Решение № 3446 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3446 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100503871 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3871/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. М. М., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №1792 от 30.01.2026 г постановено по гр.д.

№30886/25 г на СРС , 32 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да се признае за установено , че не дължи следните суми: сумата от 1589,51 лв. цена за топлинна енергия, доставена за имот - апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.л. „******** 1, с аб.

№ ********, за периода 01.08.2009 г. - 31.04.2011 г.; сумата от 161,97 лв. - лихва за забава върху главницата, начислена за периода 01.10.2019 г. - 12.10.2011 г. и сумата от 85,03 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 16.12.20211 г. по ч.гр.д. № 17033/2011 г. на СРС, 87 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 20128630401004 по описа на ЧСИ С.Х.. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС.

Разгледан е непредявен иск по чл.439 ГПК вместо по чл.124 ГПК , защото изпълнителното дело е прекратено . Погасителната давност за задълженията е изтекла още на 04.09.2020 г , защото по молбите на взискателя от 23.01.2017 г и от 27.02.2019 г не са предприети изпълнителни действия от ЧСИ и не са били внесени дължимите авансови такси . Към датата на спиране на изпълнението като обезпечителна мярка давността е била изтекла , като последната е започнала да тече от 26.06.2015 г и е спряна само от мораториума поради 1 извънредното положение след 13.03.2020 г .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Погасителната давност е била своевременно спирана и прекъсвана от взискателя и не е изтекла .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.02.2026 г и е обжалвано в срок на 19.02.2026 г /чрез ССЕВ/.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен служебно да даде законосъобразна правна квалификация на исковете .

Решението на СРС е валидно и допустимо .

Действително са налице са данни от приложения препис от ЧСИ , че изп.дело № 20128630401004 по описа на ЧСИ С.Х. е прекратено . Щом това е така , то правната квалификация на исковете действително не е по чл.439 ГПК , а по чл.124 ГПК . Предметът на производството по специалния установителен иск по чл.439 ГПК поначало е да се постигне прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.7 ГПК . Ако изпълнителното производство , както в случая , се прекрати , то не може да се счита , че искът продължава да е с правна квалификация чл.439 ГПК , както се приема в Решение №50041 от 10.05.2023 г по т.д.№20/22 г на ВКС , I ТО .

От друга страна процесният изпълнителен лист не е обезсилен , може да послужи за образуване на ново изпълнително дело и както е прието и в посоченото решение на ВКС безспорно ищецът има правен интерес да докаже , че не дължи сумите по него въз основа на новонастъпили факти т.е. допустим е на общо основание иск по чл.124 ал.1 ГПК и предявените искове трябва да се квалифицират като такива . Погрешната правна квалификация в случая не води нито до недопустимост , нито до неправилност на решението на СРС . Първоинстанционният съд е разгледал относимите факти в основанието на исковете и заявеният от ищеца петитум . Самият иск по чл.439 ГПК е разновидност и е във връзка с исковете по чл.124 ГПК т.е. касае се за едно уточнение на правната квалификация и специално приложение на установителния иск , а не за напълно различна правна квалификация . По никакъв начин не са нарушени правата на страните по делото , защото СРС е очертал в доклада си спорния предмет и е дал на страните надлежни указания по доказателствената тежест .

2

От фактическа страна по делото е установено следното :

Видно от представените по делото доказателства, изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е стабилизирана окончателно на 06.12.2011 г. (видно от Разпореждане от 15.12.2011 г. по ч.гр.д. 17033/2011 г., СРС). Според СРС в случая е приложима 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Изп.дело. № 20128630401004 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 е образувано въз основа на молба с вх. № 14238/04.04.2012 г. по описа на ЧСИ С.Х., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на кредитор по изпълнителен лист от 16.12.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 17033/2011 г. по описа на СРС, 87-ми състав.

По така образуваното изп. дело, давност не е текла до 26.06.2015 г., когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „Топлофикация София“ ЕООД е възложил на съдебния изпълнител правомощието по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ сам да определи начина на изпълнението по издадения изпълнителен лист.

ЧСИ е предприел изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнителното производство и в частност – срещу И. М. М., като е наложил запори по банковите му сметки, а също така е насрочил опис на движимите вещи на длъжника (видно от призовка за принудително изпълнение изх. № 66458/14.07.2014 г. – л. 112 по приложено изп. дело 1004/2012 г. по описа на ЧСИ Х.), като няма данни да се е стигнало до започване на действия по принудително изпълнение на движимите вещи. Според СРС посочените изпълнителни действия са осъществени преди 26.06.2015 г и давността се прекъсва не с предприемане на всяко отделно изпълнително действие, а поради наличието на висящ изпълнителен процес срещу длъжника. Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, прекъсва давността.

В случая с молба вх. № 14319/23.01.2017 г., взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е сезирал ЧСИ, като е поискал извършване на изпълнителни действия, в това число насочване на изпълнението чрез налагане на запор на банковите сметки и на трудовото възнаграждение и на пенсията на длъжника.

С нова молба вх. № 12942/27.02.2019 г. взискателят е поискал отново извършване на същите изпълнителни действия. Молбата на взискателя не е изпълнена и срещу длъжника не са предприети изпълнителни действия след 26.06.2015 г.

Според СРС погасителната давност по отношение на процесното задължение е прекъсната последно на 27.02.2019 г., с цитираната молба от посочената дата, от когато е започнала да тече нова 5 годишна давност. Съгласно Тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 3

2/2023 г. на ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК (вж. мотивите на т. 3 на ТР от 04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС).

Според СРС за правилното определяне на датата на изтичане на давностния срок следва да се вземе предвид и спирането на давността по време на извънредното положение за периода 13.03.2020 г – 20.05.2020 г със ЗМДВИП т.е. за 2 месеца и 7 дни.

Според СРС в процесния случай, към датата на предявяване на исковата молба на 29.03.2021 г давността не е изтекла, а по време на процеса, образуван по предявен иск по чл.

439 ГПК давност не тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, поради което и на основание чл.

235, ал. 3 ГПК съдът не може да зачете изтеклата в хода на процеса погасителна давност (в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г. на IV г. о. и Решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г. на IV г. о., Решение № 749 от 17.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4930/2022 г., IV г. о.), още повече, че с Определение № 20208924 от 08.11.2021 г. на основание чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. д. № 1004/2012 г. по описа на ЧСИ С.Х., което на осн. чл.61 ГПК е самостоятелно основание за спиране на давностния срок. Следователно исковете са неоснователни .

Решението на СРС е правилно. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна /периодични вземания , лихви за забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В този смисъл са Постановление №2 от 21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966 г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998 г, V ГО на ВКС . Посочената практика се споделя и в най-новата практика на ВКС - решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО .

Молбите на взискателя от 23.01.2017 г и от 27.02.2019 г са прекъснали погасителната давност и същата не е изтекла до датата на предявяване на исковете . Според мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС 4 искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи . Без значение е дали искането е било уважено и дали съответните изпълнителни действия са били предприети , съответно дали от изпълнителното действие са постъпили суми за погасяване на вземанията по изпълнителния лист . Също без значение е дали са били внесени авансови такси , като по изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е дал на взискателя указания да внесе такива , съответно взискателят да е отказал внасяне .

Само за пълнота трябва да се отбележи , че са правилни мотивите на СРС , че по време на процеса, образуван по процесните искове не тече погасителна давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът не може да зачете изтеклата в хода на процеса погасителна давност ( решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д.