Решение № 828 от 13.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. София , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500901 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 37 от 09.10.2020г., постановено по търг. дело № 88/2020г. на Видинския окръжен съд, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати на В. П. И. сумата 10 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 250 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 12.09.2019г. датата на изтичане на сроковете по чл. 516, ал. 2 от КЗ, до окончателното плащане, като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 10 000 лева до претендираните 30 000 лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати на Окръжен съдВидин държавна такса в размер 400 лева и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер 116,66 лева; Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да плати и на адв. Й. Д. сумата 1000 лева, като адвокатско възнаграждение. С решението на Видинския окръжен съд, В. П.

И. е осъден да плати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1165,24 лева, съразмерно отхвърлената част на исковете, както и сумата 296,55 лева-разноски за възнаграждение на вещи лица, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба е подадена от Сдружение „Национално бюро на българските 1 автомобилни застрахователи“, чрез пълномощника адв. З. В., срещу решението на ОС-Видин, в частта, с която сдружението е осъдено да плати на В.И. обезщетение за неимуществени вреди над 5 000 лева до присъдените 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят смята, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, като съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че от събраните по делото доказателства, категорично се установява, че ако ищецът е пътувал с предпазен колан, той не би получил разкъсно-контузната рана в челната област, предвид това, същият пътувайки в нарушение на правилото на чл. 137а ЗДвП, е допринесъл за собственото си увреждане с 50 %. Жалбоподателят смята, че обстоятелството, че МПС, което ищецът е управлявал е без фабрично монтирани колани, не изключва приноса на пострадалия, тъй като приемайки да пътува в МПС без оборудвани колани, същият сам се е поставил в риск. Изложени са съображения, че съдът неправилно е присъдил законна лихва върху обезщетението, считано от 12.09.2019г. вместо от 12.10.2019г., тъй като тримесечният срок за окончателно произнасяне на Сдружението изтича на 12.10.2019г. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди бъде отхвърлен за разликата над 5000 лева до 10 000 лева.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от В. П. И., чрез пълномощника адв. Й. Д., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователно.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК от В.И., чрез адв. Д. е постъпила насрещна въззивна жалба против решението на ОС-Видин, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева. Този жалбоподател смята, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, без да съобрази вида и характера на причинените травми, загубата на работоспособност на пострадалия, както и негативните последици за живота му, вследствие причинените при ПТП увреди. Искането е да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което на В.И. бъдат присъдени още 5 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 263, ал.2 ГПК от Сдружение НББАЗ не е постъпил отговор на насрещната жалба.

Решението на Видинския окръжен съд, в частта, с която Сдружение НББАЗ е осъдено да плати на В. П. И. сумата 5 000 лева, като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 250 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при ПТП на 16.05.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане, като необжалвано от страните е влязло в сила.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими-подадени са в предвидените в процесуалния закон срокове от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно 2 обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. П. И. с искова молба, с която против Сдружение НББАЗ са предявени искове с правно основание чл. 511, ал.1, т.2 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 30 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 250 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2019г., около 17,00 часа на главен път Е-79 е настъпило ПТП с участието на т.а. „Мерцедес 14 22“ с рег. № ***, управляван от ищеца и т.а. „Рено“ с турска регистрация с прикачено ремарке, управляван от Н. А., в следствие на което на ищеца са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на т.а.

Рено, който поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, при опит да преодолее десен за него завой, изгубил контрол върху автомобила, при което навлязъл в насрещната лента за движение и настъпил страничен удар между прикаченото полуремарке от т.а. „Рено“ и насрещно движещия се в своята пътна лента т.а. „Мерцедес 1422“. Твърди се, че на виновния водач е съставен АУАН № 658900/16.05.2019г. и по случая било образувано ДП № 162/2019г. по описа на РУП-Белоградчик, пр.пр. № 1297/2019г. по описа на РП-Видин.

Ищецът сочи, че в резултат на ПТП е получил мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнание; руптура на мускулно-сухожилните елементи на ротаторния маншон на лявото рамо, довело до синдрома на ротаторния маншон; контузия на шията; разкъсно-контузна рана на челото; множество охлузвания в областта на главата. Сочи, че бил откаран по спешност в МБАЛ „Света Петка“ АД –Видин и настанен в Хирургично отделение, където разкъсноконтузната рана на челото била обработена хирургически, чрез зашиване; че поради мозъчното сътресение изгубил съзнание, нямал ясен спомен за случилото се и при постъпване в болницата имал позиви за повръщане и световъртеж; че след извършените многобройни консултативни прегледи и изследвания му било приложено медикаментозно лечение, като на 19.05.2019г. бил изписан от лечебното заведение с препоръка за спазване на хигиенно-диетичен режим, спазване режим на покой, прием на медикаменти и наблюдение от специалист, а заради мозъчното сътресение му било указано да избягва всякакви физически и психически натоварвания, които биха могли да забавят оздравителния процес.

Ищецът сочи, че освен болките в главата, изпитвал и нетърпими болки в левия си горен крайник, поради което на 18.06.2019г. се консултирал с травматолог, който при прегледа установил, че ротаторният маншон на лявото рамо е увреден и назначил терапевтично лечение и провеждане на физиопроцедури. Твърди също, че на 01.07.2019г. отново бил прегледан от специалист, поради нестихващите болки, като отново му било назначено терапевтично лечение, а на 26.07.2019г. бил извършен ядрено-магнитен резонанс на лява раменна става по повод увредата на ротаторния маншон. Ищецът твърди, 3 че вследствие на ПТП изпитал изключително силни физически болки и страдания; острите болки в главата, постоянния световъртеж и позивите за повръщане го карали да се чувства безполезен; изпитвал светлочувствителност и замаяност и към момента все още не е възстановен, тъй като продължава да изпитва силни болки в главата, които станали хронични; заради увредата на ротаторен маншон на лявото рамо не можел да извършва обичайните, ежедневни дейности и се нуждаел от постоянната грижа и съдействие на своите близки. Сочи, че всичко това му създало чувство за непълноценност; че месеци наред се намирал във временна неработоспособност, като са му издадени болнични листове от ЛКК за вече 94 дни. Сочи, че във връзка с проведеното лечение направил разходи в общ размер 250 лева – такса за ЯМР.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за т.а. „Рено“ с турска регистрация е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със срок на действие от 21.09.2018г. до 21.09.2019г. със Alianz Turkey. Твърди се, че от справката на интернет-страницата на НББАЗ се установило, че компанията не е назначила свой представител за уреждане на претенции в Република България, поради което ответникът, в качеството си на компенсационен орган, се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция. Предвид това, на 12.07.2019г. ищецът сезирал ответникът с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, но в законоустановения срок сдружението не платило, нито определило размер на обезщетението.

Предвид всичко изложено ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните суми.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Сдружение НББАЗ не оспорва наличието на застрахователното правоотношение към датата на ПТП за т.а. „Рено“ с турска регистрация, но оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и твърдението, че вина за настъпването на инцидента има водачът на т.а. Рено.

Сочи, че в представените към исковата молба доказателства не са налице данни, че след ПТП ищецът е изпаднал в безсъзнание. Твърди, че проведеното лечение на травмите, претърпени от ищеца е консервативно и същият е изписан от болницата след наблюдение в добро общо състояние, стабилизиран. Оспорва и наличието на причинна връзка между твърдяното увреждане на „ротаторния маншон“ на ляво рамо и ПТП, тъй като според представеното ядренно-магнитно изследване това увреждане е посочено, като „дегенеративно заболяване“. Предвид това ответникът смята, че претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е силно завишена. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че е пътувал без поставен предпазен колан. Ответникът оспорва изцяло претенцията за заплащане на имуществени вреди, тъй като сочи, че направения разход не е в причинна връзка с телесните увреждания,причинени при ПТП.

Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

4

Пред въззивната инстанция не се спори, че на 16.05.2019г., около 17 часа на главен път Е-79 в с. Скомля на ул. Първа е настъпило ПТП между т.а. „Мерцедес 14 22“ с рег. № ***, управляван от В. П. И. и т.а. „Рено“ с турска регистрация № 34VD2776 с прикачено ремарке с турска регистрация № 34 SN432, управляван от Н. А., в следствие на което на ищеца В.И. са причинени телесни увреждания.

Установява се, че образуваното във връзка с инцидента дп № 162/2019г., пр.пр. 1297/2019г. на РП-Видин, е частично прекратено-по отношение на престъплението по чл. 343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като причинените на В.И. телесни повреди са леки по смисъла на чл. 130, ал.1 НК и деянието е несъставомерно.