Определение № 13859 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13859 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505649 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №101347/31.03.2026 г. В. Ц. П. срещу разпореждане № 38217/25.03.2026 г. постановено по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на СРС, 175-ти състав, с което върната исковата молба с вх. № 26859/28.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 88357/19.03.2026 г., подадена от В. Ц. П. срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13324/2022 г., издадена по ч. гр. д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, като недопустима, и е прекратено производството по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 175 състав.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Изложени са твърдения, че предявяването на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е единствения възможен способ за защита на ищеца, и делото следва да бъде върнато на СРС за разглеждане по същество.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което 1 съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на СРС, 175-ти състав е образувано по искова молба с вх. № 26859/28.01.2026 г., подадена от В. Ц. П. срещу „Йеттел България“ ЕАД, в която е посочено, че се предявява иск с правна квалификация чл. 124 ГПК и чл. 81, ал. 1 ЗЗД с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите предмет на издадената Заповед за изпълнение № 13324/2022 г., поради настъпила невиновна възможност за изпълнение, породена от непреодолима сила, въпрос, който не е бил предмет на разглеждане по същество в нито едно от производствата до сега.

С молба с вх. № 88357/19.03.2026 г. ищецът изрично е заявил, че предявява нов отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че не дължи сумите по Заповед за изпълнение № 13324/2022 г. по ч. гр. д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, а именно 456.31 лв. - главница, законна лихва и разноски, като основава претенцията си на твърдения за задържане под стража, последвал домашен арест в периода, в който са се натрупали сумите, които са предмет на заповедта.

С обжалваното разпореждане № 38217/25.03.2026 г. постановено по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на СРС, 175-ти състав е върната исковата молба с вх. № 26859/28.01.2026 г., уточнена с молба с вх. № 88357/19.03.2026 г., подадена от В. Ц. П. срещу „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 81, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 13324/2022 г., издадена по ч. гр. д. № 4335/2022 г. по описа на СРС, като недопустима, и е прекратено производството по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 175 състав.

В обжалваното разпореждане е първоинстанционният съд е приел, че о т Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4335/2022 г. се установява, че процесната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила. Доколкото посочените от ищеца обстоятелства, са му били известни преди стабилизирането на заповедта за 2 изпълнение и не могат да бъдат квалифицирани нито като новооткрити обстоятелства, нито като нови писмени доказателства по смисъла на чл. 424 ГПК, и не се твърдят и факти, настъпили след влизане в сила на заповедта, които да могат да се релевират по чл. 439 ГПК, за ищеца липсва правен интерес от водене на общ отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането, удостоверено с влязлата в сила заповед.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първостепенния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Допустимостта на иска се определя от наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки, а правният интерес от иска е положителна предпоставка за съществуване на правото на иск. В случая обаче, правният интерес на ищеца от оспорване на вземането по исков ред е установен от самия закон - чл. 424, ал. 1 ГПК и процесуална пречка за разглеждане на правния спор са единствено сроковете, посочени в чл. 424, ал. 2 ГПК. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба, не са изложени твърдения, че са налице новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на длъжника до срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е недопустим.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV ГО) така, както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение поради факт, настъпил до приключване на съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В този смисъл е и решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на I ТО, в което е прието, че предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от 3 длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират.

С оглед на изложеното, законосъобразен е извода на СРС, че исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото — прекратено.

По изложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №101347/31.03.2026 г. н а В. Ц. П., ЕГН **********, срещу разпореждане № 38217/25.03.2026 г. постановено по гр. дело № 3837/2026 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4