Решение № 1582 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110211840 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Г. Г. ЕГН ********** против наказателно постановление /НП/ № СОА25-РД 11-486/10.06.2025 г., издадено от кмета на СО, предвид съставен на 13.03.2025 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А бланков №004068 на М. Г. Г.

ЕГН **********, за това, че на 28.12.2024 г., около 14.17 ч., в гр.София, на бул.“Янко Сакъзов“, локално платно пред магазин „Фреш“, е паркирала собствения си лек автомобил „Мерцедес 270“ с рег. № ***, върху тротоара, на място, необозначено за паркиране на ППС, напречно на оста на пътя, с което виновно е нарушила чл.94,ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона са местното самоуправление и местната администрация, чл.178е от ЗДвП и чл.53,ал.1 и от ЗАНН й е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

В АУАН е написано, че Г. е оспорила нарушението, което е констатирано на място и за което е издаден фиш, поради което и АУАН е съставен при условията на чл.40,ал.2, вр.чл.39,ал.3 от ЗАНН.

1

При предявяване на АУАН в частта му за обяснения и възражения е написано „Възражение имам срещу акта, в законоустановения срок ще го изложа писмено“.

На 20.03.2025 г. в „ЦГМ“ ЕАД е заведено писмено възражение срещу АУАН, от М. Г. Г., чрез упълномощения й адв.К. К., в което е написано, че актът е незаконосъобразен поради липса на компетентност на издателя му, при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, със следните аргументи: АУАН е издаден въз основа на неиздаден/невръчен фиш – Г. не е получила екземпляр от цитирания фиш и снимков материал за твърдяното нарушение; не е спазена формата на издадения АУАН, предвидена в ЗАНН - не е посочена длъжността на актосъставителя и конкретно място, на което се твърди, че е извършено нарушението, тъй като бул.“Янко Сакъзов“ няма локално платно, на бул.“Янко Сакъзов“ няма магазин с наименование „Фреш“, в близост до този булевард, но не и на него, има магазин „Фреш маркет“ – на ул.“Тракия“ №2, но пред последния обективно няма как да спират ППС, тъй като пред входа му, както и пред входа на останалите търговски помещения, има изградено стълбище и автомобил не може да мине през него, а спирането там не затруднява предвижването на пешеходци; не е ясно кое правило за поведение не е спазено. В жалбата е направено твърдение, че Г. не е извършила никакво административно нарушение, в т.ч. и твърдяното.

Недоволна от НП и наложената с него глоба М. Г. Г., чрез адв.К. К., го обжалвала чрез административно наказващия орган, пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, във връзка с което са повторени доводите, изложени във възраженията срещу електронния фиш и АУАН. С оглед на това се иска НП да бъде отменено. Претендира се адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски.

Жалбоподателят М. Г. Г., редовно призована за съдебните заседания, се явява.

2

Явава се във второто проведено съдебно заседание упълномощения й адв.К., който пледира да бъде отменено обжалваното НП. Претендира разноски, съгласно представен списък за такива.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулн П., която пледира д а бъде потвърдено обжалваното НП като правилно и законосъобразно, считайки, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган, установено е мястото на нарушението, по делото е приложен снимков материал на неправомерното паркиране, заявявайки, че съгласно чл.94,ал.3 от ЗДвП, паркирането върху тротоар е винаги в нарушение на материалния закон, когато е извършено на място, което не е определено от собственика на пътя за място за паркиране. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, намирайки, че фактическата и правна сложност не предполагат искания размер от адвоката, и възнаграждението, ако НП бъде отменено, следва да е в минималния по Наредбата размер.

При проведения разпит на актосъставителя И. С. К., същата свидетелства, че като контрольор, към ЦГМ, по неправилно паркирани автомобили в синя и зелена зона в София, по време на работа в район, в който попада ул.„Янко Сакъзов“ и локалното платно на улицата , установила на тротоара, на място регламентирано за паркиране, без знак за паркиране, неправилно паркиран автомобил, в който и около него нямало човек, тя направила снимки на нарушението и съставила фиш, който поставила на предното стъкло на автомобила. При мястото, на което бил паркиран автомобилът имало синя зона за паркиране, на която има ло свободни места.

Сл е д предявяване на основание чл.284 от НПК на АУАН`а и Фиш`а Костона уточнява, че автомобилът бил паркиран напречно на бул.

„Янко Сакъзов“ и успоредно на ул.„Сър Съливан“.

По делото са приложени: 4 цветни снимки на хартиен носител формат А4 на описаното нарушение; Електронен фиш серия СО

№9439584/28.12.2024 г., издаден от инспектор при „ЦГМ“ ЕАД, на М. Г. Г.

3

ЕГН **********, за извършено в 14.17 ч. нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, с наложена глоба 100 лева; възражение от 30.12.2024 г. срещу електронния фиш; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че М. Г. Г., в качеството си на водач, паркирала собствения си лек автомобил „Мерцедес 270“ с рег. № ***, в гр.София, напречно на оста на пътя н а бул.„Янко Сакъзов“ и успоредно на ул.„Сър Съливан“ - върху тротоара, необозначен за паркиране, непосредствено пред стълби за вход на сграда, което естествено пречи на преминаване на пешеходците. Това било установено на 28.12.2024 г., около 14.17 ч., от инспектора при „ЦГМ“ ЕАД И. С. К., при изпълнение на служебните й задължения, и било удостоверено с направени 4 цветни снимки, за което нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП неприсъствено бил издаден фиш срещу М. Г.

Г., който бил закрепен на предното челно панорамно стъкло на автомобила й, срещу който от М. Г. Г., чрез упълномощения й адв.К., било направено писмено възражение, поради това и на 13.03.2025 г., при условията на чл.40 и чл.39,ал.3 от ЗАНН, й бил съставен АУАН за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, при предявяване на който, в частта му за обяснения и възражения било вписано от упълномощения й адвокат „Възражение имам срещу акта, в законоустановения срок ще го изложа писмено“ и в законовопосочения срок било депозирано писмено възражение пред административнонаказващия орган, който въз основа на АУАН издал обжалваното НП за горепосоченото виновно извършено нарушение.. Екземпляр от последното бил получен за Г. от адв.К. на 10.07.2025 г. и обжалван в законовореглментирания за това срок.

Приетата фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните гласните доказателства /показанията на актосъставителя К., които са ясни, със съответната обстоятелства конкретност, непротиворечиви/, писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложените снимки на нарушението, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени 4 относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, с оглед изложените в нея доводи.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка - че в посоченото време и на посоченото място посоченият лек е бил паркиран на тротоара, необозначен за паркиране, което пречи на преминаване на пешеходците, тъй като е непосредствено пред входа на сграда, отразява вярно действителната такава. Дори в случая да не е детайлно описано мястото, на което е бил паркиран автомобилът, това няма правно значение във връзка с извършеното нарушение, доколкото лекият автомобил е бил паркиран на тротоара на улицата, на място, необозначено за паркиране.

5

Този съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят М. Г. Г. е извършила нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, регламентиращ, че „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци“, тъй като Г. на 28.12.2024 г., около 14.17 ч., в гр.София, на бул.“Янко Сакъзов“, напречно на оста на пътя, била паркирала лекия си автомобил „Мерцедес 270“ с рег. № ***, върху тротоара, на място, необозначено за паркиране на ППС, с което се пречи на преминаване на пешеходците. Видно от приложените по делото снимки е, че на улицата, при мястото на паркирания автомобил върху тротоара има вход на сграда.

От субективна страна нарушението е извършено от Г. виновно.

Наложеното за извършеното нарушение административно наказание глоба, в редакцията, в сила към датата на нарушението, е в нормативно определените граници, в размер под средния, предвид разпоредбата на чл.178е от ЗДвП - “Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места“, който размер съответства на размера в действащата актуална разпоредба, в сила от 07.09.2025 г. – „Наказва се с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места“..

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, не се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, 6 тъй като съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които да са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. на правото му на защита.

Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му.

От друга страна обаче и независимо от изложеното до тук този съдебен състав намира, че в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай, относно така описаното в НП нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.