Решение № 84 от 28.05.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. **, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, IV - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря Павлина П. Иванова като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20263320100447 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД.

Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр.д. № 7365/2025 г. по описа на РС – Русе. Постъпила е искова молба вх.№ 39465/16.12.2025 г. по вх.регистър на РС - Русе, от М. Т. Г. от с. **, общ. **, срещу Б. И. М. от гр. **, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4000,00 лева – цената на продаден кон, смесена порода от майка с порода „Руски тежковоз“ и баща с порода „ Першерон“, на възраст година и два месеца, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че през м.април 2025 г. ответникът е закупил от него кон на година и два месеца, смесена порода от майка с порода „Руски тежковоз" и баща с порода „Першерон", с обещанието да му заплати договорената цена от 4000 лв. в срок след един месец. Сделката станала в присъствието на двама свидетели А.М. и О.Р.Х., като последният извел коня от стопанството и го предал на ответника М.. В последствие ответникът оставил коня на свои близки за отглеждане и заминал да работи в Германия. От тогава ищецът всеки месец му звънял по телефона и искал да си получи парите, но и към момента на подаване на исковата молба договорената цена не била заплатена.

С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящата искова молба.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Н. М., която поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, като счита искът за допустим, но го оспорва изцяло по основание и размер. Твърди, че се познават отдавна с ищеца, като извършвали съвместна дейност – закупуване на животни за месо. Многократно са търгували и са си разменяли 1 коне. В тази връзка ищецът му дължал остатък от 342,56 евро за кон, който ответникът му бил продал преди процесната сделка. Освен това му дължал и 153,39 евро за две камери за видеонаблюдение.

По отношение на процесния кон твърди, че наистина е взел от ищеца такова животно през пролетта на 2025 г., но то било на 10 месеца, а не на година и два месеца и не знаел дали ищеца действително е бил негов собственик. Ако твърденията му са били верни за възрастта, то тогава той трябвало да притежава идентификационен документ за произход и документ, удостоверяващ собствеността (ветеринарномедицинско свидетелство и/или ветеринарномедицински паспорт). Сделката, която били сключили, била за замяна на животното, за което преценили заедно, че има 70-80 кг. месо, с кон, подходящ за клане - за около 100-120 кг. месо. Кончето, което ответникът получил, било с контузия от гърдите надолу към предните крака, причинена от други коне и поради това трудно подвижно. За това, че отдавна се познавали и си имали доверие с ищеца по такива сделки, ответникът се съгласил да прибере животното и да му намери по-голямо. Трябвало е да осигури и предаде такова животно през зимата на 2025-2026 г., тъй като тогава се вършела тази дейност по клане на животни и приготвянето на колбаси от тях.

В тази връзка отрича да са се договаряли за цена от 4000 лева.

Оспорва твърдението на ищеца, че на сделката били присъствали неговите работници А.М. и О.Х., тъй като такава сделка никога не е ималo. За първи път се договорили за размяна за животните дома на ответника, когато той съдействал на ищеца за продажбата на люцерна. Тези купувачи на люцерна били свидетели на техния първи разговор тогава - за размяна на животни. След тази среща, допълнителната уговорка за животните и за сроковете се случили в автомобила на ищеца, където били само трима души, ищеца, ответника и съпругата му. Други хора, които узнали също за сделката с ищеца, били от с. **, при които се наложило да остави кончето да го гледат за няколко месеца, когато заминала да работи в Германия.

Счита, че ищецът се опитва да промени едностранно сделката между тях.

Ответникът не отричал, че е взел животно от ищеца и че при връщането си в България ще му осигури и ще му даде кон за клане, както е посочено и в чатовете помежду им. Сезонът за това още не бил минал и той все още бил в срока за изпълнение, който били определили заедно с ищеца. Същевременно при последните им разговори по телефон той изрично заявил, че вече не желаел да получи кон за клане, а само пари. В тази връзка с писмения отговор ответникът декларира, че има готовност да изпълни поетото задължение през зимата на 2025-2026 година да му даде животно, отговарящо на приетите изисквания по време на тяхната обща съвместна дейност, но липсвало съдействие на кредитора.

Предвид тази липса на съдействие и нежелание да приеме договореното, не възразявал да заплатим сумата от 1200 лв. или 613.55 евро като равностойност на дължимото количество месо, което е трябвало да се добие от животното, което дължал. Тази сума обаче също не можел да преведе, защото исковата молба била нередовна - липсвала банкова сметка.

Ако съдът приеме, че ответникът дължи пари на ищеца – стойността, която той твърди или стойността на кон за клане – до 613.55 евро, прави възражение за прихващане с дължимата от ищеца обща сума в размер на 970 лв. или 495.95 евро, включваща остатъчна сума в размер на 342,56 евро за последно продадено от ответника на ищеца животно и 153,39 евро за две камери за видеонаблюдение.

2

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв.И.

Ю., която поддържа писмения отговор и счита, че иска е недоказан до претендирания размер. От името на доверителя си заявява, че не възразяват и са в готовност да заплатят стойността на стандартен кон, която варира между 1000 – 1500 лв., до 2000 лв. Излага подробни съображения в тази насока.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът М. Г. имал регистриран животновъден обект в с. **, обл. Разград – лично стопанство, предназначен за отглеждане на коне - ЕКЖ (еднокопитни животни) и приплодите им до 12месечна възраст, видно от представените по делото удостоверение за регистрация на животновъден обект № 9160/10,12,2025 г. и удостоверение за регистрация на животновъден обект № 00529/15,03,2024 г. – и двете на ОДБХ гр. Разград (л.19 и л. 20).

Двамата с ответника Б. М. се познавали, били приятели и имали общи интереси, свързани с отглеждане и продажба на животни, включително коне.

Многократно през годините са търгували помежду си с коне.

През пролетта на 2025 г. ищецът притежавал младо конче на име Нарцис, на възраст 1 година и два месеца, смесена порода от майка порода „Руски тежковоз“ и баща порода „Першерон“. Ответникът знаел за животното, харесал го и пожелал да го закупи.

През месец април 2025 г. Б. М. посетил животновъдния обект на ищеца и след като двамата се договорили устно М. Г. да му продаде кончето Нарцис за сумата от 4000,00 лева, ответникът отвел животното. Уговорили се, тъй като ответникът не разполагал със сумата, а и му предстояло пътуване до Германия за работа, да заплати цената след един месец. На сключването на сделката присъствали свидетелите А.М. А. и О.Р.Х. Св. А. бил съсед на ищеца и често му помагал в стопанството, а св. Х.ов работел в стопанството от 25 години.

След като взел кончето от стопанството на ищеца, Б. М. го отвел в дома на сестра си – св. Г. И.М. в с. ** и го оставил на нея да се грижи за него, тъй като той заминал да работи в Германия. Кончето престояло в дома на св. М. 4 5 месеца, като по време на този престой се наранило и се наложило да бъде лекувано от свидетелката. В последствие ответникът продал кончето на неустановени по делото лица.

Тъй като Б. М. не изпълнил своето задължение по сделката с М. Г. да му заплати договорената цена от 4000,00 лева, ищецът започнал да го търси по телефона и да води с него чат –кореспонденция. Въпреки това до датата на подаване на исковата молба, а и до приключване на устните състезания в настоящото производство, ответникът не е заплатил на ищеца договорената цена за кончето.

В показанията си свидетелите А.А. и О.Х. са категорични, че са присъствали лично и двамата на сключването на сделката между ищеца и ответника за процесното конче, като Б. М. се е съгласил да заплати 4000,00 лева за него. Св. Х. посочва, че кончето е било от смесена порода – М. имал кобила порода „Руски тежковоз“, която двамата с него водили през м.февруари 2023 г. в пловдивско село за заплождане от кон порода „Першерон“. Кончето се родило през месец март 2024 г. и се казвало Нарцис, но му викали Здравко.

Тези обстоятелства се потвърждават и от св. А.. Именно това конче бил харесал ответникът и го отвел със себе си след сключване на сделката с ищеца.

Двамата свидетели са категорични, че когато Б. М. е взел кончето, то е 3 било напълно здраво. Няколко дена по – късно, при случайно посещение в с.

**, заедно с ищеца, те видели кончето в двора на една от къщите. След известно време св. Х. и ищецът отново минали покрай тази къща и разбрали от хората в нея, че кончето се било наранило и затова го продали.

При предявяване на два броя снимки на кон, представени от ищеца и приобщени към доказателствения материал по делото (л.16 и л. 17), свидетелите А. и Х. разпознават именно кончето, което ищецът е продал на ответника.И двамата свидетели твърдят, че до настоящия момент Б. М. не е заплатил на М. Г. договорената за кончето цена.

По отношение на дължими от ищеца на ответника суми свидетелите твърдят, че не знаят за такива. Св. Х. посочва, че действително Б. М. бил дал на М. Г. две камери за видеонаблюдение, но едната не работела и той я върнал, а другата ответникът му я бил подарил.

Втората група свидетели – Г. М. (сестра на ответника) и С.М. (приятел на ответника) твърдят, че действително ответникът е взел от ищеца малко конче през пролетта на 2025 г., но то било на 7 -8 месеца и уговорката им била Б. да намери на М. по – голям кон за клане, а не за пари. Двамата свидетели не са били очевидци на сделката, а препредават това, което им е казал ответника.

Потвърждават, че след като Б. М. взел кончето, веднага го завел при сестра си в с. ** и й го оставил да се грижи за него. Именно там то се наранило и според св. М. даже окуцяло, след което ответникът го продал. В двора на св. М. кончето било видяно за първи път и от св. М.

Двамата свидетели заявяват, че не могат да разпознаят на предявените им два броя снимки, находящи се по делото, дали това е същото конче, което Б. М. е взел от М. Г. и е закарал в двора на сестра си. Според св. М. кончето, което й довел брат й било по-дребно от това на снимките, а и имало звезда на челото, която на снимките не се виждала. Според св. М. кончето, което бил видял в с. ** било с по-тъмен цвят и не приличало на това на снимката.

В производството по делото ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 490,84 евро, от които 81,81 евро за държавна такса и 409,03 евро за адвокатско възнаграждение на вещо лице, а ответникът е направил разноски в размерна 300,00 евро – адвокатско възнаграждение.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск за неизпълнение на договорно задължение, имащ своето правно основание при посочените по-горе обстоятелства в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – осъдителен иск за защита на правото на превозвача по устен договор за продажба да получи първоначално дължимото от длъжника, заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение.

Разгледан по същество искът е основателен.

Не се спори между страните, че през месец април 2025 г. е била сключена сделка между ищеца и ответника с предмет конче от смесена порода, като ищецът е предал на ответника кончето, последният го е взел и го е отнесъл в дома на сестра си св. Г. М. в с. **, където го е оставил за отглеждане, а той самият е заминал за Германия да работи. В последствие кончето било продадено от ответника на трети лица.