Решение № 1460 от 26.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110101273 по описа за 2022 година

Предявени са субективно съединени осъдителни искове, предявени от Н. И. А. и Г. И. А. срещу Е. Т. Д. и С. С. Д., с правна квалификация чл. 45, ал. 1 във връзка с чл.

82 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 5200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от прекратен договор за наем за настоящ адрес в гр. София, ...., за периода от 8 месеца по договор за наем с Росица Г.ева Крашевец и Кристиан Крашевец, ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че с Нотариален акт за дарение № 90 по дело № 30085/1993 г. на нотариус Валери Манчев са дарили на своята дъщеря ХГ. Мапартамент, находящ се на втория етаж от жилищна сграда в кв. Бояна,...,като са си запазили вещното право на ползване върху имота. Твърдят, че на първия етаж от сградата живеели ответниците Е.

Т. Д. и С. С. Д., заедно с двете им деца. Твърдят, че на 01.07.2021 г., в качеството им на вещни ползватели, сключили договор за наем на апартамента на втория етаж, по силата на който го отдали на Р. и К. К.. Посочват, че срокът на договора бил 1 година, считано от датата на подписването му, наемната цена била уговорена в размер на 650 лв. Ищците твърдят, че след нанасянето в имота наемателите били подложени на системен тормоз от страна на ответниците, които започнали да спират водата на втория етаж, т.е. в апартамента, обитаван от семейство К.. Поради проблемите със спряното водоснабдяване и предположенията, че отговорни за това са обитателите на първия етаж, в чието мазе се намирал спирателния кран, вечерта на 27.08.2021 г. наемателите провели разговор с ответниците. Напрежението между тях обаче ескалирало и Е. Д. хванала Р.К. за гушата, започнала да я блъска. Наемателката успяла да се отскубне и се прибрала в жилището си. Посочва, че не могли да намерят нови наематели с оглед поведението на ответниците по делото. Твърдят, че в резултат от 1 поведението на ответниците са претърпели имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от заплащането на наемна цена до края на договорения период, като сумата възлиза на 8 месечни наемни цени всяка в размер на 650 лв. или 5 200 лв. общо.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е. Тодорова Д. и С. С. Д.. Ответниците считат, че исковете са недопустими, тъй като страните по делото не са легитимирани да участват в процесния спор. Ответниците сочат, че не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска, тъй като не са надлежна страна по договора за наем. Твърдят, че нямат задължения да осигуряват спокойното ползване на имота и това е задължение е на ищците по делото. Възразяват срещу редовността на исковата молба. Възразяват срещу основателността на исковете. Твърдят, че договорът за наем е прекратен на предвидено в него основание. Сочат, че имали проблеми с наемателите по повод вътрешното стълбище, шумът и мърсотията.

Оспорват твърденията относно нападение над наемателката, твърдят, че липсвали добросъседски отношения.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото не се спори, че ищците са собственици на втория етаж от жилищна сграда .... на първият етаж от която живеят ответниците.

Приложен е договор за наем на недвижим имот, сключен между ищците, в качеството си на наемодатели, от една страна, и Р. Г.К. и К. К., в качеството си на наематели, от друга страна, като предмет на договора за наем е процесният имот, срещу наемна цена в размер на 650 лева месечно и със срок от една година, считано от 01.07.2021 г.

Приложено е предизвестие от наемателите за прекратяване на договора за наем, на основание раздел V. /3/, поради системно нарушаване правото на спокойно и необезпокоявано ползване на процесния имот.

Разпитаният по делото св. К., твърди че в началото са били в добри отношения с ответниците, а след това са имали спречквания. Описва инцидент при който един ден са нямали вода. Посочва, че се е свързала с дъщерята на ищците и същата е обяснила, че най-вероятно е спрян общият водомер, който се намира в избата. В хода на разговора с ответниците е последвало спречкване, при което ответницата й е казала „нещо от сорта на: Ти не знаеш къде си попаднала. Ти си попаднала в средата на някаква роднинска война. Ние не искаме Вие да сте тук. Искаме да се махнете.

Искаме да си живеем сами“. Посочва още, че ответницата тръгнала да я напада като дори я хванала за врата, понеже помислила, че свидетелката иска да я снима. След това позвъняла на полицията.

Останали относими доказателства не са представени.

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорност на ответника за обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем за втория етаж от жилищна сграда в кв. Бояна, ул. „Боянско езеро“ № 16, за периода от 8 месеца по договор за наем, сключен с Росица Г.ева Крашевец и Кристиан Крашевец. За да се приеме за основателен предявения иск, следва ищците да докажат при пълно и главно доказване описания в исковата молба деликт, настъпилите имуществени вреди – пропуснатите ползи и техния размер, наличие на противоправно действие или бездействие от страна на ответника и причинна връзка между деянието и пропуснатите ползи. Съдът счита, че не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на причинна връзка между деянието и пропуснатите ползи.

В конкретният

2 случай от свидетелските показания на св. Крашевец не се доказаха действията на ответниците, изразяващи се в прекъсване на водоснабдяването в имота на наемателите на ищците, доколкото свидетелката само предполага причината за спирането на водата, но се установи спречкване между страните и нападение от ответницата по отношение на свидетелката. Съдът приема, че по своя характер спречкването и нападението по отношение на наемателката би могло да бъде годно действие, което да доведе до част от настъпилия отрицателен резултат, изразяващ се в прекратяване процесния договор за наем.

Съдът обаче приема, че ищците са имали възможност да ползват или да отдадат процесния имот под наем на друго лице през процесния период.

Съгласно т. р. № 3/12 г. на ОСГТК пропуснатата полза следва да е реална, а не хипотетична вреда, а настъпването и трябва да бъде сигурно и закономерно. В мотивите на ТР № 3/2023 г. се напомня, че в тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Както вече беше отбелязано пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване.

В случая твърдението на ищците досежно невъзможността имотът да се отдава под наем респ. да се получава наемна цена е хипотетична, а не реална вреда, доколкото няма твърдения, още по-малко данни да са водени преговори за сключване на друг или други договори за наем на имота[1].

За пълнота следва да се отбележи, че дори да беше доказано, че ищците са спрели водата на наемодателите на ответниците не би могло да се приеме, че заради спиране на водата в рамките на един ден, процесният имот не е могъл да се отдава под наем за 8 месеца.

С оглед на горното, съдът счита, че ищецът не е доказал последната предпоставка за уважаване на предявения иск. С оглед изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да заплати сторените от ответника разноски. Ответниците са представили доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на по 1800 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. А. с ЕГН ********** и Г. И. А. с ЕГН ....., със съдебен адрес гр. София, ...срещу Е. Т. Д. с ЕГН ********** и С. С. Д. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес в гр. София, ....., иск с правна квалификация чл.

3

45, ал. 1 във връзка с чл. 82 от ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците за сумата от за сумата от 5200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от прекратен договор за наем за настоящ адрес в гр. София, ...., за периода от 8 месеца по договор за наем с Р. Г.ева К. и К. К., ведно със законната лихва от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА Н. И. А. с ЕГН ********** и Г. И. А. с ЕГН 4711076925, със съдебен адрес гр. София, .... да заплатят на Е. Т. Д. с ЕГН ********** и С. С. Д. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес в гр. София, ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

[1] Решение № 180 от 9.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 527/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията А. Цонев Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4