Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 86 от 19.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 534/2024
Вид
Решение № 86
Подписан
19.05.2025
Състав
Михаела Христова Буюклиева, Веселин Димитров Хаджиев, Велина Емануилова Антонова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600534 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

ВНОХД № 534/24 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е образувано по протест на Окръжна прокуратура - Пловдив и жалба на адв. О.

Т. – повереник на частните обвинители С. С. Л., С. Н. Л. и В. Н. Л. срещу Присъда № 68/27.09.2023 г., постановена по нохд № 1185/22 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С Присъда № 68/27.09.2023 г., постановена по НОХД № 1185/22 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият Г. К. Ш. с ЕГН ********** е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.„В“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Пловдив. С Решение № 62 от 18.04.2024 г., постановено по ВНОХД 85/20224 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е потвърдена Присъда № 68/27.09.2023 г., 1 постановена по НОХД № 1185/22 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението на Апелативен съд – Пловдив е обжалвано пред ВКС. С Решение № 590 от18.11.2024 г., постановено по Касационно наказателно дело от общ характер № 545/2024 г. по описа на ВКС е отменено въззивно Решение № 62 от 18.04.2024 г., постановено по ВНОХД 85/20224 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

В тази процесуални рамки се развива настоящето производство.

С обжалваната и протестирана присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Г. К. Ш. за невиновен в това на 09.06.2017 г. на път *, гр.* - гр.*, км.39+25 обл.*, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „*“ модел „*“ с регистрационен номер * да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП и чл.43, ал.1, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на Н. В. Л. с ЕГН ********** и на основание чл. 304, пр. 4 от НПК го оправдал по обвинението по чл.343, ал.1, б.„В“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

Съдът се разпоредил с веществените доказателства и разноските.

Недоволен останал прокурорът и протестирал присъдата. Постъпила е и жалба от повереника на частните обвинители.

Доводите в протеста и в жалбата са еднопосочни. И прокурорът, и повереникът на частните обвинители намират за доказано обвинението на подсъдимия, като съзират достатъчно доказателства, очертаващи подсъдимият като автор на инкриминираното престъпление. Според тях причина за отклоняването в дясно на автомобила, управляван от пострадалия Л. не е единствено неговото поведение, а и поведението на подсъдимия, който управлявал автомобила с превишена скорост и предприел неправилно изпреварване на 6-7 автомобила и с това е създал опасност за пострадалия.

Тези нарушения на правилата за движение по пътищата според прокурора и повереника на частните обвинители са в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, довело до смъртта на пострадалия В. Л.. С протеста и с жалбата се иска отмяна на оправдателната присъда и постановяване на осъдителна, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт.

2

В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста. Счита присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована. Намира, че съдът е извършил цялоостен анализ на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност и е отговорил на всички възражения на страните по делото. Според прокурорът няма причинно – следствена връзка между вменените на подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и настъпилото ПТП, довело до смъртта на пострадалия Л., защото пострадалият е следвало да предприеме мерки, които са били наложителни в създалата се ситуация, а не безпричинно да промени посоката си, да напусне платното за движение и да навлезе в банкета, където е загубил устойчивост на автомобила.

За разлика от прокурора, частните обвинители и повереникът им поддържат подадената жалба. Според тях с предприетото изпреварване подсъдимият е създал опасност за пострадалия и това е причината за ПТП.

Отделно от това и управлението на автомобила с превишена скорост от страна на подсъдимия също се явявала причина, довела до настъпване на вредоносния резултат. С тези съображения се обосновава искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде призната за виновен и осъден по обвинението, повдигнато му с обвинителния акт.

Защитата на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата, като се присъединява се към казаното от прокурора. Намира, че между нарушенията на правилата за движение от подсъдимия и резултата няма причинно-следствена връзка.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 09.06.2017г. около 19.10ч. пострадалият Н. В. Л. управлявал собственият си лек автомобил „*“ ДК № * в посока от гр.* към гр.* по път *гр.

*-гр. *, по западната лента на платното за движение, в посока от север на юг.

3

По същото време в обратна посока се движил лек автомобил „*“, управляван от свидетелят Д. Г. К., като в автомобила на предна дясна седалкадо водача на МПС се намирал св.Е. К., а отзад пътувала св.И. К.. Движението било натоварено, като автомобилът управляван от Д. К. се движил в колона от автомобили, със скорост от около 60-70 км/ч.

След с. * в посока гр. *, малко след разклона за с. *, Д. К. забелязал в ляво странично огледало как сив на цвят автомобил започва да изпреварва колоната от автомобили. В момента, в който сивият автомобил се изравнил с автомобила на свидетелят, същият забелязал, че е автомобил марка „*“.

Сивият автомобил „*“ изпреварил автомобила „*“ и още няколко автомобила, намиращи се отпред, като изпреварването осъществил в лентата за насрещно движение. В тази лента се движил автомобилът, черен на цвят- марка „*“ управляван от Н. Л.. В един момент автомобилът напуснал платното за движение отдясно и навлязъл в десния банкет. След като се движил известно време по банкета, успоредно на платното, водачът на л.а. „*“ отклонил автомобила рязко наляво и така навлезнал в източната лента за движение. Там, след приключване на маневрата изпреварване, вече се бил прибрал и се движил автомобилът „*“, управляван от подс. Ш.. В един момент последвал сблъсък между двата автомобила, като за лекия автомобил „*“ ударът бил челен, в предната част на автомобила, а за лекия автомобил „*“, ударът бил страничен в дясната страна на автомобила. След удара и двата автомобила напуснали платното за движение от изток, като л.а. „*“ се спрял в дървета растящи встрани от пътя - до пътна канавка, като бил изцяло извън платното за движение и ориентиран с предницата си в посока север, а л.а. „*“ се спрял частично извън платното за движение, като предната част на автомобила се намирала на банкета на пътя, а задната част на пътното платно и ориентиран с предницата в посока североизток.

Незабавно в района на катастрофата спрели автомобили, единият от които на св. Д. К.. Св. Е. К. се отправил към л.а. „*“, който бил силно деформиран, а водача в него бил без признаци на живот. Същевременно св. Д.

К. се отправил към л.а. „*“ и с помощта на други спрели за помощ лица, извадили шофьора. За настъпилото ПТП бил уведомен оператор на спешен телефон 112, а на местопроизшествието пристигнали екипи на СМП и гражданска защита. Медицинският екип констатирал смъртта на водача на л.а.

„*“, а пострадалия водач на л.а.“*“ бил отведен с линейката в болнично 4 заведение за оказване на помощ. На местопроизшествието пристигнали и полицейските служители И. С. и Н. Д., които запазили същото до идване на следствено -оперативна група, като бил извършен оглед на местопроизшествието.

При извършеният оглед се установило, че л.а. „*“, сив на цвят, с ДК № * е собственост и е бил управляван от Н. В. Л., а л.а. „*“, сив на цвят, с ДК №* е собственост и е бил управляван от Г. К. Ш.. При извършеният оглед на л.а.

„*“ се установила голяма деформация на самия автомобил - изцяло унищожена дясна част на автомобила, усукване на купето. Вътре в автомобила било намерено тялото на пострадалия Н. Л., с поставен предпазен колан и намиращо се наклонено към дясната част на автомобила.

С оглед установяване на наличната маркировка и пътни знаци в района на настъпилото ПТП от Областно пътно управление -* е била изискана и приложена схема на пътен участък на път II-64 „*“ /т.2, л.263 от д.п./ от която е видно, че кръстовището за с. * е регулирано в посока от гр.* към гр. *, преди разклона за с.* с пътни знаци: В 24- „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“, след който пътен знак осевата линия е непрекъсната и В 26 „Забранено е движение със скорост, по- висока от означената“, на който пътен знак е посочена максимално допустима скорост от 60км/ч.

Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета в съдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп, при аутопсията на трупа на Н. В. Л. са установени следните увреждания: пълно разкъсване на аортата на три места, разкъсване на лявото предсърдие, разкъсване на бял дроб, разкъсване на слезката, напукване на черния дроб на две места,разкъсване на перикардната торбичка и на десния диафрагмален купол, наличие на 200 мл.тъмна течна кръв в лявата и 300 мл. В дясната гръдна половина, наличие на 100 мл. Тъмна течна кръв в коремната кухина, счупване на трети гръден прешлен с пълно прекъсване на това ниво на гръбначния мозък, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра по няколко линии с разместване на някои костни фрагменти, счупване на таза двустранно, счупване на горната и долната челюст, наличие на тъмна течна кръв под меките мозъчни обвивки и в мозъчните стомахчета, кръвонасядане на двата бели дроба около залавното им място с трахеята, 5 кръвонасядане около счупените ребра и тазовите кости, кръвонасядане на меките тъкани на шията, от вътре на меките черепни покривки, по лицето, корема, горните и долните крайници, разкъсно-контузни рани по главата, охлузвания по главата, гръдния кош, гърба, корема, горните крайници, оток на мозъка. Причина за смъртта на Н. В. Л., според експертизата е тежката гръдна травма, довела до разкъсване на лявото предсърдие, аортата, десния бял дроб и пълното прекъсване на гръбначния мозък на нивото на 3 гръден прешлен, разкъсване на десния диафрагмален купол не съвместими с живота.

Заключението на вещото лице е, че описаните травматични увреждания е напълно възможно да се причинят при ПТП, като водач на лек автомобил блъснат от дясната страна от друг лек автомобил т.е при травма в купето на лек автомобил. Налице е причинно- следствена връзка между причинените травматични увреждания на пострадалия и претърпяното от него пътнотранспортно произшествие.

Установява се от изготвената СМЕ-за по писмени данни, че при станалото ПТП на 09.06.2017 г., на подс. Г. Ш. също са причинени увреждания: контузия на гръдно-коремната област, контузия на главата, охлузвания по кожата на гърба и поясната област, счупване на дясната петна кост, които увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да се получат в купето на лекия автомобил към момента на станалото ПТП. Според тази експертиза, счупването на дясната петна кост е причинило трайно затрудняване на движението на долен десен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, т.е приема се, че се касае до телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание.