Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13189 от 21.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49961/2021
Вид
Решение № 13189
Подписан
21.11.2022
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 13189 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110149961 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ФИРМА, чрез адв. Г. Г., срещу П. Н. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 349,82 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2020 г. ответникът, като водач на велосипед, при движението си в гр. София по бул. „А.С.“ пред № 37 поради недостатъчен контрол върху управляваното от него пътно превозно средство ударил спрелия лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег. № СА******, собственост на Д.С.Б. и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество с полица № ***********, със срок на застрахователното покритие от 14.10.2019 г. до 13.10.2020 г. Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 472719202002051. Ремонтът на увредения автомобил бил извършен в доверен сервиз на ФИРМА, за което била издадена фактура на стойност 349,82 лева. Същата била изплатена на сервиза с преводно нареждане от 01.09.2020 г. Ищцовото дружество изпратило до ответника регресна покана, но същата се върнала с отбелязване „преместен“ и към настоящия момент дължимата сума не била заплатена. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника П. Н. С. за отговор, 1 като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът признава изцяло предявения иск.

С докладвана в първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ищеца – адв. Г. е направил искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 ГПК. С протоколно определение съдът е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно че ответникът е признал предявения иск, а ищецът е направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, както и липсата на пречки по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и не представлява право, с което страната не може да се разпорежда. На посоченото основание съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе в срок с решение при признание на иска.

По отношение на разноските:

Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество е извършило следните разноски: 50 лева за внесена държавна такса и 144 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. Н. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца ФИРМА сумата в общ размер на 194 лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. А., общ. Левски, обл.

Плевен, ул. „С.“ № 14, да заплати на ФИРМА, ЕИК ***********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, пл. „П.” № 5, по иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.

45 ЗЗД сумата 349,82 (триста четиридесет и девет лева и 82 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес с. А., общ. Левски, обл. Плевен, ул. „С.“ № 14, да заплати на ФИРМА, ЕИК ***********, представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и И.И.Г., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица”, пл. „П.” № 5, сумата 194 (сто деветдесет и четири) лева, представляваща направените по делото разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3