Определение № 19 от 10.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Монтана, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500468 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. А. против определение № 1376/06.11.2023 г. по гр.д. № 1117/2022 г. по описа на РС – Лом.

Жалбоподателката Р. А. твърди, че обжалваното определение,с което съдът е отказал да измени решението с ив частта за разноските, е незаконосъобразно, затова моли то да бъде отменено. Обосновава тезата си, че производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС е такова по спорна съдебна администрация и не е изрично регламентирано в ГПК.

То се развива по общите правила за исковия процес, следователно приложение намират и правилата от Общата част на ГПК, уреждащи начина на възлагане наразноските върху страните в спора. Производството е двустранно и спорно, затова и се подчиняв ана общите правила на пирсъждане на разноски.

На следващо място посочва, че с отговора на исковата молба Р. А. е признала притежаваните от ищцата К. И. права в съсобствения имот, но е оспорила наличието на правен интерес от ново разпределение на ползването, тъй като такова вече е било установено между съсобствениците. Становището на А. не е било по оспорване на иска, а становище за запазване на статуквото. Крайният резултат е негативен да ищцата, защото тя е изгубила в резултат на решението 2 кв.м от ползваната от нея част, затова и следва да понесе изцяло разноските по делото.

Ответницата по жалбата К. И не взема становище.

Съдът обсъди доводите на страните във връзка с исканото изменение на решението на ЛРС относноразноските и законосъобразността на обжалваното определение и приема за установено следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

1

Пред РС – Лом К. И. е завела иск за разпределение ползването на съсобствен недвижим имот. Съдът е установил, че ищцата притежава ½ ид. ч., а ответниците Р. А., К. К., Р. К., И. К. и Р. Л. – общо ½ ид. ч. и е извършил разпределение като е възприел предложено от вещо лице разпределение. С решението съдът е изложил мотиви, че разноските, включващи държавни такси и възнаграждение за вещо лице, се разпределят между страните съразмерно на дяловете им в съсобствеността, защото производството е по спорна съдебна администрация и решението по него ползва всички съсобственици. Всеки от тях обаче следва да понесе сторените от него разходи за адвокатски хонорар, както са били направени без да се разпределят. С решението петимата ответници, между които и Р. А., са осъдени да платят на К. И. общо 25 лв, представляващи съответна част от платената държавна такса.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е потвърдил виждането си и е отхвърли молбата за изменение на решението като освободи Р. А. от плащане на разноски на ищцата К. И..

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС цели заместване волята на мнозинството от съсобствениците по отношение начина на ползване на общата вещ. След като те не са постигнали съгласие, то е налице оспорване, наложило търсене на съдебна намеса в гражданското правоотношение. Искът за разпределение на ползването е на разположение на всеки съсобственик, както и всеки съсобственик може да се окаже в положението на ответник по такъв иск. Целта на производството е да се въведе установеност в отношенията и да се отстрани един спор в общността на съсобствениците – решение, което ще ползва всички съсобственици.

Действително процесуалният закон не съдържа специални норми за развитите на производство по спорна съдебна администрация, затова се прилагат правилата на общия исков процес, а от там и правилата на чл. 78 от ГПК за възлагане на разноските.

Но след като всеки от съсобствениците може да бъде и ищец, и ответник, а от крайния съдебен акт произтичат ползи за всички съсобственици в еднаква степен, то не е налице класичиеското противопоставяне на интересите на спорещите, затова и разноските се разпределят според този общ интерес: разноски, касаещи решаването на въпроса като държавни такси и възнаграждение за вещо лице, се разпределят според участието в съсобствеността. Това разрешение съответства на общия принцип на чл.

30, ал. 3 от ЗС: всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.

Именно при спазване на този принцип и в съответствие с процесуалния закон първоинстанционният съд е разрешил въпроса за разноските по гр. д. № 1117/2022 г.

Цитирането на практика на ВКС от страна на ЛРС е направено, за да се изведе 2 общата линия в разбирането на производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС и последиците от постановяване на решение за разпределение на ползването. Съдебният акт не страда от липса на мотиви след като съдът е обосновал становище, че се придържа към наложеното разбиране, а то е подробно развито в посочените актове на ВКС.

Въззивният съд намира за несъстоятелен доводът, че ищцата е получила негативен за нея резултат, поради което на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да поеме разноските изцяло. Ищцата И. е поискала разпределение на ползването и такова е постановено. Разликата от 2 кв. м. в предоставената й за ползване площ не се приравнява на отхвърляне на иска, като се има предвид, че в тези производства разпределението се извършва по целесъобразност в зависимост от застрояването, общата площ, достъпността и особеностите на конкретния имот.

Не са налице недостатъци на обжалвания съдебен акт, които да обосноват неговата отмяна, затова МОС оставя частната жалба без уважение и потвърждава определението на ЛРС.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Р. А. против определение № 1376/06.11.2023 г. по гр. д. № 1117/2022 г. по описа на РС – Лом.

Определението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставки по чл. 280 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3