Разпореждане № 112376 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 112376 гр. София, 07.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно гражданско дело № 20241110143267 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по заявление вх. № 233399/16.07.2024г., подадено от „А“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Ц. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. Г. с ЕГН ********** въз основа на договор за потребителски кредит № .../02.11.2018г., сключен със „С“ ООД като за част от сумите, претендирани по договора за главница, договорна и законна лихва за забава, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За суми в размер на: 359, 10 лв., представляваща дължими такси и 879, 42 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора, заявлението следва да се остави без уважение, поради следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави, и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

В случая съдът счита, че претендираните суми за такса в размер около 50% от предоставения кредит – 359, 10 лв. и неустойка в размер по-висок от отпуснатия кредит – 879, 42 лв., която се начислява и заплаща заедно с главницата по кредита, са основани на неравноправни и противоречащи на закона клаузи. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Съдът счита, че въведените в договора за кредит суми за такса и неустойка, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора за кредит. Посочените клаузи влизат в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на 1 финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции, което в разглеждания случай не е сторил. С посочените по – горе суми, се увеличили задълженията на потребителят, който е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит и за реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните вземания за сума в размер на 359, 10 лв., представляваща такси и 879, 42 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договор за кредит № .../02.11.2018г.

По изложените мотиви, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението на „А“ ЕООД с вх. № 233399/16.07.2024г., подадено в СРС, по което е образувано настоящото ч.гр.д. № 43267/2024г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. Г. Г. с ЕГН ********** въз основа на договор за потребителски кредит въз основа на договор за потребителски кредит № .../02.11.2018г., сключен със „С“ ООД за сума в размер на 359, 10 лв., представляваща такси и 879, 42 лв., представляваща неустойка по чл.

6.2 от договор за кредит № .../02.11.2018г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителят с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

На осн. чл. 415, ал.1, т. 3 от ГПК се указва на заявителя, че за посочените по – горе суми, за които е отказано да се издаде заповед за изпълнение /заявлението е отхвърлено/ може да се предяви осъдителен иск в едномесечен срок от съобщението за настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2