Определение № 1405 от 01.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1405 гр. Велико Търново, 01.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500934 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба с вх. №11821/25.09. 2025г. при ВТОС от K. Г. Т. от гр. Е. против Определение № 427/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 677 по описа на РС Павликени за 2025г., с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на ищеца K. Г.Т. на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Счита обжалваното определение за неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който са довели до нарушение на процесуалния закон, касаещ принципа на служебното начало - арг. чл.7 ал.1 от ГПК, съгл. ТР №6 от 15.01.2019г. по т.д. №6/2017г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че съдът е следвало да изясни предмета на произнасяне, да вземе становище по всички обстоятелства, да се обоснове ясно, пълно и точно, като извърши цялостна проверка, както за валидност и допустимост на обжалваното разпореждане, така и относно неговата законосъобразност. Излага, че при неясна искова молба твърденията на ищеца са можели да бъдат изяснени в първото по делото открито с.з. по реда на чл.143 от ГПК, както и че са били налице основания за отвод на докладчика по делото – заведени от същия ищец дела срещу РС Павликени. Моли да бъде освободен от заплащане на ДТ и да бъде отменено определението за прекратяване на делото.

Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 677 по описа на РС Павликени за 2025г. е образувано по искова молба на K.Г. Т. против РС Свищов с предявен осъдителен иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, който са последица от дискриминирането му от ответника при разглеждане на Гр.д. № 573/2025г. по описа на РС Свищов. Посочва правно основание на претенцията си чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр.

Фактическите основания на иска са твърденията за постановено по Гр.д. № 573/2025г. по описа на РС Свищов определение №334/21.07.2025г. за изпращане на делото на Адм. съд Велико Търново, което ищецът счита, че е аргументирано с остаряла съдебна практика.

Излага доводи за приложимостта на ЕКПЧОС и ЗОДОВ в производствата по ЗЗДискр. и в частност за правата на лицата с увреждания. Твърди, че е неравностойно третиран от РС Свищов в производството по Гр.д. № 573/2025г.

Първоинстанционният съд е приел исковата молба за нередовна и е дал указания на ищеца да я изправи, като посочи фактически твърдения спрямо кое лице/лица при сравними сходни обстоятелства ищецът е бил третиран въз основа на признаците по ЗЗДискриминация, изброени в чл.4 от закона, за пряка или непряка дискриминация се 1 отнася, в какво се изразява твърдяното неравностойно третиране на ищеца и неблагоприятно положение; да посочи дали е проведено производство пред КЗД и ако да, има ли постановен акт; в какво точно се изразяват посочените в исковата молба неимуществени вреди и връзката им с твърдяното неравностойно третиране. С разпореждането на ПРС от 08.08.2025г. ищецът е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията в едноседмичен срок, като съдът изрично е посочил, че ищецът не дължи такси и разноски в производството по ЗЗдискр..

Разпореждането на съда е връчено на ищеца на 19.08.2025 г. – чрез ЕПЕП, като е нанесена датата след изтичане на седмодневния срок, в който адресатът в ЕПЕП е длъжен да отвори съобщението.

В указания едноседмичен срок от ищеца е постъпил електронен пакет от ищеца без приложено или съдържащо се в името на пакета процесуално изявление. В същия са приложени 2 бр. определения на РС Павликени по друго дело, без връзка с настоящото.

На 01.09.2025г. РС Павликени е постановил обжалваното определение № 427, с което като констатирал, че нередовностите на исковата молба не са отстранени и на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратил производството по делото и върнал искова молба на К. Г. Т..

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Частната жалба е с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от ГПК ввр. чл.129 ал.3 от ГПК.

Същата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В исковата молба не са изложени никакви фактически твърдения за нервно третиране и с кое действие, акт или бездействие е осъществен акт на дискриминация. Не се сочи по кой от признаците по чл.4 от ЗЗдискр. ищецът счита, че е третиран неравностойно. Липсва изложение на каквито и да било фактически основания на претенцията. Съдът е длъжен служебно да квалифицира предявената пред него претенция, да посочи спорните и подлежащи на доказване обстоятелства, но за да стори това искането към него следва да съдържа изложение на фактически твърдения свързани с претенцията. В случая има посочен един факт – постановено определение от състав на ответника – РС Свищов, с който производството било изпратено на Адм. съд Велико Търново, постановено на датата на предявяване на настоящата искова молба /невлязло в сила/. Не се твърди с това действие ответникът да третира ищеца различно от другите страни по такива дела или по същото дело по някой от признаците по ЗЗдискр., не са посочени други действия или бездействия но ответника, които да са дискриминационни спрямо него. В срока за уточняване няма изявление от ищеца. Приложените два съдебни акта не допринасят за изясняване на фактическите му твърдения.

Петитумът на исковата молба от друга страна е ясен и обосновава извод за предявен иск с правно основание чл.74, ал.2 от ЗЗДискр. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди във връзка с проявено към ищеца дискриминационно отношение, като съдът при редовна искова молба би извършил преценка както дали е извършен акт на дискриминация, така и за размера на вредите от нея.

Поради неизпълнение на указанията на съда по изправяне на молбата в определения му срок, правилно съдът е приложил санкцията на чл.129 ал.3 от ГПК, като е прекратил производството по делото и върнал исковата молба.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че за страните съществува възможност да изясняват фактическите си твърдения в първото открито заседание по делото. При налични фактически твърдения, които са непълни или си противоречат, съдът може да изиска уточнение и изясняване в едва в открито с.з., но не и при липса на каквито и да било такива, обосноваващи заявената претенция.

По оплакванията, че са били налице основания за отвеждане състава на РС Павликени, постановил обжалваното определение, въззивният състав го намира за неоснователно.

Обстоятелството, че съдебният орган е ответник по дела, заведени от същия ищец не обосновава извод за заинтересованост на съдиите от неговия състав при разглеждане на други дела на същото лице.

2

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено на основание чл .278 ал.4 във вр. чл.272 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.7 ал.2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 427/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 677 по описа на РС Павликени за 2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3