Акт от 05.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55 гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА

РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при секретаря П.

И.и участието на прокурора С. И., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №10034/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез ***Х.К., срещу

Решение №224/22.12.2022 г. по НАХД №636/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно постановление №668323-F674776/13.10.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП (ГДФК в ЦУ на НАП), с което са му наложени 4 бр. наказания „имуществена санкция“ по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от по 500 лв. всяка за нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона и в противоречие на доказателствата по делото – отменително основание по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развити са подробни доводи, че нарушенията не са безспорно доказани и не са точно и ясно описани. Касаторът счита, че неполучаването на данни от нивомерната система в НАП не е нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., като подчертава, че според констатациите на проверяващите дружеството подава такива по дистанционната връзка към НАП. Неизяснено е останало, според касатора, какви точно данни работещата ЕСФП с нивомерна система не е подала в НАП за разглеждания период, както и какво е дължимото от него поведение. Поддържа, че за всяко нарушение е следвало да се образува отделно производство и да се наложи отделно административно наказание чрез издаване на самостоятелно НП. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление, издаденото от началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП. В случай на отмяна моли за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки вх. №1342/15.03.2023 г., чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата и доразвива съображенията за отмяна. Позовава се на Решение №23/31.01.2023 г. по АД №658/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, което касае същите факти между същите страни. Допълнително отбелязва, че системата на НАП не допуска корекция на данни, но в случая данни са подавани и не е изпълнен фактическият състав на нарушенията. Обобщава, че е недопустимо приравняването на „неподадени данни“ с „неточни данни“ във вреда на дружеството. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – началник Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГДФК при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено по делото Писмено становище вх. №1242/09.03.2023 г. оспорва жалбата. Счита за безспорно доказано, че дружеството касатор е нарушило разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС да предава по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Уточнява, че задължението „да предава и данни“ е различно от това да подава данни, а в конкретния случай за периода има подадени документални доставки, но няма отчитане по нивомерната измервателна система, с което е осъществен съставът на четирите нарушения, за които е посочено, че са извършени за първи път и не водят до неотразяване на приходи, което е съобразено при квалификацията на деянията, поради което не може да бъде взето предвид при преценката за маловажност. Излага доводи за неоснователност за възражението, че е съставен един АУАН и едно НП за четирите нарушения. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство, за което представя списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя мотивите на съда, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на НП, както и че са налице посочените нарушения и същите са доказани. Счита, че твърденията в касационната жалба не намират опора в доказателствата по делото и затова предлага решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

С решението си районният съд е потвърдил НП №668323-F674776/13.10.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново към ГДФК в ЦУ на НАП, с което на „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД са наложени 4 бр. наказания „имуществена санкция“ по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от по 500 лв. всяка за четири нарушения на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. След извършване на проверка за законосъобразността на АУАН и НП, въззивният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, РС Горна Оряховица е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на законоустановената и форма и реквизити. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително е отхвърлено като неоснователно възражението, че за описаните четири нарушения са наложени санкции с едно НП, тъй като в ЗАНН няма ограничение за всяко нарушение да се образува отделно производство, а в случая за всяко едно е наложена отделна санкция. По същество съдът е намерил за доказано извършването на санкционираните нарушения, тъй като в обекта на търговеца има инсталирана и работеща нивомерна измервателна система с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, чрез която от наличното в обекта ЕСФП са подадени данни към НАП за процесните четири доставки на течни горива на 07.06.2022 г., на 18.06.2022 г., на 27.06.2022 г. и на 10.07.2022 г., но нивомерната измервателна система не е изпратила данни за получените доставки по дистанционна връзка. Направен е извод, че с описаните четири деяния дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС да предава по дистанционна връзка на НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Изложени са мотиви, че подаването на данни към НАП е различно от предаването на данни към НАП и подаването не означава изпълнение на задължението за предаване на данни. ГОРС е приел, че по този начин е изпълнен фактическият състав на нарушението по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради което деянията са правилно квалифицирани и тъй като отговорността на юридическото лице е обективна не е необходимо да се констатира виновно поведение, неизпълнението на задължението е достатъчно. Отхвърлени са твърденията за маловажност, тъй като всяко от нарушенията бележи висока степен на обществена опасност. Извършена е преценка по приложението на санкционната норма, съобразявайки разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, и е прието, че определеният минимално предвиден размер на имуществената санкция за всяко от нарушенията е законосъобразен. С тези мотиви РС Горна Оряховица е потвърдил обжалваното пред него НП.

В хода на касационното производство от страна на касатора е направено искане за прилагане на адм. д. №658/2022 г. по описа на АСВТ, по което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11291/12.09.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново при главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП на база констатациите, направени при същата проверка на търговския обект – бензиностанция, въз основа на които е издадено процесното НП. За решаването по спора по това дело е прието заключение на вещо лице по съдебно техническа експертиза. Доколкото делото е изпратено на ВАС по касационна жалба, искането на касатоа е оставено без уважение.

Жалбата, подадена от санкционираното дружество, е основателна. Решението на

РС – Горна Оряховица е постановено без да са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към спора. Касационната инстанция извършва проверка на оспореното решение относно приложението на закона въз основа на фактическите констатации, приети от районния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Тези правила в случая не са съобразени и твърдяните нарушения не са безспорно доказани.

Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г., вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система (НИС) за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Не е спорно между страните, че в обекта на дружеството е налична нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.

Липсата на подадена информация от нивомерната система в обекта представлява административно нарушение, но не и неполучаването на същата в НАП.

Ето защо предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субекта следва да са непротиворечиво изяснени за да обосновават извод неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС.

По смисъл на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г. за целите на дистанционния пренос на данни към НАП като средство за измерване се използва нивомерна измервателна система, която следва да е от одобрен тип и да е минала метрологичен контрол. Тези обстоятелства не са проверени от районния съд, поради което неясно остава дали монтираната при касатора система отговаря на нормативните изисквания и е годна да предава данни към НАП, нито на какво се дължи неполучаването на данните в НАП. По делото не е изяснен въпросът на какво се дължи разминаването в информационната система на НАП по отношение на доставките на течни горива на 07.06.2022 г., 18.06.2022 г., 27.06.2022 г. и 10.07.2022 г., за които са регистрирани съобщения за „доставка по документ“, но няма регистрирани съобщения за „доставка по нивомер“. За обективното установяване на фактите и правилното приложение на закона спрямо касатора от съществено значение по делото е да се изследват причините, поради които в НАП не е постъпила подадената от дружеството информация. В тази връзка и предвид мотивите в оспореното решение, че от „ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЕВРОПА СТАНДАРТ“ ЕООД не са получени документи (бон) с обратна връзка от НАП относно получаването на данните, съдът е следвало да изследва дали дружеството е имало обратна информация относно факта на неподаване, причините за неуспешното регистриране на съобщенията за „доставка по нивомер“ и към кой момент подавщият информацията узнава това.