Решение № 350 от 19.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. С, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М С при участието на секретаря Б Д като разгледа докладваното от М С Гражданско дело № 20211110137073 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3652,20 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 12.10.2018 г. по трудов договор № 3 от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, и сумата в общ размер от 973,79 лв., представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за период на забава от 26.09.2018 г. до 04.06.2021 г.

Ищцата твърди, че между страните съществува трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор с № 3 от 01.08.2018 г., въз основа на който е приела да изпълнява длъжността „ асистент на офис в предприятие“, с продължителност на работното време – 8 часа дневно, при петдневна работна седмица и основно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв., платимо до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Твърди, че не е получила в пълен размер дължимото трудово възнаграждение за процесния период, поради което претендира ответникът да бъде осъден да ѝ заплати горепосочените суми.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното:

В проведеното открито съдебно заседание от ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238, ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.

Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковете с правно основание по чл.128, т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ето защо, исковете следва да се уважат изцяло. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021 г., до окончателното изплащане.

По разноските в производството.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцата, но същата не е сторила реално такива по делото. Заявено е от процесуалния представител на ищцата искане за определяне на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като по делото е представено пълномощно / л. 24 от делото/, легитимиращо адв. Т Р П с представителна власт, а направеното искане е своевременно. В представения договор за правна защита и съдействие е посочено основание по чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.38, ал.2 ЗА за оказване на безплатна правна помощ, което обстоятелство обуславя извода, че се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. С оглед размера на уважените искове и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая възлиза на 553,82 лв., която сума следва да се присъди на процесуалния представител на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 196,09 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Ч, ул.

Ц К, ХХ, ХХХ, ХХХ, на основание чл.128, т.2 КТ вр. чл.245, ал.2 КТ сумата от 3652,20 лева, представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2018 г. до 12.10.2018 г. по трудов договор № 3 от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2021 г., до окончателното изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата в общ размер от 973,79 лева, представляваща лихва за забава в плащането на трудовото възнаграждение за период на забава от 26.09.2018 г. до 04.06.2021 г.

ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв. Т Р П от САК, с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. ГСР, ХХХ, ХХХ, сумата от 553,82 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

ОСЪЖДА „ Л М“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. К, ул. „ ГСР, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 196,09 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса.

2

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3