Решение № 7060 от 03.08.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 7060

Бургас, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - III-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР ГАЛЬОВ административно дело № 20267040700905 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по жалба от Р. С. С., с адрес в [населено място], [улица], чрез пълномощника- адвокат Б. Я. от АК-Бургас, против ЗППАМ № GPAM- 2363906 от 12.04.2026г. на мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР- Велико Търново, с която е „прекратена регистрацията на МПС на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози за срок от 6 месеца до 1 година“. Иска се отмяна на заповедта.

Претендират се разноските по делото.

Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че органът е постановил заповедта без да отчете факта, че провереният водач /жалбоподателя С./ не се е съгласил с резултата от техническото средство, отчело наличие на бензодизиапини. Предоставянето на кръвна проба за химико-токсикологично изследване, с оглед установяване употребата на наркотични вещества означава, че лицето не е приело показанията на теста. Водачът е спазил предписанието в талона за медицинско изследване, съответно е предоставил кръвна проба за изследване, а към момента на постановяване заповедта за прилагане на ПАМ резултатите не са налице, респективно употребата на наркотични вещества или техни аналози не е установена безпротиворечиво по предвидения в съответната наредба ред.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът- Д. А.- младши автоконтрольор в ОД на МВР-Велико Търново, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в открито заседание. Представя административната преписка, както и допълнителни писмени материали, във връзка с изследването на кръвната проба. В писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска да бъде отхвърлена. Счита, че заповедта е издадена при правилно приложение на закона и са спазени всички процесуални правила.

Видно от вписване върху процесната заповед (л.28 от делото), същата е връчена на адресата, срещу подпис на 12.04.2026г. Жалбата срещу заповедта е подадена директно в съда на 20.04.2026г., поради което е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорването е направено от физическо лице, което е адресат на административния акт, тъй като е собственик на МПС, чиято регистрация се прекратява. Следователно, жалбоподателят има правен интерес от оспорването на неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване пред съда. Налице са всички кумулативно изискуеми положителни предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и отсъстват отрицателни такива.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, поради следното:

Относно установените по делото факти:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 12.04.2026г. около 06.29 часа в [населено място], на [улица]до № 60, в посока на движение към [улица]е установено управление на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № [рег. номер], собственост на Р. С. и управляван от него. Водачът е спрян за проверка от екип на „Пътна полиция“ в ОДМВР- Велико Търново, който при проверка на водача с техническо средство за употреба на наркотични вещества установил наличието на бензодизиапини. Сочи се, че е издаден талон за медицинско изследване на кръвта, като са изпълнени указанията и водачът е предоставил нужните кръвни проби за изследване, но няма данни за резултат от химико-токсикологичното изследване на кръвта. Видно от съдържанието на АУАН същият е съставен срещу Р. С.. Видно от приложените по делото материали от преписката, при съставяне на АУАН са снети двете регистрационни табели на автомобила, а на датата на съставяне на акта е издадена и процесната ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на описания лек автомобил за срок „от 6 месеца до 1 година“.

При издаване на оспорената по делото заповед, ответният административен орган наложил на водача ПАМ, съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година“.

Безспорно е и обстоятелството, че описаният автомобил е собственост на жалбоподателя Р. С., което е посочено и в самата заповед на ответника.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.2а) се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен съгласно цитирана заповед, а заверено копие от същата е представено по преписката, като е приложено и доказателство за заеманата длъжност на издателя на заповедта, който е от кръга на правоимащите лица, с оглед постановяване на ПАМ от процесната категория.

Относно спазване на формата, административнопроизводстве-ните правила и приложението на материалния закон и неговите цели, съдът съобрази следното:

Действително, принципното издаване на заповедта е съобразено с посочената в чл.171 цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, в това число и изискването МПС да се управляват от правоспособни лица, притежаващи съответни удостоверителни документи.

В случаят, издаденият административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в надлежно съставен Акт за установяване на административно нарушение от 12.04.2026г.

По делото не се спори, че на процесната дата при извършената на място проверка с техническо средство е отчетен положителен резултат за употреба на бензодизиапини.

Не се спори относно факта, че в указаният срок водачът е предоставил своя кръвна проба по установения ред и е изпълнил дадените му указания, съгласно талона за медицинско изследване на кръвта.

Допълнително по делото, след дадени указания на съда е представено доказателство за резултата от проведеното лабораторно изследване на кръвната проба.

Видно от Мотивирана резолюция от 06.07.2026г. на Началник-група в ОДМВР-В.Търново за прекратяване на АНП по съставения срещу Р. С. акт за установяване на нарушение от 12.04.2026г., след отчитане на резултата от изследването, вписан в Експертна справка № 26/ТЛ-360 от 26.06.26г. на МИ-МВР-София, в предоставените за изследване проби от кръв, взети на 12.04.2026г. от Р. С. е установено, че не се установява наличие на наркотични вещества и/или техни аналози. По отношение пробата от урина е посочено наличието на 11-карбокси, специфичен метаболит на тетрахидроканабинол.

В заключение, издателят на мотивираната резолюция сочи, че материалите ще бъдат изпратени на Районна прокуратура- В.Търново, с мнение за отказ да се образува досъдебно производство.

Нормата на чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП регламентира, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

При анализа на описаните по-горе писмени доказателства, приети и неоспорени по делото, се установява, че в изследваната кръвна проба на водача няма наркотични вещества и техни аналози. Следователно, не е налице соченото от издателя на ЗППАМ фактическо и правно основание за издаване на заповедта. Това е така, защото въпреки полученият положителен резултат от техническото средство, предоставената кръвна проба има определящо значение, както сочи и нормативната уредба и именно нейният резултат е меродавен за отговора на въпроса дали в кръвта на водача се съдържат забранени вещества или не. При положение, че такива вещества не се съдържат в предоставената на процесната дата кръвна проба, то очевидно същият не е извършил вмененото му с АУАН деяние /чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП/, респективно липсва правно основание за издаване на заповедта. Наличието на кръвна проба, предоставена в указания срок и изследвана по предвидения ред, с отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества и техни аналози в кръвта на водача означава, че към датата на осъщественото управление на МПС- 12.04.2026г. водачът С. не е употребил забранени вещества, описани в АУАН и ЗППАМ, независимо от резултата от проверката с техническото средство. Последният може да се ползва на целите на административните производства само ако са налице хипотезите на чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози, а именно при отказ да се предостави кръвна проба, при неявяване на упоменатото място за вземане на проба в определения срок и при отказ да се получи и подпише талона за изследване, които хипотези в случая не са налице. При тези констатации, издадената заповед е материално незаконосъобразна и подлежи на цялостна отмяна при осъщественото оспорване по съдебен ред.

Отделно от изложеното, налице е и второ самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради следното:

Условие за законосъобразност на конкретния издаден в писмена форма административен акт, каквато е и заповедта по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, е изискването заповедта да отговаря на заложените в чл. 59, ал. 2 АПК указания към съдържанието му, а именно регламентираните в нормата съществени реквизити. Съгласно чл.59, ал.2, т.5 АПК е разпоредителната част на акта, с която се определят правата или задълженията на адресатите, начинът и срокът за изпълнението им.

В случаят, в разпоредителната част на представения с преписката екземпляр на оспорената заповед, не се установява на конкретен срок за действие на ПАМ, нито изписан с цифри, нито словесно. Срокът, за който следва да се приложи определената със заповедта ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП е от 6 месеца до една година. Видно от диспозитивната част на заповедта, посочено е, че на собственика на превозното средство се налага ПАМ –„прекратяване на регистрацията на ППС за срок „от 6 месеца до 1 година“. При тези констатации, в случаят липсва реално индивидуализиране на срока за налагане на ПАМ, а е посочен само възможният диапазон, предвиден в закона.

Срокът за налагане на ПАМ обаче е съществен реквизит от заповедта и следва да бъде конкретно индивидуализиран в нейната разпоредителна част, в противен случай действието на заповедта във времето остава без ясна конкретизация. При посочване на възможният диапазон, съгласно закона /от шест месеца до една година/, обективно е невъзможно да се установи волята на административния орган каква е продължителността на конкретно наложената мярка, а оттам се възпрепятства и нейното изпълнение. Във всеки отделен случай волята на административния орган относно продължителността на мярката задължително следва да се посочи в съдържанието на заповедта, изписвайки я изрично в разпоредителната й част. По делото не са налице данни за допълването на заповедта по реда на чл.62, ал.1 АПК, нито за нейното изменение, с отразяване на конкретен срок, което изменение следва да се счита за неразделна част от ЗППАМ и да се връчи по надлежния ред на адресата на мярката. Такива факти не се и твърдят от страните. Като се има предвид, че тежестта да докаже по делото материалноправната законосъобразност на акта е изцяло на неговия издател, ответник в процеса, то несъмнено установеното неяснота за срока на налагане на ПАМ в разпоредителната част на заповедта, сочи на неспазване на установената с чл.59, ал.2 АПК форма на административния акт досежно неговата разпоредителна част, в която при издаването му административният орган е пропуснал да индивидуализира продължителността на действие на наложената с него ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП.