Решение № 367 от 28.06.2019, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 367 гр. Плевен, 28 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ

ГОСПОДИНОВ при секретар

Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1167/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл.

284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ от А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора- Плевен, с която е предявен иск против ГД „ИН“- София, за обезщетение в размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди по време на пребиваването на ищеца в ОЗСА /изписано ОССА/ гр.Плевен, находящо се към 2011г. на 5-ти етаж на ОД на МВР- Плевен, през периода от 25.12.2011г. до преместването на ищеца в ОЗ гр.Плевен. Посочена е цена на иска в размер на 100 000 лв.

С определение № 211/04.02.2019г. съдът е предоставил на ищеца правна помощ, освободил го е от заплащане на държавна такса и е оставил без движение исковата молба, като е дал конкретни указания за уточняването ѝ.

В изпълнение на горното определение служебно назначеният адвокат Р. *** е депозирал от името на доверителя си искова молба против ГДИН- София, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС, чл.124 ГПК, чл.45, ал.1; чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. в полза на ищеца, за обезщетяване на причинените му през периода 25.12.2011г.- 11.03.2012г. по време на задържането му в ОЗСА- Плевен неимуществени вреди, в следствие на претърпени болка, страдание, уплаха, унижение, стрес, психично разстройство и уронване на човешкото му достойнство.

В първото по делото съдебно заседание е направено уточнениена периода на претенцията, а именно от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г.

Конкретно са изложени оплаквания, че през посочения в

ИМ период на ищеца не са били осигурявани престой на открито по един час в денонощието, чист въздух и полагащата се площ от 4 кв.м. Не е осигурявана течаща вода 24 часа в денонощието, време и място за тренировка, както и 24 часов достъп до тоалетна. Твърди се, че при извършвани претърсвания /наречени тараш/ ищецът е принуждаван да се съблича чисто гол. Сочи се още, че не е била осигурена баня за къпане и поддържане на хигиена два пъти седмично, не е осигурен достъп до дневна слънчева светлина, както и полагащата се такава изкуствена.

На стените на ареста била положена мазилка с остри камъчета, което не е позволявало на ищеца да се обляга на нея, а по време на сън се събуждал при допир със стената, вследствие на убождания, което му причинявало тормоз и не му позволявало да спи спокойно. Твърди се, че през посочения в ИМ период не е било осигурявано полагащото се време за свиждане с близки и приятели, което е прекъснало емоционалните контакти на лишения от свобода с тях. В килията не са били налични маса за хранене, поради което ищецът бил принуден да се храни прав и бързо „като животно“. Не му е била осигурена библиотека и законите на Република България, както и дрехи, обувки, самобръсначки, сапун, четка и паста за зъби и др. принадлежности за поддържане на личната хигиена. Излагат се и твърдения, че не са били осигурени чисти чаршафи, дюшек, възглавница, калъфка, завивки и одеяла.

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че съобразно чл.154, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК в тежест на ищеца е да докаже, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са последвали вреди. Сочи се, че предявеният иск е недопустим и алтернативно, че е неоснователен. По отношение на твърдяната недопустимост се излагат доводи, че ако исковата претенция обхваща периода 25.11.2011 г.- 25.03.2012 г., то ищецът не е пребивавал в Ареста през този период, а от доказателствата по делото е видно, че същият е постъпил в ареста на 20.12.2011 г., а впоследствие е преведен в затвора Плевен на 16.03.2912 г. Алтернативно се развиват доводи за неоснователност на предявения иск и се прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, поради което се прави искане да бъде отхвърлен така предявеният иск. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и със служебно назначеният адвокат Р.Х.. Поддържат предявения иск по изложените в него съображения. Прави уточнение на периода на предявения иск, който следва да се счита за предявен за времето от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г.. Процесуалният представител на ищеца и излага доводи, че исковата претенция е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

Адвокат Х. представя писмена защита, в която сочи, че в хода на производството са събрани безспорни доказателства в подкрепа на предявения иск, а именно, че ответникът не е спазил закона. Позовава се на представената по делото епикриза от СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от която е видно, че по отношение на ищеца са установени разстройство в адаптацията, тежък депресивен епизод с психотонични симптоми, неадекватно поведение и в същата е вписано, че А.Ю. е намерен в подготовка на суицид /самоубийство/. Твърди, че от представена от ответника справка е видно, че на 20.12.2011г.

А.Ю. ***, която е с площ 7,26 кв. м. В килията е пребивавало още едно лице. На 21.12.2011г. е преместен в килия № 5, където пребивавал до 28.12.2011 г. Тази килия също е с площ 7,26 кв.м. и в нея са се намирали още две лица. На 29.12.2011г. е преместен в килия № 10, която е с площ 7,26 кв.м. като в нея е бил с още двама задържани.На 07.01.2012 г. с постановление № 2423/2011г. от 06.01.2012 г. на ОП- Плевен е изпратен на лечение в СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от където е върнат на 03.02.2012г. и е настанен в килия № 8, която е с площ 10,89 кв.м. с още четири задържани лица. В тази килия е останал до 16.03.2012г., на която дата е преведен в затвора Плевен. Процесуалният представител на ищеца твърди, че от справката се установява обстоятелството, че в килиите на Ареста- Плевен, който през периода, посочен в ИМ се е намирал на петия етаж в сградата на ОД на МВР- Плевен, не е имало тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се е осигурявал чрез капаци, изрязани във вратите на килиите. Позовава се на обстоятелството, че ответникът не е представил изисканите от съда справки и доказателства за наличие на баня, тоалетна, условия за физическа активност, осветеност на помещенията, режим на свиждане, условия за хранене, наличие на библиотека, осигуряване на облекло и тоалетни принадлежности, поради което прави искане съдът да приеме за доказани съответните факти, съобразно твърденията в ИМ. В заключение сочи, че по отношение на доверителя му са допуснати нарушения на законните му човешки права, вследствие на което ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия и е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение, като всичко това е създало у него чувство на страх, незащитеност и малоценност, причинени са му безсъние, психично разстройство, душевна болка, страдание, уронено е било човешкото му достойнство, предвид което се претендира присъждане в негова полза на обезщетение в размер на 100 000 /сто хиляди/ лв. за периода от 20.12.2011г. до 16.03.2012г.

Алтернативно е посочено, че в случай на отхвърляне на така предявения иск от съда, процесуалният представител на ищеца прави възражение за прекомерност и неоснователност на претенцията за разноски на ответника.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П., която поддържа изложеното в представения по делото писмен отговор. Отново се позовава на изтекла погасителна давност, тъй като ищецът претендира обезщетение за периода, в който е бил задържан в Ареста- Плевен, който е изтекъл на 16.03.2012 г., поради което към датата на подаване на ИМ е изтекъл законовия 5 годишен давностен срок за предявяване на претенцията. Алтернативно твърди неоснователност и недоказаност на претенцията и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че предявеният иск е погасен по давност, поради което следва да бъде отхвърлен.

След като обсъди относимите към правния спор доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от изискана от съда справка по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС справка /л.113/ се установява, че ищецът А.Ю.Ю. е задържан на 20.12.2011г. и е бил настанен в ОЗСА- Плевен в килия № 9, която е с площ 7,26 кв. м. В килията е пребивавало още едно лице. На 21.12.2011г. е преместен в килия № 5, където пребивавал до 28.12.2011 г. Тази килия също е с площ 7,26 кв.м. и в нея са се намирали още две лица. На 29.12.2011г. е преместен в килия № 10, която е с площ 7,26 кв.м. като в нея е бил с още двама задържани. На 07.01.2012 г. с постановление № 2423/2011г. от 06.01.2012 г. на ОП- Плевен е изпратен на лечение в СБАЛС- Ловеч, Психиатрично отделение, от където е върнат на 03.02.2012г. и е настанен в килия № 8, която е с площ 10,89 кв.м. с още четири задържани лица. В тази килия е останал до 16.03.2012г., на която дата е преведен в затвора Плевен. От горната справка се установява обстоятелството, че в килиите на Ареста- Плевен, който през периода, посочен в ИМ се е намирал на петия етаж в сградата на ОД на МВР- Плевен, не е имало тоалетни и течаща вода, а достъпът до дневна светлина се е осигурявал чрез капаци, изрязани във вратите на килиите. Всяка килия е оборудвана с шкафчета, масичка и стол. В ареста не е имало библиотека, а на всяко задържано лице при постъпването му е предоставян постелъчен инвентар- дюшек, калъфка, възглавница, чаршаф и одеяло. Задържаните лица са хранени три пъти дневно в самите килии- закуска, обяд и вечера, с храна, предоставяне от затвора Плевен.

Съгласно дневен график задържаните лица са извеждани четири пъти дневно до банята, умивалното и тоалетните и отделно при нужда по всяко време на денонощието, като къпането се е осигурявало минимум два пъти седмично. Свиждане на задържаните лица с техни близки се е провеждало всяка седмица, в сряда, след разрешение на съответните наблюдаващи прокурори и съгласно разпоредбите на ЗИНЗС. В горната справка не е предоставена поисканата от съда информация за осветеност на помещението, условия за физическа активност, осигуряване на облекло и тоалетни принадлежности, поради което и на основание чл.284, ал.3 пр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказани съответните факти твърдени в ИМ, а именно, че килиите на ОЗСА- Плевен не са отговаряли на изискванията за осветеност, на задържаните не е предоставяна възможност за физическа активност, не им е осигурявано облекло и тоалетни принадлежности.

На л.95 е приложена приетата като писмено доказателство епикриза, издадена в периода на исковата претенция, от която е видна работна диагноза „тежък депресивен епизод с психотонични симптоми“. Останалите представени от ответника медицински документи не касаят здравословното състояние на ищеца през периода, посочен в ИМ.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Искът срещу ГДИН за процесния период от 20.12.2011г. до 16.03.2012 г./съобразно направеното уточнение в първото по делото заседание/ е подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от предявяването му и на основание чл. 204, ал.4 от АПК е допустим за разглеждане. От посочената по- горе справка по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС и формуляр за досие /л.107-112/ е видно, че ищецът е бил задържан в ОЗСА- Плевен на 20.12.2011г., от където, без да е освобождаван, е преместван последователно в затвора Плевен на 16.03.2012 г., после в затвора Ловеч на 17.09.2016г. и на 28.04.2017г. е преместен отново в затвора Плевен, където и към настоящия момент изтърпява наказание лишаване от свобода. Предвид горното не са налице ограниченията на § 47 и § 48 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.).