Решение № 260269 от 15.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№

260269 гр. Пловдив, 15.04.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и деветнадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 21297 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 7113/02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12916/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: за сумата от 17 349,

95 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***/21.03.2015 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 1 674, 59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 19.09.2018 г. и сумата в размер от 2 229, 57 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2019 г., до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗЗП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 349, 95 лв., представляваща получена без наличие на правно основание главница по договор за потребителски кредит № ***/21.03.2015 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при обявяването му за недействителен, както и за заплащане на сумата от 1 079,

50 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. Поддържа, че изпратил уведомление за прехвърляне на вземанията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост от първоначалния кредитор, връчено на 28.05.2019 г. по реда на чл.

47 ГПК чрез *** ***. Опит за връчване бил направен и чрез ***. Твърди, че на 21.03.2015 г. ответникът В.Н.Н. сключил с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за потребителски паричен кредит № ***/21.03.2015 г., сключен при отнапред установени Общи условия. По силата на така сключения договор по банковата сметка на кредитополучателя била преведена сумата в размер от 20 000 лв., представляваща чистата стойност на кредита. В разпоредбата на чл. 1.1., ал. 1, б. „б“ от Общите условия възнаградителната лихва била определена на база фиксиран лихвен процент, в размер от 15, 49 % за целия срок на договора. Сочи, че е установен годишен процент на разходите от 18, 55 %. Сочи, че възнаградителната лихва до края на срока на договора за кредит е в общия размер на сумата от 20 085, 60 лв. Твърди, че с подписване на договора длъжникът се е задължил да заплати на кредитора такса за разглеждане на кредита в общ размер от 640 лв., платима разсрочено като част от дължимите погасителни вноски. Сочи, че кредитополучателят сключил застраховка „Кредитна протекция Плюс“, пакет „А“ № *** със застраховател „Кадиф Животозастраховане, клон България“ и „Кадиф Общо застраховане, клон България“, като се задължил да заплаща, ведно с погасителните вноски, месечна застрахователна премия от 10, 01 лв. Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне сумите по договора за кредит на 120 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 349, 43 лв., в срок до 01.03.2025 г. Поддържа, че предвид преустановяване на плащанията по договора за кредит, настъпила предсрочната изискуемост по отношение на вземанията на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, поради незаплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Твърди, че уведомлението за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми е връчено на длъжникa на 28.05.2019 г. по реда на чл. 47 ГПК. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни искове. В уточнителна молба посочва, че размерът на чистата стойност на кредита и на включената такса за разглеждане на кредита следва да се установи със съдействие на вещо лице – счетоводител, като за нуждите на производството сочи, че размерът на чистата стойност е в размер от 16 757, 95 лв., а на таксата от 592, 01 лв. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е недействителен, предявява осъдителен иск за връщане на получената от страна на ответника сума по договора, като получена при начална липса на правно основание за това.

Ответникът -

В.Н.Н., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Оспорва ответникът да се е задължил по договор за кредит от 21.03.2015 г., тъй като приложените по делото Общи условия не са подписани надлежно както от страна на ответника, така и от представител на кредитодателя – цедент. Сочи, че ответникът е положил единствено подпис, без да изпише собственоръчно своето име, като счита, че представителя на праводателя не е ясно дали е бил надлежно упълномощен да сключва такива сделки. Твърди, че ответникът не е бил уведомен за прехвърляне на вземането от страна на цедента, съобразно установеното в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изискване. Счита, че не е била осъществена надлежно процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване на уведомлението за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо чрез залепяне на уведомление, тъй като ответникът не е търсен в продължение на един месец. Твърди, че в изпратеното и приложено по делото уведомление, не е посочено кои вноски по договора за кредит за били просрочени. По тези съображения счита производството по делото за недопустимо образувано, поради което моли за неговото прекратяване. При условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 7113/02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 12916/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V граждански състав, както следва: за сумата от 17 349, 95 лв. – представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ***/21.03.2015 г., сключен между ответника и “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД; сумата от 1 674, 59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 19.09.2018 г. и сумата в размер от 2 229, 57 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.08.2019 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит № ***/21.03.2015 г., сключен между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и В.Н.Н. при Общи условия, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 20 000 лв., с установена такса за разглеждане на кредита от 640 лв. и месечна застрахователна премия от 10, 01 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 41 926, 84 лв. на 120 месечни вноски, всяка в размер от 349, 39 лв. В договора е установен годишен лихвен процент от 15, 49 % и годишен процент на разходите от 18, 55 %.

Към договора е приложен погасителен план, в който е посочен падеж на първата вноска – на 01.04.2015 г. и на последната вноска – на 01.03.2025 г.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключени между “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, ведно с всички, привилегии, обезпечения, гаранции и принадлежности, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно, индивидуализирани в Приложение № 1 към всеки отделен месечен договор за цесия.

По делото е представен Индивидуален договор за продажба на вземания (цесия) от 19.09.2018 г., ведно с Приложение № 1 от 19.09.2018 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД против В.Н.Н..

Рамковият договор за продажба и прехвърляне на вземания е действителен, като прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер, правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за кредит и неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е породило правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал.

4 ЗЗД по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Уведомлението за прехвърляне на вземането е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на уведомление на адреса на длъжника в гр. П., ул. „Г. Т“ № , но съдът счита, че последното не е редовно.

Правилата, установени в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 - ал. 6 ГПК, обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК в периода 1.03.2008 г. (ДВ, бр. 59/2007 г.) - октомври 2017 г. (ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.), когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. При тази редакция съдебната практика застъпваше становището, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, направени в рамките на един месец, освен ако връчителят е събрал данни и удостоверил, че ответникът не живее на адреса – така Решение № 233 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 7723/2013 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 14 от 20.04.2015 г. по гр. д. № 5741/2014 г. на ВКС, I г.о. С последното изменение на чл. 47, ал. 1 ГПК със ЗИДГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) посочените изисквания бяха въведени изрично като законови предпоставки за прилагане на цитираната разпоредба. Посочено е, че невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.