Определение № 399 от 10.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 472/2025
- Вид
- Определение № 399
- Подписан
- 10.06.2025
- В сила
- 10.06.2025
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.7 ал.2 т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 399 гр. Пазарджик, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20255200500472 по описа за 2025 година Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е определение на първоинстанционния Районен съд Пазарджик № 1269/17.04.25 г. по гр.д.№ 3273/24 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Частната жалбоподателка излага оплаквания за неправилност и незаконосъбразност на определението и моли да бъде отменено ,като ответника бъде осъден да заплати на ищцата пълния размер на направените разноски от 3609.18 лева, от които:
Адвокатски хонорар за първа съдебна инстанция, в размер на 1800 лева, платен в брой на две вноски - 1000 лева на 23.07.24 г. и 800 лева на 12.12.2024 г. по приложен към списъка с разноски Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2024 г.; Държавна такса за образуване на дело - 280 лева /приложение № 9 към ИМ/;Депозит за изготвяне на СМЕ - 250 лева, молба вх.№ 24874/09.10.24г. с платежно нареждане; Хонорар и разноски по т.4.5. от Договор за правна защита и съдействие от 23.07.24 г. в размер на 350 лева, описан в разписка от 12.12.24 г.; Допълнителен депозит за изготвяне на СМЕ в размер на 100 лева, платежно нареждане, приложено по делото с молба вх.№ 31263/12.12.2024 г.; Депозит за изготвяне на СПЕ в размер на 300 лева, платежно нареждане, приложено по делото с молба вх.№ 31263/12.12.2024 г.;
Допълнителен депозит за изготвена СПЕ в размер на 529.18 лева. Платежното 1 нареждане е представено по делото с молба вх. № 3877/07.02.25 г.
Присъдените на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение били несъответни ,както на реално направените от нея разходи, така също не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото.
Сумата от 557,18 лева не била пазарен размер на адвокатския хонорар, отнесен към извършената работа и часове, положен труд, който включва първоначална консултация с клиента, изготвянето на книжата поделото, /искова молба, писмени бележки, списък с разноски/, водене на текуща кореспонденция със съда, справки по делото, участие в две съдебни заседания, пътуване от/до гр.София - гр.Пазарджик, изготвяне на жалба по чл.248 от ГПК, както и настоящата въззивна частна жалба.
Не била налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на производството, не е признал иска и съответно, макар и при частично уважена искова претенция, ищцата не дължи на ответника заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Още повече, че по делото нямало доказателства, от които да се направи извод, че по отношение на ответника са налице условията на чл.38, ал.2 от Закона адвокатурата. За да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, следва да е доказано по безспорен начин твърдението, че лицето попада в категорията по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. - материално затруднено лице. /Решение № 13693 от 04.11.2020 г. по адм. д. № 6426 / 2020 на Върховния административен съд/.
Противоречи на закона, житейски неправдиво и несправедливо било, ищцата да е осъдена да заплати на ответника разходите за адвокатско възнаграждение, при положение, че той е единствена причина и повод да се води настоящето производство.
В молба до РС гр. Пазарджик по чл.248, ал.1 от ГПК вх.№ 7174/12.03.25 г. било посочено, че ако решението в частта за разноските се изпълни във вида, в който е постановено, то в търсене на правосъдие и справедливост, Д. Б. ще е похарчила 4180.58 лева, от които 3609.18 лева разноски по делото и 571.40 лева възнаграждение за адвокатска защита на ответника, а ще получи, и то ако успее да събере вземането си чрез ЧСИ, сумата от 4182.59 лева, от които 3000 лева главница и 1182.59 лева разноски.
2
Решението на Районен съд Пазарджик не било справедливо, а справедливостта е общочовешка ценност, провъзгласена за такава в преамбюла към Конституцията на Република България.
В срок е постъпил писмен отговор.
Въззивният съд намира частната жалба за допустима ,като подадена против подлежащ на обжалване акт в установения от закона срок , от легитимирано лице.
За да се произнесе по същество ,съдът съобрази следното:
Производството пред РС Пазарджик е образувано по искова молба на Д.
Б. против С. Б.. Правното основание на иска е чл.45 от ЗЗД и цената е 7000 лева.
Проведено е производството и са събирани доказателства в две съдебни заседания - разпитани са свидетели и са приети експертни заключения.
С постановеното решение по делото , съдът е осъдил С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ. Пазарджик, ул. „13-та“ № 46 да заплати на Д. М. Б., сумата от общо 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изживени болки, страдания и страх вследствие настъпил деликт на 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 30.04.2024 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска над уважения размер от 3000 лева до пълния предявен размер от 7000 лева, като неоснователен.
Осъден е С. Б. З., с ЕГН **********, с адрес с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик, ул. „13-та“ № 46, да заплати на Д. М. Б., разноски в размер на 1182,59 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Осъдена е Д. М. Б., да заплати на адвокат И. Д. от САК, с ЕГН ********** сумата в размер на 571,40 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска.
За да се произнесе относно разноските по този начин съдът е изложил мотиви в следния смисъл: Приел е ,че на ищцата се дължат разноски , съразмерно с уважената част на иска. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
3 възнаграждение,което възражение съобразявайки фактическата и правна сложност на конкретното дело, събрания обем доказателствен материал и извършените процесуални действия от пълномощника на ищцата, съдът е приел за основателно. Счел е ,че възнаграждение от 2150 лева се явява прекомерно по размер , а справедливият такъв е 1300 лева. В тази връзка в полза на ищцата следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска в общ размер на 1182,59 лева, от които 120,01 лева за платена ДТ, 505,40 лева за възнаграждения на вещи лица и 557,18 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Присъдил е възнаграждение по съразмерност и за представителството на адв. Д..
В срок е направено искане от процесуалния представител на ищцата за изменение на решението в частта относно разноските, както относно дължимите на ищеца ,така и дължимите на ответника.В молбата са изложени същите доводи ,които са изложени и в частната жалба.
Ответникът е оспорил искането.
С обжалваното определение молбата е оставена без уважение ,като са изложени подробни мотиви.
На първо място следва да се посочи,че принципа ,закрепен в чл.78 ал.1 от ГПК е за дължимост на разноските съразмерно с уважената част на иска, както е подходил и първоинстанционния съд.
Няма никакви причини за обсъждане хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК , а следва да се приложи нормата на чл.78 ал.3 от ГПК относно дължимостта на разноски на ответника , както отново принципно правилно е подходил първоинстанционния съд.
Съдът е счел за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение ,претендирано от ответника в размер на 2150 лева. Като справедлив и обоснован размер на разноски от този вид е счел сумата 1300 лева. Минималния размер адвокатско възнаграждение с оглед цената на иска , съобразно нормата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа е 1000 лева. Правилно съдът е приел, че този размер е ориентировъчен за цената на адвокатския труд. Разбира се, че този труд е висококвалифициран и не следва да бъде подценяван, но не следва 4 и да бъде позволявано от съда /при наличие на възражение за прекомерност/ превръщане на дължимостта за разноски в несправедлива санкция за другата страна.
Като е съобразил фактическата и правна сложност на делото , обема на събраните доказателства , проведените съдебни заседания ,съдът напълно правилно е счел ,че сумата 1300 лева е справедливо и обосновано възнаграждение за положения труд.
Както вече беше посочено ,напълно правилно , съдът е присъдил разноски ,съразмерно с уважената част на иска.
Доводите на ищеца , основаващи се на съпоставяне размера на разноските, сторени от ищцата и размера на дължимите и суми по съдебното решение – обезщетение и разноски, не са правни доводи и не следва да бъдат излагани и обсъждани в това производство. Ако страната е считала присъденото и обезщетение за несправедливо по размер е имала процесуалната възможност да обжалва съдебното решение.
Въззивният съд също намира за неоснователна и молбата относно разноските ,присъдени в полза на ответника.
Няма причини да се пренебрегне принципа на чл.78 ал.3 от ГПК и на ответника се дължат разноски ,съразмерно с отхвърлената част на иска.
Ответникът е представляван от адвокат ,при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Дали са били налице условията за реализиране на представителство по този ред ,съдът не следва да проверява .Отношенията са между адвокат и клиент и ако те не са съответни на разума и смисъла на закона, друг е реда за разрешаване на този въпрос. Настоящият състав също споделя съдебната практика ,на която се позовава първоинстанционния съд , като е известно ,че има противоречива практика и предстои разрешаване на този въпрос по задължителен за съдилищата начин.
Съдът е подходил аналогично при определяне размера на разноските ,дължими на ответника. Отчел е минималния размер ,предвиден в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно нормата на чл.2 ал.2 от същата /която макар и изменена след постановено решение от СЕС С-438/22 ,отново според съда е проблемна/ и съответно – изхода на спора, и е присъдил 5 възнаграждение за адв .Д..
По изложените съображения , изцяло споделяйки мотивите на първоинстанционния съд , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Районен съд Пазарджик №
1269/17.04.25 г., постановено по гр.д.№ 3273/24 г., по реда на чл.248 от ГПК.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6