Решение № 18026 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18026 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110121040 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо Г. И. Г. за следните суми: 2 871,76 лева - представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот в [адрес] за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, 496,50 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 02.11.2022 г., 37,16 лева - представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, 8,28 лева - представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 02.11.2022 г.

Ищецът [фирма] твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия. Поддържа, че съгласно общи условия е доставил за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответника топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес [адрес] /съгласно уточнителна молба с вх. № от 17.05.2023 г./, като потребителят /купувач/ не е изпълнил насрещното си задължение, а именно не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и като не е изпълнил паричното си задължение ответникът изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира и суми за такса дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях. Моли за уважаване на претенциите.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за периода м. 05.2019 г. – м.10.2019 г. Оспорва да е потребител/клиент на топлинна енергия и собственик на процесния имот. Оспорва иска за обезщетение за забава, липсвали данни за публикуване на 1 сумите в сайта на дружеството. Намира претенциите за такса дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях за неоснователни. Моли исковете да се отхвърлят.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с определение на съда от 12.07.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 66306/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. По делото е представен нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 20 от 23.12.1974 г., том XXXIV, дело № 6620/1974 г. на нотариус Петър Петров с район на действие Софийски районен съд, с който И. Г. Х. е признат за титуляр на правото на собственост по отношение на апартамент № 36, находящ се в [адрес], при съседи: стълбище, Б. М. и С. Н., [адрес], двор, Д. и Л. Д.. От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение с изх. № 68-001110/6/20.09.2012 г., издадено от [фирма] се установява, че стар адрес – б[адрес], бл. 6 и [адрес] са идентични с настоящ адрес – [адрес], с шест входа и идентификатор *****. Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. № 2077 от 23.04.2015 г., издадено от СО-Район „Красна поляна“, И. Г. Х. е починал на 12.02.1996 г. като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си Г. И. Г.. По делото не се оспорва обстоятелството, че Г. И. Г. да е приел наследството на своя баща, а и подаденият отговор на исковата молба има характер на конклудентно действие по приемане на наследството. С оглед на изложеното, а и предвид липсата на наведени от страните твърдения за извършени валидни действия на разпореждане с имота от наследодателя на ответника преди датата на настъпване на смъртта му, съдът намира, че ответникът Г. И. Г. е придобил правото на собственост върху процесното жилище по силата на настъпилото наследствено правоприемство от своя баща И. Г. Х.. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния 2 топлоснабден имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и Г.

И. Г., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач [фирма], в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебнотехническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

С определение от 12.07.2023 г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е потребена топлинна енергия в размерите, посочени в исковата молба. В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото лице-помагач, съдът намира, че 3 доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за периода възлиза на общо 2871.76 лв., представляваща сбор между начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по изравнителните сметки. Така ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия в размер на 2871.76 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.

По делото не се твърди и не се установява плащане на претендираните задължения, извън признатите от ищеца и съобразени при предявяване на иска частични плащания, отразени в обща фактура от 30.06.2021 г. в размер на 20.44 лв.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 02.12.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.12.2019 г., са погасени по давност.