Определение № 4168 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4168 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002103280 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 270/04.07.2024 година, подадена от „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна, срещу решение № 573/28.05.2024 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, V-ти състав, постановено по гр. д.

№ 287/2024 година.

С касационното жалба въззивното решение на състава на Окръжен съд Варна се обжалва в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 3790/22.11.2023 година на Районен съд Варна, 30-ти състав, постановено по гр. д. № 353/2023 година „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на Т. П. К. сумата от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на осъществена на 24.05.2021 година трудова злополука неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката 24.05.2021 година до окончателното плащане.

В подадената от „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е 1 постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният срещу „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна от Т. П. К. иск, с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъде отхвърлен в тази му част. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба Т. П. К. е подал отговор с вх. № 19 703/01.08.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 573/28.05.2024 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 287/2024 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Третото лице помагач на страната на „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр.

Варна, а именно „ЗК Уника Живот“ АД гр. София не е изразило становище по така подадената касационна жалба, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.

„Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна е било уведомено за обжалваното решение на 05.06.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 17 270/04.07.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е приел, че между страните нямало спор, че са били в трудово правоотношение по силата на сключен на 16.06.2015 година трудов договор. Съгласно същия Т.

П. К. заемал длъжността „опаковач“, с място на работа „фабрика в с. К.“ и 82 часово работно време. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № 29/14.03.2022 година по взаимно съгласие между страните. От заповед № 66/21.05.2021 година на управителя на „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр.

Варна било видно, че поради неотложност на работните дейности във фабриката в с. К., официалният празник 24-ти май 2021 година бил обявен за работен за работниците от фабриката. От декларация № 69/31.05.2021 година вх. №1012-03-221-2/01.06.2021 година, дружеството било заявило настъпилата с К. на 24.05.2021 година злополука в ТП на НОИ гр. Варна. Във връзка с декларацията била извършена проверка, констатациите и препоръките по която боло обективирани в протокол № ПР2116862/16.06.2021 година. На същата дата бил съставен и акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено наказателно постановление № 03‑113929/от 23.06.2021 година, в което било прието, че работодателят не бил изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършената работа по безопасен начин и без риск за живота и здравето на работещите, като бил допуснал превоз на хора върху виличните рогове на мотокара, с което бил нарушил чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и Приложение № 1 към чл. 7, т. 1 от Наредба № 10 за осигуряване на безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (обнародвана в ДВ брой 112/2004 година) и чл. 275, ал. 1 от КТ. Наложена била имуществена санкция на „Ник-Сот Груп" ЕООД гр. Варна в размер на 2000.00 лева. Наказателното постановление било влязло в законна сила. С разпореждане № 5104 - 03 - 91/17.06.2021 година, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука била приета от длъжностното лице при ТП на НОИ - Варна за трудова злополука по чл. 55, ал.

1 от КСО. С решение № 1560/22.11.2022 година на Районен съд Варна, постановено по а. н. д. № 4291/2022 година, влязло в законна сила на 08.12.2022 година, Л. З. М. бил признат за виновен в това, че нарушил Наредба № 10 от 07.12.2004 година. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, обнародвана в ДВ бр.

112 от 23.12.2004 година, в сила от 24.06.2005 година, както и допълнителни разпоредби-т. 2; чл. 7 и т.12 от приложение 1 към чл. 7, ал. 1 от тази наредба, и причинил две средни телесни повреди на Т. П. К.-счупване на свода на черепа, фрактура на окципитална (тилна) кост и лява париетална (теменна) кост, обусловило проникващо нараняване в черепната кухина; подкожен хематом в меките тъкани в лявотеменна хеморагия (кръвоизлив под меките мозъчни 3 обвивки), обусловило разстройство на здравето временно опасно за животапрестъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК и чл. 78а, ал. 1 от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лева. От епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД гр.

София, Клиника по неврохирургия, се установявало, че Т. П. К. бил приет на 24.05.2021 година в тежко общо състояние, преведен бил в отделение за интензивни грижи, където била диагностицирана кома и бил интубиран. При стабилна хемодинамика и възстановено съзнание бил екстубиран на 28.05.2021 година, а на 31.05.2021 година бил преведен в клиниката в ясно съзнание и без отпадна симптоматика. Пациентът бил изписан на 04.06.2021 година с окончателна диагноза „счупване на свода на черепа; мозъчна контузия; травматична субарахноидална хеморагия“. От представените болнични листове било видно, че К. бил временно неработоспособен през периода от 24.05.2021 година до 18.01.2022 година. С експертно решение № 0527 от 018/08.02.2022 г., издадено от УМБАЛ „Св. Марина-Варна" ЕАД гр.

Варна, на К. била призната 50 % нетрудоспособност с водеща диагноза:

„счупване на свода на черепа" и противопоказни условия на труд: физическо напрежение, работа свързана с височина, край водоеми, огън, електрически ток, висока температура, движещи механизми и автомати. Посочено било, че лицето може да изпълнява настоящите си служебни задължения при спазване на посочените противопоказания. От заключението на вещото лице проф. д-р С. К. по проведената съдебно-медицинска експертиза, което въззивният съд кредитирал като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните по делото, се установявало, че след инцидента на 24.05.2021 година Т. П. К. бил получил черепно-мозъчна травма (ЧМТ), изразяваща се във фрактура на черепа в лява окципитална област и мозъчна контузия средна степен.

Приложеното на К. лечение съответствало на алгоритъма на лечение на такъв тип ЧМТ. При приемането поради влошаване на общомозъчната симптоматика и задълбочаваща се кома-ГКС 7-8 т, нестабилна хемодинамика, непрекъснати генерализирани и парциални епилептични гърчове Т. П. К. бил интубиран и поставен на изкуствена апаратна вентилация. Приет бил за лечение в ОАИЛ. Проведеното лечение било консервативно и се състояло в дехидратиращи, кортикостероиди, кръвоспиращи, аналгетици, антибиотици, витамини от група С и В, вливания, антиконвулсивни и други. Интензивното 4 лечение в ОАИЛ е продължило общо седем дни, от които четири дни бил интубиран и бил на изкуствена белодробна вентилация, след което бил приведен в клиниката по неврохирургия за продължаване на лечението. Към момента интензивното лечение на мозъчната контузия на Т. П. К. било приключило. Оставало симптоматичното лечение на церебрастенния синдром като последица от преживяната мозъчна контузия. Към момента здравословното състояние на К. било добро. Оплакванията му от променливо главоболие, световъртеж, лесна уморяемост и липса на продължителна концентрация напълно отговаряли на постравмен церебрастенен синдром, който бил последица от преживяната ЧМТ. Посоченият синдром, който се наблюдавал при К., обикновено се запазвал дълго време след травмата и зависел от тежестта на преживяната ЧМТ. Според вещото лице, при такива случаи лечението било упорито и продължително, същото било симптоматично и се изразявало в медикаменти, които подобрявали обмяната на веществата в мозъка-ноотропни, съдоразширяващи, седативни и други. От заключение на вещото лице д-р Т. А. по проведената съдебно-психиатрична експертиза, което също се кредитирало от въззивния съд, се установявало, че трудова злополука първоначално била причинила внезапна загуба на съзнание, с травматични епилептични гърчове и последващи ретроградна и антероградна амнезия. Състоянието на Т. П. К. все още не било подобрено и към момента на изследването били налице оплаквания от церебрастенен, постравматичен характер, като главоболие и преходен световъртеж, емоционално-волеви и когнитивни симптоми, отговарящи на диагнозата „постконтузионен синдром“. Острият психоорганичен мозъчен синдром бил част от последващото разстройство в адаптацията с депресивна симптоматика, успоредно с постконтузионен синдром. Към момента на изследването при Т.

П. К. водещи били емоционално-волевите и когнитивни симптоми на постконтузионен синдром. По делото били събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от К. свидетели-Р. Н. (без дела и родство със страните), Р. Т. К. (син на К.) и Р. К. Т. (чичо на К.), както и тези, водени от „Ник-Сот Груп“ ЕООД гр. Варна-А. И. С., Л. З. М., П. К. П. и А. Б. Б., всички без дела и родство със страните. Свидетелят Н. бил дежурен лекар на 24.05.2021 година и лекуващ лекар на Т. К.. Състоянието на пациента било 8 или 9 точки, поради нестабилна хемодинамика и задълбочаваща се кома, затова бил интубиран, за да се дадял покой на мозъка и възможност за 5 възстановяване. Продължителността на това приспиване зависела от жизнените показатели и находката на образни изследвания, скенер на главния мозък, а реаниматорите преценявали дали може да диша самостоятелно.

Свидетелят. Р. К. излагал, че бил повикан да прибере баща си след инцидента.

Когато отишъл, баща му бил неадекватен и не го познал. , бил неадекватен.

Състоянието на баща му след злополуката било много променено. Преди бил хубав, здрав и силен, а след инцидента станал неадекватен, не помнел, изпускал неща, имал главоболие и проблеми със съня. Започнал да буйства, посягал на сина си и на децата без причина, каквито изблици преди злополуката не бил имал. След инцидента свидетелят, заедно с жена си и децата, се преместил в дома на баща си, за да се грижели за него. Всеки месец му купували лекарства по рецепта-за главоболие, за оросяване на мозъка.