Решение № 360 от 19.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. Смолян, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500489 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение 209/29.05.2025 г. по гр. д. № 152/25 г. Смолянски районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 5 т. 2 от ЗМВР да заплати на В. В. П. сумата от 3 142, 82 лева, представляваща дължимото възнаграждение за положен нощен труд за периода от 09.09.2022 г. – 23.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 457, 93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за всяко месечно възнаграждение за нощен труд, за периода, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, в което е положен нощен труд, до 24.01.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, а в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 175, 71 лева и разноски за СИЕ в размер на 150 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА ОТ

НАСЕЛЕНИЕТО“ при МВР, чрез главен юрисконсулт С. С., с оплаквания, че е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и е необосновано.

Във въззивната жалба се сочи, че правния спор почива върху 1 отговора на въпроса приложима ли е общата нормативна уредба и в частност КТ и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 за служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЦЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба, предвидена в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство.

Сочи се, че разрешението, дадено от районния съд, създава прецедент, който прецедент е резултат и от константната съдебна практика на Окръжен съд – Смолян, като се твърди, че тази практика не кореспондира с практиката на останалите окръжни съдилища и тази на ВКС. Сочат се решения по В. гр. д. № 71/23 г. и по В. гр. д. № 67/23 г. на ОС – Смолян, постановени след ТР № 1/15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, които на практика се съобразяват с разрешението на поставения за тълкуване пред най-висшия в страната съд въпрос, както и съобразяват разпоредбата на чл. 130 ал. 2 от ЗСВ. Прави се позоваване и се цитира актуална практика на ВКС.

Във въззивната жалба се твърди, че възприетата от районния съд аналогия с разпоредбата на чл. 50а ал. 2 от Закона за държавният служител е ирелевантна с оглед разпоредбата на чл. 46 ал. 2 от ЗНА.

Твърди се, че не е налице юридическа непълнота, още повече е неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС. Твърди се неправилно интерпретиране нормите на Съюза, водещо до погрешен извод на съдебния състав за пряк афекти на Директива 2003/88/ЕО и необходимостта от заместване чрез аналогия.

Твърди се неправилност и необоснованост на извода, че същевременно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и ограниченията по ЗМВР. Според жалбоподателят превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощния труд. Сочи се, че директивата не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с организацията на работното време …; що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директивата не съдържа указание по този въпрос, тя установява само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа.; като предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че работници, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, Директивата оставя известна свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.

Излагат се твърдения, че неправилно и необосновано се приема, че 2 делят 8 часа към 7 часа, за да се формира коефициент 1, 143 съобразно КТ, тъй като ищецът действително е работил 8 часа нощен труд – превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на нарочна заповед.

Твърди се, че не е разгледана правилно приложимостта на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, която е императивна, както и разпоредбата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР; не са взети предвид, че нормите на чл.

179 и чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР са делегиращи и предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително и заплащането му да се извършват със съответните актове – наредба и заповед.

Твърди се, че районният съд е приложил нормите на общото трудово законодателство при липса на законово основание за това. Прави се позоваване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на ЕС, като се твърди, че първоинстанционното решение противоречи на правото на ЕС, тъй като СЕС признава наличието на обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, а с ТР на ВКС същите са и индивидуализирани.

Сочи се в жалбата, че в случая не е налице и празнота в правната уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово ниво, която изрични предвижва в чл. 187 ал. 1 изр. 2-ро на ЗМВР, че нормалната продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители в системата на МВР е 8 часа.

Твърди се от жалбоподателят, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС на практиката на СЕС. За неоснователно се счита направеното заключение за несъвместимост и неприложимост на нормата на чл. 187 ал. 4 от ЗМВР по отношение на отнесените към нея правни норми. Според жалбоподателя районният съд не отчита, че в чл. 267 от ДФЕС се съдържа разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в преюдициалната компетентност на европейската юрисдикция и прилагането на това право, което е в компетентността на националния съд.

По-нататък в жалбата се изреждат мерки за защита и компенсаторни механизми, предвидени в ЗМВР, спрямо служителите по чл.

142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Според жалбоподателя СЕС признава наличието на такива обективни обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми, предвидени за обезпечаване на законово определената продължителност на работното време през нощта, то причините, обосноваващи работно време от 22. 00 ч. до 06. 00 часа през нощта са налице 3 и обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези специални задължения. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, т.е. труд, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малката продължителност от 7 часа и прилагане на преобразуващ коефициент по реда на КТ и НСОРЗ е в противоречие с така постановеното решение на СЕС, включително и с Определение на СЕС от 29.07.2024 г. и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/21, С-732/21 – С-738/21, които сочат, че нормата на работното време в рамките на часовата му продължителност на нощния труд на служителите по ЗМВР не се налага да бъде по-кратка съобразно разпоредбите на общото трудово законодателство по КТ.

По-нататък във въззивната жалба се излагат разбиранията на жалбоподателя относно Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. на СЕС

В заключение във въззивната жалба се твърди, че разлика в третирането не съществува и не води до резултат, който да е несъвместим с нормите на Съюза; наличието на такава нормативна несъвместимост в производство пред СЕС не е установявана, а резултат следва да е съвместим с правото на Съюза, като Директива 2003/88/ЕО не съдържа изискване за критерии и същите са на преценка на националните правоприлагащи органи при съблюдаване на дадените разрешения на СЕС. Твърди се, че приетите с решение С-435/2023 на СЕС изводи са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение; претендират се разноски; прави се възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищецът, чрез пълномощник адв. В. Р., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че поради противоречива съдебна практика и постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 г. и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, ОС – Смолян е отправил преюдициално запитване по В. гр. д. № 193/2023 г., по което е образувано дело С-435/2023 на СЕС, по което е постановено Определение от 29.07.2024 г., в което се приема, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се 4 основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с цитираните разпоредби от правото на Съюза, по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.

Твърди се в отговора, че специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест именно на нощния труд, поради което следва да се приложи методиката по чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Твърди се, че прилагането на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ е изпълнение на предвиденото в чл. 12 б. а/ от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита. Прави се позоваване на т. 73-80 от Решението по дело С-262/20 на СЕС, в което се приема, че ли липсата на механизъм за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически порядък, и ако не се установи друго, подобен аргумент не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането.

Твърди се в отговора, че прилагането на ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС би довело именно до разлика в третирането и до поставянето на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители в сходно положение, които полагат нощен труд, в по-неблагоприятно положени. Сочи се, че посочената в ТР разлика в третирането е оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и т. 75 от решението по дело С-262/22 – че „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието“ и че „При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми…“. Сочи се, че в т. 76 от решението по дело С-262/22 на СЕС обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. Твърди се, че при извършените проверки се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на чл. 187 от 5