Определение № 3468 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3468 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно наказателно дело № 20251100604515 по описа за 2025 година Производство е по реда на глава XXII НПК

Образувано е чрез постъпила частна жалба от частния тъжител А. Б. М. срещу Разпореждане № 3754/20.03.2025 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК, постановено по н.ч.х.д № 3190/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми състав.

С депозираната жалба, жалбоподателката твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поставен при нарушение на материалните и процесуалните норми. Излага становище за факти и обстоятелства, водещи до обективиране на престъпни състави, които са от частен характер и такива от общ характер. Моли за отмяна на Разпореждането и връщане на делото за СРС за ново разглеждане.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното разпореждане, прие следното:

Софийски районен съд е бил сезиран с тъжба от А. Б. М. срещу В.А.В., с която е било отправено искане последният да бъде признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 146 или чл.147 от НК, както и за документни престъпления и престъпления против правосъдието.

След извършена проверка на тъжбата, съдията-докладчик по образуваното н.ч.х.д № 3190/2025 г., по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-и състав, установил, че тъжбата е процесуално недопустима, тъй като деянията, описани в нея не съставляват престъпление.

Поради което и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК първият съд прекратил производството.

Именно това Разпореждане е обект на настоящото въззивно наказателно 1 производство.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Депозираната частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.

342, ал. 1 НПК, съгласно действащия чл. 250, ал. 4, изр. 2 НПК от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради това се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Законодателят в разпоредбата на чл. 341 НПК е разделил съдебните актове - определения и разпореждания, които могат да бъдат атакувани пред по-горната съдебна инстанция, в три отделни групи. В чл.341, ал.1 НПК или т.нар. първа група са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е посочено, че се проверяват по реда на глава двадесет и първа; втора група са регламентираните в чл.341, ал.2 НПК и в нея са включени определенията и разпорежданията, за които изрично е предвидена тяхната проверка по реда на глава двадесет и втора от по-горната съдебна инстанция и в третата група, обособени в чл. 341, ал.3 НПК са визирани всички останали определения и разпореждания, които не подлежат на проверка и контрол от въззивната инстанция отделно от присъдата. В случая, Разпореждането на първоинстанционния съд, с е прекратено производство е предвидено, че подлежи на самостоятелно обжалване по реда на глава двадесет и втора, съгласно чл. 250, ал.4, изр.2 НПК, т.е попада в обхвата на чл.341, ал.2 НПК.

В производствата от частен характер функцията на тъжбата е да очертае предмета на доказване в наказателения процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. В тези производства съдията-докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата отговаря на условията, регламентирани в чл. 81 НПК, и ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал. 1, т.2 НПК – да прекрати наказателното производство. В правомощието на съда по дела, образувани по тъжба, се включва и преценката за това дали в тъжбата се описва престъпление, респективно дали то е такова, което се преследва по този процесуален ред - по инициатива на пострадалия.

В настоящия случай, въззивният съд установява, че са налице твърдения за гражданскоправни отношения и настоящата инстанция се солидаризира с извода на контролираната. Също така, както в частната жалба, така и в тъжбата са налице данни за извършване на престъпления от общ характер / по пункт 1 – „Документи престъпления“, а по пункт 2 – „Престъпления против правосъдието“/ , които се преследват по общия ред – чрез участието на държавното обвинение, а не по частен. Наведените доводи в частната жалба, че са налице основанията за възбуждане на наказателно преследване от частен характер, изложени в пункт 1 – а именно за действия от страна на лицето В.А.В., отъждествени от частния тъжител като клеветнически и обидни, не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен състав. Последният напълно 2 се солидаризира с извода на първоистанционния съд, че същите са оценъчни факти, преразказани от страна на частния тъжител и не съдържат в себе си думи, които да са основание за възбуждане на наказателно преследване от частен характер.

На следващо място въззивният съд не може да се съгласи с отправената критика към проверяваната инстанция, изложена в пункт 3 от частната жалба.

Напълно правилно и коректно първоинстанционният съд е указал на страната, че съдебният акт подлежи на обжалване по реда на глава XXII от НПК. В случай, че частният тъжител е била в невъзможност да разбере изложеното и е счела, че правото й на защита е било накърнено е следвало да потърси съответните юридически услуги, в областта на наказателното право.

И не на последно място въззивният състав счита, че макар и процесуално недопустима за възбуждането на наказателно преследване от частен характер, съдържанието на тъжбата, стига да бъде адресирано до Софийска районна прокуратура, може да бъде разгледано като Сигнал по смисъла на чл.208, т.1 НПК и би следвало съответният наблюдаващ прокурор да я вземе предвид при преценката си дали да образува досъдебно производство по общия ред.

В тази връзка съставът на СГС счита за неоснователни наведените възражения в частна жалба, че постановеното разпореждане от първоинстанционния съд за прекратяване на наказателното производство е неправилно, поставено при нарушение на материалните и процесуални норми.

Поради изложеното, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран Софийският градски съд, Наказателно отделение, VIIми въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3754/ 20.03.2025 г. по НЧХД № 3190/2025 г., по описа на СРС, НО, 8-ми състав като правилно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4