Решение № 220 от 16.08.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

МАРТИН Р. БАЕВ

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Н. Тошева в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20242100601008 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. с ал.1, т.1, вр. с чл.313 и сл. НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Таня Янчева от АКБургас, защитник на С. Д. Д. с ЕГН **********, против определение № 54 от 25.06.2024г. по НОХД № 201/2024г. на Районен съд-Царево, с което по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК и на основание чл.343б, ал.5 от НК, съдът е отнел в полза на държавата лек автомобил „Волво“ с рег. № ****** , ведно с контактен ключ. С жалбата се твърди, че определението е неправилно. Застъпва се становище, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е противоконституционна, тъй като е в противоречие с разпоредбите на чл.4, чл.17, ал.1 и 3, чл.56 и 57 от Конституцията на Република България и чл.5, ал.4 от същата във вр. с чл.2, т.4 от Директива 2014/42, чл.2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212, чл.52, параграф 1 и чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС. Релевират се подробни съображения, че приложението на тази разпоредба води до прекомерна тежест и несъразмерност на наказанието, спрямо тежестта на извършеното престъпление. Иска се от съда да отмени обжалваното определение, като неправилно и необосновано и да постанови връщане на моторното превозно средство на собственика му.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура предлага определението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Защитникът на осъдения поддържа доводите изложени в жалбата.

Моли съда да отмени определението на Районен съд-Царево в частта относно 1 отнемането на МПС.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите изложени от страните‚ в съответствие с чл.314 от НПК провери правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, по следните съображения:

Производството пред районния съд е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено от Районна прокуратура-Бургас споразумение за решаване на наказателното производство по БП № 69/2024г. по описа на РУ-Приморско при ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 9390/2024г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, постигнато между Районна прокуратура-Бургас, обвиняемия С. Д. и неговия защитник за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

На 25.06.2024г. в проведено публично съдебно заседание Районен съдЦарево е одобрил внесеното споразумение, с което е признал обвиняемия Д. за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.55, ал.3 НК не е наложено кумулативно предвиденото наказание „глоба“. На основание чл.343г, вр. с чл.343б, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК на обвинемия е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца, приспадайки от този срок времето, през което лицето е било лишено от възможността да упражнява това право по административен ред, считано от 21.06.2024г. Определението за одобряване на споразумението на основание чл.382, ал.9 от НПК влязло в сила на 25.06.2024г..

По реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, след одобряване на споразумението съдът се е произнесъл с определение, с което на основание чл.343б, ал.5, вр. с чл.53, ал.1 от НК е постановил да се отнеме в полза на държавата лек автомобил „Волво“ с рег. № ****, ведно с контактен ключ, собственост на осъдения, послужил за извършване на престъплението.

Районният съд правилно се е произнесъл с отделно определение по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53, ал.1 от НК, като не е включил произнасянето по чл.343б, ал.5 от НК, като част от споразумението, а в производство по реда на чл.383, ал.2, вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК. Това е така, тъй като тази норма не урежда наказание, а мярка по чл.53 от НК, защото предписва отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик, съответно присъждане на равностойността му, когато не е собственик на превозното средство.

Въззивната инстанция счита, че правилно и в съответствие със закона районният съд е постановил да се отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, собственост на осъденото лице Д., прилагайки чл.343б, ал.5 от НК, съгласно която, в случаите по ал.1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца. Посочената разпоредба макар, че в частта относно отнемането на автомобила, когато е собственост на дееца, да е ясна и императивна, тя не се приема еднозначно, видно и от възраженията в жалбата. Основното от тях е, че в този си вид тя противоречи на Конституцията, както и на Хартата на основните права на ЕС, доколкото приложението и води до прекомерна тежест на наказанието, спрямо тежестта на извършеното престъпление.

2

Настоящият съдебен състав не се споделя посоченото становище.

Забраната за прекомерност е изискване на принципа на правовата държава и според него ограничаването на правата е съразмерно за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение. /Решение № 13 от 05.10.2021г. на КС по к.д. № 12 от 2021г./.

Правото на собственост, не е безусловно и неотменимо, и може да бъде ограничавано, ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021г./.

С прилагането на чл.343б, ал.5 от НК, когато става въпрос за отнемане на собствено на дееца моторно превозно средство, както е в случая, се нарушава правото на собственост. Няма спор обаче, че това ограничение е въведено със закон, а видно от мотивите на законопроекта – това се налага от необходимостта за увеличаване на наказателната репресия, като средство за превенция срещу явления с висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията по транспорта – т.е. изпълнено е и второто изискване за законосъобразно ограничаване на правото на собственост, а именно – то да е необходимо за постигане на легитимна цел – опазване на живота и здравето на участниците в движението и намаляване на пътния травматизъм. Безспорно тази цел е с голяма значимост, поради което с отнемането на моторното превозно средство, собствено на дееца, при определени предпоставки, не е нарушен принципът за пропорционалност. В тази връзка следва да се посочи, че отнемане на моторно превозно средство за престъпления по транспорта, включително и за управление след употреба на алкохол в определена концентрация, под различни форми, съобразени с особеностите на правите системи, се предвижда в законодателствата на други държави, членки на Европейския, като Италия, Австрия, Естония и др..

Преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш представителен орган най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани.

От своя страна тази преценка при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който е единственият орган, който може да обяви определен закон или законов текст за противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите такива, каквито са приети от Народното събрание на Република България, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове. В случая въззивният съд не намира нормата на чл.343б, ал.5 от НК, в частта относно отнемането на собствено на дееца моторно превозно средство, да противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което правилно Районен съд-Царево е приложил закона.

С Искане от 04.04.2024г. на ОСНК на ВКС, по което е образувано 3

Конституционно дело № 15/2024г., съдиите от ВКС са отправили искане до Конституционния съд за обявяване за противоконституционна нормата на чл.343б, ал.5 от НК, но само в частта „а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му“. В останалата част на нормата, касаеща отнемане на моторно превозно средство, собствено на дееца, която е относима и към конкретното произнасяне, ВКС не е намерил противоречие с Конституцията.

След извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което и същото следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното и на основание чл.306, ал.3, вр. с чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 54 от 25.06.2024г. по НОХД № 201/2024г. на Районен съд-Царево.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4