Акт от 20.06.2019, Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И

Е № 113

Гр. Сливен, 20.06.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при участието на прокурора Милена

Радева и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 101 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по оспорване от Прокурор при Окръжна прокуратура гр.

Сливен, обективирано в Протест срещу чл. 7 ал. 1, чл. 7 ал. 2 в частта „За една стопанска година“ и чл. 9 ал. 1 в частта „За срок от 4 до 50 години“ от Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 186 ал. 2 от АПК, като образуваното производство по настоящото дело се движи по реда на глава десета, раздел ІІІ от АПК.

В депозирания протест се твърди, че според атакувания чл. 7 ал. 1 от Наредбата, срокът за отдаване под наем на свободни земи от общинския поземлен фонд е от 1 до 3 години, а законовият регламент, който трябва да се съобрази е нормата на чл. 24а ал. 5 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), съгласно чието изр. последно, срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 10 години.

От това следвало, че времетраенето на наемните отношения в законовата и в подзаконовата норма е различно, в която връзка било задължително да не се изключва нормативно това, което е установено от законодателя относно дължината на срока на действие на договора за наем и съответно – неговата максимално възможна граница. Законова делегация в тази насока била въведена единствено по отношение условията и реда за отдаване под наем, но не и по отношение на срока на съответния договор. По отношение твърдението за незаконосъобразност на втората оспорена разпоредба – на чл. 7 ал. 2 в частта „за една стопанска година“ се твърди, че и в тази хипотеза е налице противоречие с разпоредбата на чл. 24а ал. 5 изр. последно от ЗСПЗЗ досежно срока на договора. Прави се позоваване и на чл. 4 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), в който също отсъствал срок, вместо което бил посочен минимален такъв от 5 стопански години. На цитирания законов текст противоречала и третата атакувана разпоредба – чл. 9 ал. 1 от Наредбата в частта „за срок от 4 до 50 години“. В тази връзка законодателят определил като минимален срок за сключване на аренден договор пет стопански години и не е поставил ограничение за максимален срок. Иска се от съда да постанови отмяна на протестираните норми на Наредбата за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен. С отделна молба се претендират сторените разноски.

В с.з. за вносителя на протеста Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, редовно и своевременно призован, се явява П. К. М., който поддържа изложените в оспорването доводи и моли съда да отмени атакуваните разпоредби на чл. 7 ал. 1, чл. 7 ал. 2 в частта „за една стопанска година“ и чл. 9 ал. 1 в частта „за срок от 4 до 50 години“ на Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен.

Претендира разноски.

В с.з. Общински съвет Сливен, редовно и своевременно призован, не се представлява.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен поддържа изцяло внесения протест, заявява материалноправна незаконосъобразност на оспорените разпоредби, което налагало отмяна на същите.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представена и приета от съда Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен, приета с Решение № 126/29.03.2012 на Общински съвет Сливен. Съгласно чл. 7 ал.

1 от Наредбата, срокът за отдаване под наем на свободните земи от ОПФ е от 1 до 3 години.

Съгласно чл. 7 ал.

2 от Наредбата, земи от ОбПФ могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс за една стопанска година: 1. Земи, заети с трайни насаждения; 2.

Земи, които не са ползвани две или повече стопански години; 3. В случаите по чл. 37„в“ ал. 10 от ЗСПЗЗ; т. 4 в други случаи, определени в чл. 24 ал. 5 от Закона за собствеността.

Съгласно чл. 9 ал.

1 от Наредбата, под аренда се продоставят земи от ОбПФ за срок от 4 до 50 години за: а) земите от ОбПФ с трайни насаждения; б) земите, отдадени за възстановяване на трайни насаждения; в) земите, отдадени под аренда за дългосрочно инвестиране – създаване на масиви с трайни насаждения.

Видно от административната преписка, на 14.03.2012 г. с вх. № 30-00-556 в Общински съвет Сливен е постъпило Предложение от Кмета на общината за приемане на Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен, публикувано на официалния сайт на общината на същата дата. Цитираното предложение е разгледано на заседания на постоянните комисии при Общински съвет Сливен, както следва: от Постоянната комисия по нормативната уредба, законосъобразност на актовете на Общинския съвет и гражданските права и контрол на изпълнение на решенията при Общински съвет Сливен, от ПК по местно самоуправление и развитие на населените места, от ПК по европейска интеграция, международно сътрудничество и партньорски инициативи, от ПК за децата, младежта и спорта, от ПК по инвестиционна политика и устройство на територията, от ПК по финанси, бюджет, икономическо развитие и общинска собственост, от ПК по опазване на околната среда, туризъм, селско и горско стопанство, от ПК по оперативен контрол и от ПК по образование, наука, култура и вероизповедания. Решенията на цитираните комисии, с които е подкрепено предложението на Кмета на Община Сливен са обективирани в съответните Протоколи от проведени заседания: Протокол № 13/19.03.2012 г., Протокол № 14/27.03.2012 г., Протокол № 12/21.03.2012 г., Протокол № 13/28.03.2012 г., Протокол № 13/21.03.2012 г., Протокол № 14/28.03.2012 г., Протокол № 13/27.03.2012 г., Протокол № 13/27.03.2012 г., Протокол № 15/27.03.2012 г., Протокол № 15/27.03.2012 г., Протокол № 14/27.03.2012 г., Протокол № 14/28.03.2012 г.

Предложението на кмета, свързано с приемането на Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен, било разгледано на заседание на Общински съвет Сливен, проведено на 29.03.2012 г. За приемането на това решение под № 126 гласували общо 34 (тридесет и четирима) общински съветници, при числен състав 41(четиридесет и един) общински съветници, като решението е прието с 31 (тридесет и един) гласа „за”, „против” – 2 (двама) и 1 (един) „въздържал се”.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните в предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено от Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, който с оглед нормата на чл. 186 ал. 2 от АПК притежава процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че същият е незаконосъобразен. Оспорването е срещу част от нормативен акт, поради което същото не е обвързано със срок по арг. от чл. 187 от АПК. В този смисъл предмет на оспорване е конкретна разпоредба от Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен. Последната е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Като акт на общински съвет, наредбата подлежи на проверка за законосъобразност, в т. ч. и чрез подаване на протест от Прокурор и сезиране на съответния административен съд с искане за произнасяне по неговата законосъобразност. С подаването на протеста са предприети действия по защита на обществен интерес, свързан със законосъобразното упражняване правомощията на орган на местното самоуправление – Общински съвет Сливен. Ето защо настоящото оспорване се явява процесуално допустимо, като подадено от надлежен субект с активна процесуална легитимация и срещу подзаконов нормативен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледано по същество, оспорването се явява и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 196 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният подзаконов нормативен акт е приет в предписаната от закона форма и от териториално и материално компетентен орган. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по – висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Решенията за приемане на подзаконови нормативни актове от тази категория са предоставени изключително в негова компетентност – чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА. Тъй като се касае за колективен орган, за да са валидни взетите от него решения, заседанията следва да бъдат проведени при участие на необходимия брой общински съветници и същите следва да бъдат подкрепени от нормативно определения брой съветници. В случая численият брой общински съветници на Общински съвет Сливен е 41 (четиридесет и един). На проведеното на 29.03.2012 г. заседание на Общински съвет Сливен, когато е приета Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен са гласували общо 34 (тридесет и четирима) общински съветници, което означава, че при вземането на това решение е бил налице необходимият кворум, тъй като на заседанието са присъствали повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 2 от ЗМСМА. Това решение е подкрепено от 31 (тридесет и един) общински съветници, което означава, че същото е взето при необходимото мнозинство от повече от половината от общия брой общински съветници – чл. 27 ал. 3 от ЗМСМА.

Видно от изложените съображения, при приемане на Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен, чиито разпоредби на чл. 7 ал. 1, чл. 7 ал. 2 в частта: „за една стопанска година“ и чл. 9 ал. 1 в частта: „за срок от 4 до 50 години“ са предмет на оспорване в настоящото производство, ответният административен орган – Общински съвет Сливен е действал в компетентен числен състав, като е приел своето решение при спазване на законовия необходим за това кворум. При приемане на оспорения подзаконов нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от Закона за нормативните актове, приложим субсидиарно с оглед нормираното в чл. 80 от АПК, преди внасянето на проект на нормативен акт за приемане от компетентен орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставят най – малко 14 дни за предложения и становища по проекта. Видно от административната преписка, Предложението на кмета на общината за приемане на Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен е публикувано на официалния сайт на общината на 14.03.2012 г. От събраните доказателства се установява, че проектът за наредбата е разгледан и одобрен и от постоянните комисии при Общински съвет Сливен. Конкретно оспорените в настоящото съдебно производство текстове обаче – чл. 7 ал. 2 в частта: „за една стопанска година“ и чл. 9 ал. 1 в частта: „от 4“ от Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен се преценяват от настоящата съдебна инстанция като приети в противоречие с материалния закон, в който смисъл наведените от оспорващия Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен съображения са основателни. Като неоснователно се преценява оспорването досежно законосъобразността на чл. 7 ал. 1 от Наредба за управление и разпореждане със земеделски земи от общинския поземлен фонд и водни ресурси в Община Сливен. Съображенията на съда в тази насока са следните: