Решение № 52 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева в присъствието на прокурора Ст. Т. Н. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601160 по описа за 2021 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М.К., защитник на подсъдимия Н.З., ведно с допълнение към нея, против присъда от 21.09.2021г., постановена по нохд №852/2021г. на СГС. С обжалваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5/пет/ години, както и „Глоба“ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева. На З. са възложени разноските по делото, наркотичното вещество е било отнето, а останалите веществени доказателства са върнати на правоимащите лица. Подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.269, ал.1, пр.1, алт.1 от НК.

В допълнението към жалбата са изложени съображения, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен, защото липсват доказателства той да е държал наркотичното 1 вещество, открито в лекия автомобил „Ауди“. Автомобилът е собственост на свидетеля Н., бил е използван от множество лица като служебен, ключовете са се намирали на общодостъпно за широк кръг хора място, намиращите се в багажника вещи не са били собственост на подсъдимия, а на свидетеля Н., няма данни З. да е отварял багажника. Свидетелят И. е управлявал автомобила и е отварял багажника, за да поставя кутии с боя, видял е вътре сак „Икеа“, в който по-късно е било открито наркотичното вещество, няколко дена преди да бъде открито, това разколебава теорията, че подсъдимият го е поставил там. Всички вещи на З. са се намирали в торбичка, носена на врата му, той не е знаел за наркотичното вещество, затова не може да носи отговорност за него. Няма открити отпечатъци по опаковката на веществото или по сака, в който се е намирало то. Освен че липсват доказателства, свързващи З. с наркотичното вещество, няма и такива, свързващи го с другите две лица, на които е извършвано наблюдение от полицейските служители.

Поведението на подсъдимия, който е спрял, за да уринира, а после е говорил по телефона и е изпращал съобщения, погрешно е било възприето от съда като чакане. Неправилно не са кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия, че когато полицейският служител се приближил към него, в цивилно облекло, той се притеснил, защото носел в себе си 3000 лева, затова побягнал, като приел, че е нападнат с цел грабеж, а това, че е побягнал, не може да е единственото доказателство, че е знаел за наркотиците. Няма противоречие между показанията на свидетелите – полицейски служители и обясненията на подсъдимия, той не е отричал, че е побягнал, но в обясненията си е посочил защо, а също и че не е чул виковете „Полиция“ и че ако ги беше чул, нямаше да повярва, че наистина са полицаи. Нуждата подсъдимият да спре, за да уринира, била неотложна, а страхът от ограбване възникнал едва с приближаване на свидетеля до него, така че доводите на съда, че е спрял в краен квартал, без да се притеснява, че държи в себе си пари, според жалбата са нелогични. Не отговаря на установеното и заключението на съда, че всички полицейски служители са възприели поведението на подсъдимия като съмнително, само свидетелят К. е посочил, че подсъдимият се е крил в градинката, а присъдата е обоснована с тези показания. Относно обвинението по чл.269, ал.1 от НК в жалбата се излагат съображения в подкрепа на мотивите за оправдаване на З.. По отношение на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години, което е отложено по реда на 2 чл.66, ал.1 от НК за срок от 5/пет/ години, както и „Глоба“ в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева се твърди, че е завишено и не са отчетени правилно смекчаващите вината обстоятелства – дори характеристични данни, чисто съдено минало, трудова ангажираност и като цяло ниската лично обществена опасност на подсъдимия, а също и че държаното наркотично вещество е марихуана. Иска се отмяна на присъдата в осъдителната й част, оправдаване на З. и потвърждаване на оправдателната част. В жалбата и допълнението към нея не са направени доказателствени искания.

С обжалвания акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия Н.

П. З. за виновен за това, че на 10.10.2018г., в гр.София, ж.к.“***“, пред блок 93, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение 989.21 грама високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/, с процент на активния компонент тетрахидроканабинол 8%, с цена за грам 6.00 лева, на стойност 5935.26 лева, престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4, ал.1, поради което и на основание чл.54 от НК е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години и „Глоба“ в размер на 6000/шест хиляди/ лева, на основание чл.66, ал.1 от НК е постановено изпълнението да се отложи за изпитателен срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.

З. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл.269, ал.1, пр.1, алт.1 от НК и е оправдан по обвинението на 10.10.2018г., в гр.София, ж.к.“***“, пред блок 93, да е употребил сила - блъскане с ръце в областта на гърдите на полицейски орган – св.И. Д., който непосредствено преди това му се представил и легитимирал с полицейска карта, след което побягнал и не се подчинил на дадените му устни разпореждания от Д. /“Стой, полиция“/, с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба – да не извърши полицейска проверка по чл.70, ал.1 от ЗМВР за установяване на самоличността на З..

Пред въззивната инстанция защитникът адв.К. поддържа жалбата, твърди, че присъдата е неправилна в частта, с която подсъдимият е осъден за държане на наркотични вещества, намерени в лекия автомобил, тъй като от доказателствата е установено, че автомобилът не е негова собственост, не е владян трайно от него, използван е като служебен от много лица, сакът, в който е открито наркотичното вещество, е бил забелязан в автомобила преди този ден, т.е. няма солидни доказателства подсъдимият да е обвързан с веществото. Вещите, негова собственост, са открити в носената от него 3 чантичка, няма основание да се предполага да е отварял багажника на автомобила. Защитникът се съгласява с решението на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е принудил орган на властта да не извърши нещо, свързано със служебните му задължения. По отношение на наложеното наказание в случай, че се прецени, че подсъдимият е виновен, се изразява становище, че е високо за извършеното деяние.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си и в последната си дума иска справедлива присъда.

В съдебно заседание представителят на САП пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна с оглед фактите по делото, а видът и размерът на наложеното наказание според него са съобразени с доказателствата, данните за личността на дееца и предвиденото в закона наказание.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие.

След като извърши проверка на постановената присъда съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, въззивният състав намира следното:

Събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд доказателства дават основание да се направят следните изводи относно фактическата обстановка по делото:

Н. П. З. е роден на ***г. в гр.***, с постоянен адрес в същия град, български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, управител на Траурна агенция „***“, с добри характеристични данни. През месец октомври 2018г. се занимавал с ремонт на заведение в Студентски град заедно с приятеля си М. Н.. За нуждите на работещите на обекта Н. предоставил ползването на собствения си лек автомобил м.“Ауди“, модел „А 6“, с ДК №***, ключовете за който се намирали в заведението, а документите били в жабката. Така свидетелят Т. И., ангажиран с боядисване на обекта, ползвал автомобила за закупуване на материали ден или два преди инкриминираната дата и видял в багажника му пътна чанта и чанта с надпис „Икеа“, без да проверява съдържанието им.

През месец октомври 2018г. в 05-РУ-СДВР постъпила оперативна информация за лицата П. Ц. и Т. Н. за разпространение на наркотични вещества, двамата живеели в кв.“***“, бл.93, вх.Г. В тази връзка, на 4

10.10.2018г. полицейските служители И. Д., Г. С., М. К. и В. П., цивилно облечени, осъществявали полицейска операция и около 16 часа К. и П. наблюдавали входа на около 20 метра от него, а Д. и С. останали вътре, на партерния етаж. В този момент на паркинга пред съседния вход „В“ спрял лек автомобил м.“Ауди“, модел „А 6“, с ДК№ ***, от него излязъл непознатият за полицаите подсъдим З., застанал зад едно дърво, започнал да се оглежда, изглеждал напрегнат и притеснен. След това се преместил пред вход „Г“, занимавал се с телефона си и изглеждал като чакащ някого или нещо.

Полицаите Д. и С. решили да го проверят, защото им се сторил съмнителен, точно в този момент от асансьора слязла Т. Н. и С. се насочил към нея, легимирал се, за да я задържи. А Д. излязъл пред входа, приближил се до З., казал му имената и длъжността си, показвайки служебната си карта и значка, поискал му документи, за да провери самоличността му и тогава З. го блъснал леко с ръце в областта на гърдите, при което Д. отстъпил крачка назад, а подсъдимият побягнал покрай него. П. и К. видели какво се случва и хукнали след З. заедно с Д., викали му да спре и че са полицаи, но подсъдимият не спрял и след известно разстояние от около 300 до 500 метра, П. успял да го застигне, блъснал го на земята и го задържал, като за целта били използвани помощни средства – белезници. След това всички се върнали пред вход „Г“, където в 18.50 било извършено претърсване на автомобила, управляван от подсъдимия, в хода на което в багажника, в чанта с надпис „Икеа“, бил намерен полиетиленов черен плик, съдържащ растителна маса, впоследствие било установено, че представлява високорисково наркотично вещество коноп /марихуана/. Веществото било с тегло 989.21 грама, при изготвянето на ФХЕ е установен активнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8%, а стойността е определена на 5 935.26 лева. По опаковката на веществото не са открити годни дактилоскопни следи, както и ДНК профил на регистрирано в националната ДНК база данни лице. У подсъдимия се намирали 3000 лева, които той предал доброволно, заедно с ключа за автомобила.

По отношение на П. Ц. и Т. Н. образуваното за престъпление по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, извършено на 10.10.2018г. наказателно производство е било прекратено след одобряване на споразумение за решаване на делото.

Тази фактическа обстановка правилно е била приета за установена от първоинстанционния съд при извършен законосъобразен анализ на

5 събраните доказателства. Въззивният съд прие, че правилно първостепенният съд е обосновал изводите си въз основа на гласните доказателства – показанията на свидетелите Д., К., П., С., Г., Т., И., Н. и В., заключенията на експертизите от ДП, писмените доказателства, както и иззетите веществени такива. Обясненията на подсъдимия З. обосновано са били кредитирани с доверие само частично, като е прието, че относно знанието за наличие на наркотично вещество в автомобила и причината да опита да избяга от полицейските служители, те противоречат на показанията на свидетелите Д., П. и К., които от своя страна са били определени като безпротиворечиви, еднопосочни, незаинтересовани, ясни и конкретни. Затова обясненията са били възприети единствено като защитна позиция, още повече, че изхождат от най-заинтересованото в наказателния процес лице. В частта, в която З. е обяснил, че автомобилът е бил управляван освен от него и от други лица във връзка с извършван ремонт на заведение в Студентски град, потвърдена от показанията на свидетелите Н. и И., изявленията му са били кредитирани с доверие, наред със същите свидетелски показания. По отношение на показанията на полицейските служители, опровергаващи защитната версия, съдържаща се в обясненията, законосъобразно е било прието, че полицейските служители Д., П., С. и К. са изяснили, че те са се намирали на местопроизшествието във връзка с проверка на оперативен сигнал, свързан с разпространение на наркотични вещества от лица, живущи в блока, когато подсъдимият дошъл с автомобила, паркирал пред съседния вход, застанал зад дърво, бил с вид на чакащ човек, разхождал се между двата входа, гледал телефона си, по-късно се преместил пред самия вход. Поведението му било възприето еднозначно като такова на човек, който чака и затова Д. решил да провери самоличността му. Въпреки че показал картата и значката си и се представил устно като полицейски служител, подсъдимият го блъснал и направил опит да избяга, но бил догонен и задържан след около 300-500 метра, като по време на преследването и тримата гонещи го полицейски служители му викали да спре и че са полицаи. Това негово поведение предизвикало впоследствие задържането му и претърсване на автомобила, ключът от който бил предаден от него с протокол за доброволно предаване, при което в багажника е установено иззетото наркотично вещество.