Решение № 194 от 07.07.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. ХАСКОВО, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

Васил Г. Чамбов при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора П. Й. Ж. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265600600226 по описа за 2026 година С Присъда № 2/21.01.2026 от същата дата, постановена по наказателно дело от общ характер № 20255620200250 по описа за 2025 година, РС Свиленград признал подсъдимият Н. К. Д. за виновен в това, че на 17.01.2024г. в гр. С., обл. Х., при проведен телефонен разговор се заканил на Х. И. Т. с убийство /словесно с думите „Ти ли се обади преди малко на моя човек? Къде се намираш в момента, за да дойда и да ти отрежа главата, като на зелка?“/ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3 (три) години.

Съдът е разпоредил веществените доказателства: 4 бр. СД с данни предоставени от мобилни оператори /т. 1-л. 96, л. 117, л. 136, л. 155/ да останат приложени по делото и отнел в полза на Държавата мобилен телефон марка „NOKIA“ с IMEI 1 ************ и IMEI 2 - ***************, с поставена сим карта на мобилен оператор „******“, собственост на подсъдимия.

В тежест на последния са поставени и разноски в размер на 1 631,46 евро /3 190,86 лева / от първата фаза на производството и в размер на 334,69 евро /654,59 лева/ в полза бюджета на Съдебната власт, вносими по сметка на РС Свиленград, както и сторените 1 от частния обвинител разноски от 766,94 евро /1 500 лева/.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия, който я обжалва в законовия срок с оплаквания за постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничило правото на защита на Д., необоснованост, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с първото оплакване се отправя упрек за предубеденост на състава на съда, който защитника мотивира с изразено при събирането на доказателствата мнение на председателя на състава за относимостта и тежестта им към предмета на доказване, игнориране на доказателствени искания на защитата и създадено усещане у подсъдимия за предрешен изход на делото. От друга страна изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка не била потвърдена от събраните на съдебното следствие доказателства, при наличните различия в показанията на свидетеля – пострадал от престъплението, обясненията на подсъдимия и приобщените по делото писмени материали – справки от мобилните оператори по реда на ЗЕС относно: точните думи на инкриминирана заплаха, била ли е осъществена от „скрит“ номер и дали е в състояние тя/заплахата/ да възбуди основателен страх у св. Т.. След обстоен анализ на събраните на досъдебната фаза на производството и тези от РС защитникът приема, че не е налице виновно извършено от подсъдимия деяние, поради което съдебният акт се явява и необоснован. Последното от своя страна, предвид постановената от РС осъдителна присъда сочи, че проверявания акт е и незаконосъобразен.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените съображения и пледира за нейната отмяна и връщане на делото на първата инстанция или постановяване на нова присъда от ОС, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение.

Участващият във въззивното производство прокурор даде заключение за законосъобразност на съдебния акт.

Повереникът на частния обвинител също.

Подсъдимият изрази становище за незаконосъобразност на атакуваната присъда, а в последната си дума поиска да бъде оправдан.

Постъпилите в законовоустановения срок искания за събиране на доказателства, не са допуснати в разпоредително заседание и доказателства не са събирани в съдебно заседание пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, като не са налице основания за нейната отмяна и връщане на делото на РС Свиленград. Не са налице твърдените във въззивната жалба съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на съдебната фаза на производството, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Аргументите на 2 защитата могат да бъдат отнесени към приложимост на хипотезата на чл. 29, ал. 2 от НПК и то единствено, с оглед твърдението, че при изслушването на вещите лица С. К. и К. Л., изготвили първата по ДП психиатрична експертиза, съдът изразил предварителни резерви по отношение на приемане на заключението. Видно протокола от съдебно заседание, проведено на 17.09.2025г. /л.135-155 от първоинстанционното дело/ е, че след като страните са изчерпили своите въпроси към експертите и във връзка със становищата на държавното и частното обвинение – заключението да не бъде приемано, съдът е постановил определение, с която е приел заключението на вещите лица К. и Л., а в мотивите си е посочил, че то/заключението/ ще бъде ценено като доказателствен източник, при постановяване на присъдата. Известно е, че заключението на вещите лица няма задължителна доказателствена сила, а отговор на въпроса защо приема или не констатациите на експертите съдът дължи в своите мотиви, т.е. при постановяване на присъдата. В същото време, видно от протоколите за съдебно заседание, нито защитника, нито подсъдимия, нито някоя от останалите страни са изразили становище за предубеденост и заинтересованост на съдебния състав. Напротив, всички участници в първоинстанционното производство са били категорични, че не съществуват основания за отвод на състава на съда, секретаря и прокурора. Липсват и действия по чл. 312 от НПК за поправка на съдебния протокол в случай, че страните считат, че техните изявления не са били документирани коректно. Протоколите от съдебно заседание притежават всички изискуеми реквизити и са изготвени по реда на НПК, а съгласно чл. 131 от НПК, съставляват доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, както и за събраните доказателства, в това число и за направените от подсъдимите и защитниците им възражения или искания.

Точно по искане на защитата тези две вещи лица за призовани за разпит в съдебно заседание и изготвената от тях експертиза е била приета на съдебното следствие, въпреки че прокурорът не се е позовал на нея при образуване на съдебното производство/вж. списъка за призоваване на лица към обв. акт/. В протоколите от проведените съдебни заседания не фигурират изявления на председателя на състава при произнасяне по доказателствените искания на страните, които да сочат на предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, а единствено субективните усещания на подсъдимия не могат да обусловят извод за наличието им. Пак от цитираните протоколи е видно, че всички доказателствени искания на защита са били удовлетворени, не е пренебрегната възможността на защитника и подсъдимия активно за участват и при събирането на доказателствата, и при тяхната проверка. Голословен е и соченият във въззивната жалба довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в едностранчива, в ущърб на защитата, преценка на доказателствата по делото, както и неглижиране на обясненията подсъдимия за сметка на показанията на свидетелите Т.и. С основание са приети за неубедителни обясненията на подсъдимия в частта, в които той отрича да е произнасял инкриминирата закана. Освен, че отчел двуякия характер на обясненията съдът ги е съпоставил с показанията на свидетелите, включително от компанията на подсъдимия и полицейския служител, работил по случая, което е довело до извод, че обясненията на Д. обслужват само защитната му позиция. В мотивите е даден ясен отговор защо показанията на свидетелите 3

К., М. и П. служат за установяване на факти преди инкриминираната закана: М. и П. дават яснота относно пътуването до Гърция, завръщането им на територията на страна ни, пътешествието до язовира в с. Л., обратния път на групата рибари към гр. П., без да съдържат конкретика относно девет секундния разговор на подсъдимия с пострадалия, проведен по време на придвижването им към автомагистралата, а тези на св. К. пресъздават разговори с колегата му Д. и със св. Т. за осигуряване възможност на компанията за лови риба на споменатия водоем.

РС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св. Х. Т. към месец януари 2024г. бил Председател ******* ******** с. Л. с основна дейност събиране, пречистване и доставяне на води предимно за нуждите на земеделските производители. Самият язовир се намирал в землището на с. Л., общ. С. и към 17.01.2024г. бил във владение на Сдружението, като в обекта не бил разрешен риболов, а достъпът на външни лица бил забранен. На 17.01.2024г. подс. Н. Д., свидетелите И. К. П. и Д. К. М., както и Т.Д.С. били на риболов в Република Гърция, а след това се върнали в България, като решили да посетят и намиращ се на територията на страната ни водоем.

Около 10.00ч. четиримата любители на риболова/подсъдимия, двамата свидетели и С./ с лек автомобил „Субару“ с рег. № ******* се отправили към язовира до с. Л., стопанисван от споменатото Сдружение, към който водоем ги насочил Т.Д.С.. При пристигането на групата до язовира, в момент в който разтоварвали принадлежностите си били уведомени от неизвестно лице, че ловенето на риба в язовира е забранено. Т.Д.С. се снабдил с телефонния номер на св. Т. /**********/, позвънил, но не провел разговор с пострадалия. По-късно на телефонния номер № **********, ползван от С., Т. върнал обаждането, а при проведения разговор последният уведомил С., че риболовът във водоема не е разрешен. От своя страна подсъдимият се свързал със своя колега св. К.Д. К. - служител на ****, като при проведените помежду им разговори поискал информация относно статута на язовира, която К. му предоставил. Подс. Д. от телефона си с № ********** се свързал с Х. Т., чийто телефонен номер му бил предоставен от С. и двамата провели разговор относно желанието на групата рибари за ловят риба във водоема, при което пострадалият съобщил, че риболовът е забранен, а язовирът, както и съоръженията към него се стопанисват от Сдружението, чийто председател е, като предупредил, че при навлизане в обекта ще сигнализира органите на реда на тел 112. Д., П., М. и С. събрали такъмите и тръгнали да се прибират. От своя страна Х. Т. се свързал със св. К. К. и при проведения телефонен разговор уведомил служителя на ****, че множество хора искат да ловят риба на водоема, след получено от К. уверение за липсата на забрана за това, включително и за двама рибари, с които преди малко разговарял. К. заявил, че един от двамата е служител на ****, негов колега, а Т., възмутен от поведението на служителите на ****, предупредил К., че ще подаде жалба за действията му.

К. и Д. провели нов разговор помежду си, а след приключването му, подсъдимият променил настройките на телефона си, така че да не се изписва телефонния му номер от приемащия повикването мобилен апарат и позвънил на Х. Т.. Последният бил в дома си, приел обаждането от „частен номер“ с включен на режим високоговорител апарат/заради намален 4 слух/ и възприел изречените от подсъдимия думи: „Ти ли се обади преди малко на моя човек? Къде се намираш в момента, за да дойда и да ти отрежа главата, като на зелка.“, след което Д. прекъснал разговора. Св. Н.К. Т.а възприела всички проведени от съпруга й Х. Т. разговори, включително и последния. Под диктовката на пострадалия св. Х. набрал на компютъра в офиса си текста на жалба, която по-късно Т. подал в ТО Свиленград, при РП Хасково.

Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/82060a6b-06c6-44a9-8cc0-79fe26bb3d89