Решение № 2128 от 02.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2128 гр. София, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа М.а-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело № 20211100509777 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20152146 от 06.07.2021 г. по гр.д. № 11844/2020 г.

Софийски районен съд, 157 състав признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. ИВ. В., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 550.46 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2017 г.

– м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за сумата над 550.46 лв. до пълния предявен размер от 570.99 лв.; на основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 40.13 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2.05 лв.– законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2019 г., като отхвърлил иска за сумата над 2.05 лв. до пълния предявен размер от 1

30.04 лв. като погасен чрез плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1.08 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. -19.11.2019 г., като отхвърлил иска за сумата над 1.08 лв. до пълния предявен размер от 6.64 лв., за които суми по ч.гр.д. № 68994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 68.74 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. № 68994/2019 г. по описа на СРС, 157 състав, и сумата 801.95 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 16.70 лв. – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника В. ИВ. В., който го обжалва в частите, с които исковете са уважени, с оплаквания за неправилност. По делото било установено по безспорен начин, че не ползва топлинна енергия (ТЕ) за отопление в имота си, тъй като радиаторите били свалени по съответния ред. Отчитала се само ТЕ за подгряване на вода с един водомер, както и такса за дялово разпределение. Тези разходи се калкулирали в месечните прогнозни фактури, които въззивникът редовно плащал. Поради това моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковете. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на 2 първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.

Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415 ГПК и са допустими. Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

По делото не е било спорно, че ответникът, като собственик на процесния топлоснабден имот - апартамент № 59, находящ се в гр. София, ул.

****, аб. № 176332, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

От приетите в първоинстанционното производство заключения на СТЕ и ССЕ, които не са оспорени по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК се установяват дължимите от ответника суми за топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период, както и дължимите лихви върху главниците.

Вещото лице от СТЕ е взело предвид поддържания и в жалбата факт, че в процесния период радиаторите в имота на ответника са били демонтирани, като ищецът е начислявал само суми за ТЕ за БГВ и за ТЕ, отдадена от сградна инсталация.

От заключението на ССЕ и обясненията на вещото лице при изслушване на заключението се установява, че процесният период и вземания частично съвпадат с тези, предмет на гр.д. № 23076/2019 г. на СРС, 30 състав, образувано по предявен от В. ИВ. В. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, касаещ период до 31.01.2019 г. Съвпадащите вземания са за цена на топлинна енергия в размер 438.48 лв. за периода м. 05.2017 г. – м. 01.2019 г. и лихва върху тази главница в размер на 23.77 лв., която е платена, както и за сумата 35.84 лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. - 31.01.2019 г. и лихва 3 за забава върху тази главница в размер 0.84 лв. С влязлото в сила на 01.06.2020 г. решение по гр.д. № 23076/2019 г. на СРС, 30 състав отрицателният установителен иск на ответника в настоящото производство е отхвърлен за тези суми, поради което правилно на основание чл. 297 ГПК районният съд е зачел силата на пресъдено нещо на решението. Съгласно обясненията на вещото лице от ССЕ, за периода м. 02.2019 г. - м. 04.2019 г. цената на топлинна енергия е в размер на 111.98 лв.; лихвата, изчислена от 15.09.2019 г. до 19.11.2019 г. е в размер 2.05 лв.; цената за дялово разпределение за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2019 г. е в размер на 4.29 лв., а лихвата - в размер на 0.24 лв.

Ето защо правилно СРС е приел, че дължимата за процесния период м.

05.2017 г. – м. 04.2019 г. главница за топлинна енергия възлиза на 550.46 лв., дължимите лихви за забава върху главницата за топлинна енергия, предвид установеното частично плащане – на 2.05 лв. за периода 15.09.2019 г. 19.11.2019 г.; цената на услугата дялово разпределение е дължима в претендирания размер от 40.13 лв. за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., а дължимата лихва за забава върху тази главница е в размер на 1.08 лв. за периода 01.12.2016 г. - 19.11.2019 г. В същия смисъл е пледирал и пълномощникът на ответника в хода на устните състезания пред районния съд, а доказателства тези суми да са платени не са ангажирани.

Предвид неоснователността на доводите в жалбата, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.

При този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20152146 от 06.07.2021 г., постановено 4 по гр.д. № 11844/2020 г. на Софийски районен съд, 157 състав в обжалваните части, с които е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, срещу В. ИВ. В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 550.46 лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода м. 05.2017 г.

– м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата 40.13 лв. - такса за дялово разпределение за периода м. 10.2016 г. - м. 04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане; сумата 2.05 лв. – лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 19.11.2019 г., и сумата 1.08 лв. - лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. -19.11.2019 г., вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА В. ИВ. В., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, **, **, **, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 78 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 11844/2020 г. на Софийски районен съд, 157 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК ****, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззиваем „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6