Определение № 25292 от 12.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25292 гр. София, 12.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. ГР. МИТЕВА като разгледа докладваното от И. ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110163647 по описа за 2022 година взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 248 ГПК ГПК.

С решение № 11680/14.06.2024 г., постановено по делото на 14.06.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло предявените от В. Ц. Х. срещу "К" АД, гр. София иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно уволнението на В. Ц. Х., извършено със Заповед от 23.09.2022 г. на работодателя "К" АД, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно съгласие; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от 3600 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение в периода от 23.09.2022 г. до 23.10.2022 г. и в периода от 17.01.2023 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за сумата от 9624 лв. – парично обезщетение за работа на по ниско платена длъжност при друг работодател, поради незаконното уволнение в периода от 25.10.2022 г. до 16.01.2023 г., включително и в периода от 06.02.2023 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, като неоснователни; както и е осъдил ищеца В. Ц. Х. да заплати на „К“ АД сумата от 1920 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 400 лв. - направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

1

С писмена молба от 02.10.2024 г., подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 01.10.2024 г., за която с Определение № 3959 от 08.08.2025 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, по ч. гр. дело № 2186/2025 г. по описа на ВКС е прието, че е подадена в срока по 248, ал. 1 ГПК, от страна на ищеца В. Ц. Х. чрез процесуалния пълномощник адвокат И. Г. се моли, съдът да измени решението от 14.06.2024 г., в часта на разноските, като отмени осъждането на В. Х. да плати разноски на ответника, тъй като ищецът, като работник е освободен от разноски по трудови дела. Наред с това се иска ответникът в същото производство да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1100 лв. – адвокатско възнаграждение за производството пред СГС по частна жалба срещу протоколно определение за частично връщане на исковата молба, което било отменено от въззивния съд.

В писмен отговор от 01.07.2026 г., от страна на ответника „К“ АД чрез процесуалния пълномощник адвокат А.И, се поддържа становище за неоснователност на искането за изменение на решението в часта на разноските в желания от другата страна смисъл, като се излагат се съображения в тази насока.

Съдът намира молбата на ищеца от 02.10.2024 г., подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 01.10.2024 г. за изменение на решението от 14.06.2024 г. в часта на разноските, за неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена изцяло.

По правилата на общата за гражданския процес норма на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и на специалната за трудовите дела разпоредба на чл. 359 от КТ, работниците и служителите не плащат такси и разноски по производството.

Безплатността на производството по трудови дела по отношение работниците и служителите, обаче се простира само до дължимите към съда държавни такси и разноски за събиране на допуснатите от съда по искане на работника или служителя доказателства – за възнаграждение на вещи лица, свидетели, за издаване на съдебни удостоверения, за преписи от документи и др. Когато изхода на делото не е в полза на работника или служителя, тези разходи остават за сметка на съда. Работниците и служителите не са освободени обаче, по силата на законова норма, от плащане на направените по делото разноски от работодателя – страна по трудовия спор разноски за процесуално представителство, за възнаграждение на вещи лица и др. В конкретния казус, 2 при отхвърляне на предявените искове, се прилага общата норма на чл. 78, ал.

3 ГПК, съобразно която на работодателя – ответник в гражданския процес се следва присъждане на направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 1920 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. Недопустимо е постановеното вече решение да се допълва с твърдени от ищеца разноски, направени в друго производство. Доколкото не се сочи нито номер на въззивно дело, нито конкретен съдебен акт на въззивния съд, който страната желае да бъде изменен по реда на чл. 248 ГПК, които обстоятелства е недопустимо да се предполагат, настоящият съдебен състав намира, че в тази част молбата няма основание да бъде препратена на друг съд. Няма законно основание по реда чл. 248 ГПК решението от 14.06.2024 г. да бъде изменено чрез допълване на разноски в полза на ищеца в размер на 1100 лв., направени в рамките на друго производство пред друга съдебна инстанция.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на решението от 14..06.2024 г. в частта на разноските, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Ц. Х. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Г. ..., търговски комплекс ... – АДВОКАТСКА КАНТОРА „...“ от 02.10.2024 г., подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 01.10.2024 г., чрез адвокат И. Г. за изменение на решението от 14.06.2024 г. в часта на разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД, в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението до ищеца, на основание чл. 248, ал. 3, изречение 2 ГПК, вр. чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ищеца и на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3