Определение № 40 от 05.01.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40

Пловдив, 05.01.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в закрито заседание на пети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20257180703021 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], срещу ЗППАМ № GPAM-301290 от 11.12.2025 г., издадена от мл.антоконтрольор С. Н. С. при РУ – Берковица ОДМВР – Монтана.

С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т.1, б. Б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с тест, до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата е предявено и искане да бъде спряно предварителното изпълнение на административния акт до приключване на съдебното производство.

Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата писмени доказателства, приема за установено следното:

Искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на оспорената заповед е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО. Подадено е от активно легитимирано лице, с правен интерес – жалбоподателят е адресат на оспорения акт.

С процесната заповед на жалбоподателя на основание чл. 171, т.1, б. Б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приложена ПАМ, представляваща временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с тест, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка по чл. 171 ЗДвП. В приложимата норма не е предвиден ред по който съдът може да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ. От друга страна обаче, разпоредбата не съдържа и изрична забрана съдът да разгледа и се произнесе по подадено до него искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Разгледано по същество искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, приложима на основание ал. 4, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Доказването на възможността предварителното изпълнение на административния акт да породи значителни и/или трудно поправими вреди, съответно – тяхното индивидуализиране, е в тежест на оспорващия.

Съдът приема, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, то се презюмира, че е налице поне една от предвидените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи, че е налице основание за спиране, със същата степен на значимост на заложения от закона обществен интерес – т. е. допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице.

В случая жалбоподателят нито твърди, нито доказва някакви конкретни основания за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение и не сочи значителни вреди, които ще претърпи в резултат на предварителното изпълнение на акта. Изложените от жалбоподателя доводи по жалбата касаят основателността ѝ по същество, но са несъответни по отношение основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение.

Дори да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява автомобила си, то същата не е нито значителна, нито труднопоправима. В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 13660 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11625/2024 г., VII о., Определение № 1639 от 13.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 727/2024 г., VII о., Определение № 4040 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3304/2025 г., VII о.).

Както е посочено и в Определение № 4258 от 5.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2022 г., VII о., фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди.

Искането за спиране изпълнението на оспорения акт, предварително допуснато от закона, се явява немотивирано и недоказано на основания, които биха се противопоставили на защитения обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

По тези съображения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

С оглед горното и на основание на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. Д., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], за СПИРАНЕ на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-301290 от 11.12.2025 г., издадена от мл.антоконтрольор С. Н. С. при РУ – Берковица ОДМВР – Монтана.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: