ИОСА, представляват действия на управление на дружеството, поради което биха могли да се упражнят единствено от управителните органи на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), макар и с прекратени правомощия. Затова счита, че е вярно, че синдикът не може да упражнява правомощия като представител на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), които не са свързани с удовлетворяването на кредиторите, т.е. с попълване на масата на несъстоятелността и осребряването на имуществото на това дружество, защото липсва законоустановен критерий, въз основа на който да формира волята си по тези въпроси. Заявява, че решенията в дневния ред на събранието на „З..“АД от 5.11.2019 г. имат за цел освобождаване на СД на дружеството и избор на нов СД, както и извършване на проверка-ревизия на дейността на стария СД за период от 5 години, т.е. тези решения нямат отношение към осребряване на имуществото на акционера „Е.х.“АД (в несъстоятелност), нито целят попълването на масата на несъстоятелността, а представляват действия по пряко управление на дружеството, в което акционерът има акции, поради което именно законният представител-изпълнителният директор Г.М., а не синдикът, е следвало да участва в ИОСА на „З..“АД. Счита, че акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност) не е бил надлежно представляван на ОСА на „З..“АД, проведено на 5.11.2019 г., поради което същото е проведено при нарушение на законовите изисквания и взетите решения са незаконосъобразни. Счита също така, че предложените проекти и взетите решения на ИОСА на 5.11.2019 г. нямат отношение към имуществото на акционера в несъстоятелност и не водят до неговото намаляване, както и че не може да се приеме становището, че решението за избиране на нови членове на СД би могло да има преки имуществени последици за кредиторите на акционера „Е.х.“АД ( в несъстоятелност). Заявява, че членовете на СД носят отговорност пред акционерите за причинени от тях вреди, но редът и начинът за реализирането й е изчерпателно описан в ТЗ, като не би могло да се направи паралел между тази отговорност и целта на производството по несъстоятелност, включително не би могло да се приеме и че промяната в състава на членовете на СД по някакъв начин би повлияло негативно, пряко или косвено, върху стойността на акциите, собствени на акционера „Е.х.“АД ( в несъстоятелност). Освен това заявява, че при свикване на ИОСА е нарушена разпоредбата на чл. 224,ал.2 от ТЗ, а именно, че когато дневният ред включва избор на членове на СД, каквато е т.1, материалите следва да включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове, а такива данни не били предоставени от овластеното за свикването на събранието лице, а именно синдика на „Е.х.“АД ( в несъстоятелност). Затова моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения от „Е.п.“ЕАД иск.

Подаден е на 30.12.2019 г. отговор на исковата молба и от ответника „З..“АД-гр.Х., представляван от изпълнителния директор Р.М.И., избран на ОСА от 5.11.2019 г. и на заседание на СД на 5.11.2019 г. Този отговор не следва да бъде взиман предвид по съображенията, изложените с определението на апелативния съд от 11.12.2020 г. – тъй като надлежен представител на ответното по спора дружество „З..“АД-гр.Х.по делото е вписаният в ТРРЮЛНЦ член на СД и изпълнителен директор Р.Р..

С допълнителната искова молба от 31.01.2020 г. ищецът твърди, че от приложения към подаденото в ТРРЮЛНЦ заявление протокол от проведеното ИОСА на 5.11.2019 г. е видно, че на него е присъствал единствено акционерът „Е.х.“АД (в несъстоятелност), представляван от синдика. Заявява, че от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 74,ал.1 от ТЗ е видно, че всеки акционер може да предяви иск за отмяна на решение на ОСА, ако същото противоречи на закона или устава и, за да бъде активно легитимирано да води такъв иск, за едно лице е необходимо единствено да има качеството на акционер, без значение размера на участието му. Заявява, че правният интерес в случая се състои именно в отмяната на незаконосъобразни решения, приети от ОСА. Посочва, ч в трайната практика на ВКС се приема, че в производството по чл. 74 от ТЗ на служебна проверка като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на ОС се атакуват с иска за отмяна, което качество следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на ОС, взело оспорваните решения. Заявява, че ищецът е акционер, притежаващ 9 368 броя безналични акции и чрез проведеното ИОСА, чиито решения оспорва, е накърнено, на първо място, правото му на участие в управлението на дружеството, което е лично и неотменимо право на всеки акционер, което зависи само от притежаването на акции от капитала на дружеството, а не от броя им. Заявява, че след като лице, което не притежава права, свиква и провежда общо събрание на дружеството, в което ищецът е акционер, то са нарушени неговите права на управление, както и правата му да участва в такова събрание, да поставя въпроси, да гласува и да прави предложения, понеже другият акционер (макар и мажоритарен) е нелегитимно представляван, а от там и решенията, взети от него, са незаконосъобразни, още повече, че те касаят и ищеца като акционер. Заявява, че с оглед целената цялостна промяна в управителния орган на ответното дружество СД е в интерес на ищеца предотвратяване на евентуалното настъпване на вреди и запазване стойността на имуществото състояние на ответното дружество, а от там и на стойността на акционерното участие на ищеца. Заявява, че е налице и още една предпоставка за отмяна на решенията, взети от ИОСА на 5.11.2019 г. в частта относно решението по т.2 от дневния ред, а именно нарушение на правото на акционерите на информация с оглед нормата на чл. 224,ал.2 от ТЗ за посочване на данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове, каквито данни не са били представени, нито са били част от материалите на свиканото ИОСА. Поддържа, че ако холдингът е обявен в несъстоятелност, органите му са с прекратени правомощия и е назначен синдик, то той не придобива автоматично правата да придобива, още по-малко директно да управлява участието на холдинга в други дружества. Счита, че синдикът има права единствено да продаде участието (акциите) в дружеството и с получените средства да попълни масата на несъстоятелността. Заявява, че действията на синдика по пряко управление на дружеството, в чийто капитал е акционер и ищецът, съществено накърняват правата на акционер на ищеца.