Решение № 104 от 20.04.2026, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1910/2025
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 13.05.2026
- Състав
- Пепа Димова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 60, ал.2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. гр. Димитровград, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пепа Д. Жекова при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело № 20255610101910 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ‘‘ АД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Я. Н. С. по ч.гр.д. № 887/2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград, като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на вземанията му по издадената заповед за изпълнение. Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
На 13.05.2024 г. между „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 – кредитор, и Я. Н. С., ЕГН ********** – кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № FL1485658, по силата на който на кредитополучателят е предоставен кредит в размер на 5 211,20 лева за текущи нужди. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката: 1/ През първите 6 месеца от срока на кредита лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 9,290%; 2/ След изтичане на този период и до крайния срок на издължаване на кредита се дължи лихва в размер, която се определя 1 като сбор от РЛП плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 6,790%. За референтен лихвен процент по договора се ползва референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити в лева, чиято методика на изчисление е описана в чл. 3, ал. 2 и следващите. Към датата на сключване на договора стойността на ПРАЙМ е в размер на 2,500%. Съгласно чл. 3, ал. 9 от договора за кредит, годишният процент на разходите по отпуснатия кредит е 14,140 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е 8 366,84 лева, изчислени към момента на сключване на договора. Кредитополучателят дължи и уговорените между страните такси в чл. 5 от договора. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, а именно: 15.05.2032г. Съгласно чл. 9 от договора за кредит, при просрочие, както и при предсрочна изискуемост накредита, кредитополучателят дължи обезщетени за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Съгласно чл. 14, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си по установения от закона ред. С покана до Я. Н. С., ЕГН **********, връчена лично съгласно чл.
45 от ГПК на 07.02.2025г., чрез ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 с район на действие Окръжен съд - Хасково, длъжникът е уведомен, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, банката обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем.
С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД покани длъжника в седемдневен срок от получаването да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай ще предприеме действия, като упражни правата си по договора. Тъй като по договора за кредит бяха налице непогасени вноски, а именно – 8 непогасени вноски за главница, считано от 15.07.2024г. и 8 непогасени вноски за лихва, считано от 15.07.2024г. и поради обстоятелството, че не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД бе налице правен интерес от образуване на заповедно производство и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника по Договор за потребителски кредит № FL1485658 от 13.05.2024г. възлиза на 6 097,03 лева 2
(шест хиляди деветдесет и седем лева и три стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 21.04.2025г., от които: - 5 174,41 лева – главница за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 333,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024г. до 07.02.2025г.; - 329,96 лева – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 79,00 лева – такси за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 180,00 лева –разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г.
Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 887/2025г. по описа на Районен съд – Димитровград. Във връзка с образуваното заповедно производство бяха издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 452 от 25.05.2025г. и Изпълнителен лист №366 от 25.05.2025г. за сумите, както следва: - 5 174,41 лева – главница за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; - 333,66 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024г. до 07.02.2025г.; - 329,96 лева – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 79,00 лева – такси за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г.; - 180,00 лева – разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024г. до 21.04.2025г. - 121 лева – държавна такса; - 725,82 лева – адвокатско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 452 от 25.05.2025г. и изпълнителен лист №366 от 25.05.2025г., е образувано изпълнително дело № 1060/2025г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, рег. № 874 в регистъра на Камарата на ЧСИ.
Искането до съда е да бъде признато за установено, че Я. Н. С., ЕГН ********** кредитополучател/картодържателдължи на „Юробанк България“ АД – кредитополучател, вземанията по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД към 21.04.2025 г. по сделка 5320919, съгласно Договор за потребителски кредит № FL1485658 сумите, както следва: 2 645,63 евро /равностойност 5 174,41 лева/ – главница за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 3 на подаване на заявлението – 22.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 170,60 евро /333,66 лева/ – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024 г. до 07.02.2025 г.; сумата от 168,71 евро /329,96 лева/ – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 15.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 40,39 евро /79,00 лева/ – такси за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 92,03 евро /180,00 лева/ – разходи за уведомяване за периода от 17.07.2024 г. до 21.04.2025 г., сумата от 61,87 евро /121 лева/ – държавна такса; сумата от 371,10 евро /725,82 лева/ – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК № 452 от 25.05.2025бг. и изпълнителен лист № 366 от 25.05.2025 г. по ч.гр.д. № 887/2025 г. по описа на РС -Димитровград.
Претендира разноски.
Представя банкова сметка, по която длъжникът може да плати сумите:
IBAN: BG53 BPBI 9920 1000 0920 05.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Я. Н. С., с който оспорва предявените искове. Налице са неравноправни клаузи в сключените между ищеца и ответника договори.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Така се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. Счита се, че неустойката по съществото си е добавък, към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Процесната неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП; вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално. Търсената неустойка е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите 4 нямат възможност да влияят върху съдържанието към момента на сключванена договора. С процесната неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Същата е част от дейността по управление на кредита и следва да е включени в годишния процент на разходите. С процесната неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена ПМС N 426/2014 г. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗЗЗП. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Въведените от ответника изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. № 1/09. Неустойката за неизпълнението на задължението заосигуряване на лично и реално обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Счита, че вредите, компенсирани с процесната неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Преценката за обоснования размер на неустойката следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди, тъй като съгласно чл.
92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено 5 обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвиждането в процесния договор, че при неосигуряване в тридневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва не защитава негов легитимен интерес и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя. Чрез уговорената в договора неустойка се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. Предвид изложеното, намира, че сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен поради включването на неравноправни клаузи в него.