Решение № 260011 от 25.08.2020, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ гр.Кърджали,

25.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 645 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

РЕШИ:

НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на М.А.М. с ЕГН **********,***, срещу Е.М.М. с ЕГН **********,***, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.А.М. с ЕГН **********,***.

ЗАБРАНЯВА на Е.М.М. с ЕГН **********,***, да приближава М.А.М. с ЕГН **********,***, както и жилището му в с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, построено в УПИ II-110 по КРП на с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, на разстояние по-малко от 50 м., за срок от 6 /шест/ месеца.

НАЛАГА на Е.М.М. с ЕГН **********,***, ГЛОБА в размер на 200 лв., на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.М. с ЕГН **********,***, сумата 680 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС-Кърджали сумата 25 лв., представляваща държавна такса по делото.

Да се издаде заповед за защита.

В заповедта да се посочи изрично предупреждението за последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.3 от Закона за защита от домашното насилие.

Заповедта да се връчи на страните и на РУ-МВР -Кърджали.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред Окръжен съд гр.Кърджали в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.

СЪДИЯ:

Мотиви по гражданско дело N 645/ 2020г.

Производството е с правно основание чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.

В молбата си молителят М. ***, твърди, че ответникът Е.М. ***, е негов син, и жилището в с.Железник молителят прехвърлил на ответника, който на 21.07.2020г. пристигнал в него, казал им да го напуснат и след възникнал помежду им спор, го ударил със стол по главата, след което си тръгнал.За случая молителят сигнализирал на 112, дошла полиция и линейка. Молителят претендира защита по ЗЗДН, в т.ч. и за незабавна защита. Не сочи конкретни мерки за защита.

В съдебно заседание молителят лично и с адвокат пълномощник поддържа молбата по ЗЗДН.

Ответникът в съдебно заседание оспорва верността на изложените твърдения, но признава, че между него и молителя е възникнал скандал по повод на освобождаване на собствената му къща, в която живее молителят.Обяснява подробно случая, както и че е ударил молителя по ръката, защото молителят се насочил към него първо с брадва, а после с нож.

Районният съд като прецени обстоятелствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен интерес съгласно чл.3 т.5 от закона, поради което е допустима.Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителя, с която е с която е декларирано, че спрямо него е извършен акт на домашно насилие от ответника.

Установява се от твърденията в молбата, декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и останалите писмени доказателства, в т.ч. и от Докладна Записка, съставена от полицаи при Участък Черноочене при РУ-Кърджали, както и от показанията на ангажираните от молителя свидетели-св.М.и св.М., че молителят е баща на ответника и първият заедно със съпругата си на 26.10.2018г. продават на ответника собствената си двуетажна масивна жилищна сграда в с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, построена в УПИ II-110 по КРП на с.Железник, общ.Черноочене, обл.Кърджали, в която след разпоредителната сделка продължават да живеят, и която ответникът им наредил да напуснат на 21.07.2020г..В тази връзка между молителя и ответника възникнал спор, при който ответникът удря молителя по главата със стол, след което и при намесата на св.М.и св.М. напуска имота.За случая дъщеря на молителя сигнализира полицейските органи, които пристигат на място и извършват проверка.На място пристига и линейка, която оказва първа помощ на молителя, който има кървяща рана на главата, одрасквания на гърдите и ръката, засвидетелствани от ангажираните от молителя свидетели и от освидетелстването на молителя на 22.07.2020г. съгласно съдебномедицинско удостоверение N 140/2020г.

Твърденията на молителя са установени от доказателствата по делото главно и пълно.

Поведението на ответника е неправомерно-изразява се в психическо насилие като акт на саморазправа и самоуправство, съпроводено с физическо насилие, с цел освобождаване на продадения от родителите му имот, в противоречие със закона, който в чл.108 от ЗС регламентира, че ако чужд имот се държи или владее без основание, собственикът му може да потърси съдебна защита на правото си на собственост и предаване на владението му.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Доказаното поведение на ответника съгласно чл.2 от ЗЗДН представлява домашно насилие като акт на вмешателство чрез нарушаване на правото на лична неприкосновеност и личен живот, както и свободен избор на поведение на молителя.

Прилагането на предвидените в

ЗЗДН мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие. Актът на психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор/в т.ч. и бивш/ да получи трайно власт и контрол над другия партньор/ т.нар. патриархално насилие/, или да бъде доминант в определена ситуация, прекрачвайки границата на допустимото вследствие на неспособност на партньора/партньорите да управляват конфликтите/т.нар. ситуативно насилие/, както в случая.

Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от домашно насилие и същата, приложена към молбата, е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства. При оспорване от ответника, че е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената й сила.В декларацията, представена от молителя, не е индивидуализирано извършеното от ответника насилие по своите обективни признаци, но същото се установява изцяло от доказателствата по делото и частично от обясненията на ответника, при което съдът приема за доказано, че е осъществено домашно насилие, което обуславя правомощието му да предостави исканата защита с цел предотвратяване опасност от възможно последващо малтретиране и осигуряване на време на пострадалия да преодолее извършеното насилие.Налице са основанията на специалния закон за реализиране на защита от домашно насилие чрез издаване на заповед за защита, с която да бъдат наложени мерки за защита в полза на молителя както следва: ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя, както и със забрана да приближава молителя и жилището му, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 6/шест/ месеца, на основание чл.5, ал. т.1, и т.3 от ЗЗДН. Необходимостта от тези мерки е продиктувана от времето нужно молителят да преодолее изживения стрес от причиненото насилие, а ответникът да преосмисли собственото си поведение, както и да бъде предотвратено ново домашно насилие.Срокът на мерките не е минимален, но е разумен и в полза на страните, които са най-близки роднини, както и достатъчен за доброволно уреждане на спора помежду им, или за предприемане на мерки за съдебна защита във връзка със същия, предвид интензивността на акта, извършен от ответника и възрастта на молителя.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя, извършил домашно насилие, задължително се налага глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв., като с оглед данните по делото за доходите на ответника, глобата следва да бъде в минимален размер, а именно

200лв. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителя направените по делото разноски от 680 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд-Кърджали държавна такса в размер на 25 лв. .

Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ: