Решение № 491 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20235300900302 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 01.06.2023 год. от Ф. А. М. против ЗАД „Асет Иншурънс“ АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковата претенция обстоятелства: се основава на следните фактически

Твърди се, че на 02.06.2018 год. около 00,30 ч. по път I-5 се е движел л.а.

„БМВ М6“ с рег. № ****, управляван от И. М. Б.. Поради движение с несъобразена скорост в района на км 359+400 водачът загубил контрол над автомобила, преминал през еластичната ограда – мантинела и паднал в пропаст, преобръщайки се по таван. При произшествието пострадал ищецът, пътуващ като пътник в самокатастрофиралия автомобил. Ищцовата страна счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът И. Б., който нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.

Ищецът бил откаран с екип на Бърза медицинска помощ в УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД с липсващи движения в долни крайници, силни болки в кръста и 1 гърдите, двустранно отслабено дишане, спонтанна и палпаторна болезненост в гръдния кош. След извършените прегледи и консултации били установени следните травматични увреждания: тежка гръбначно-мозъчна травма, изразяваща се в параплегия инфериор /парализа на двата долни крайника/; фрактура на ТН11 с вентрална дислокация на тялото; компресионна фрактура на ТН12; посттравматичен медуларен едем; миеломалация; кантузио капитис ет корпорис; фрактура на ребра вдясно 7,8,9,10,11 и ребра вляво 7,9,10,11; двустранен хемоторакс; контузия на белите дробове.

Проведено било лечение, изразяващо се в тракоцентеза вдясно и поставяне на дренаж; транспедикуларна метална стабилизация на нива ТН9ТН10-ТН12 и Л1. Пострадалият бил приведен в КАИЛ за интензивно лечение, след което бил приведен в Клиника по неврохирургия, където била проведена консервативна терапия с вливания. По време на болничния престой не било отчетено подобрение не неврологичния дефицит. Започната била ранна рехабилитация.

След изписването си от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, ищецът продължил лечението си в лечебно заведение в Германия – Клиника за злополуки Франкфурт на Майн, академична учебна болница на Гьоте институт, отделение за травми на гръбначния стълб, в периода от 30.07.2018 год. до 08.11.2018 год., след което бил освободен за домашно лечение.

В отделни периоди от 02.12.2018 до 08.10.2019 год. Ф. М. провеждал лечение в Клиника по възстановителна интервенционална неврология и терапия „Нейорвита“ в Москва, Русия. Постъпил при водеща клинична диагноза: травматично заболяване на гръбначния мозък; последици от усложнена компресионна фрактура - изкълчване Т11-12, долна отпусната прараплегия, дисфункция на тазовите органи; декомпресия на гръбначния мозък; разпространена остеопороза; двустранна посттравматична коксартроза; артроза на коленни и глезенни стави и с оплаквания: липса на движения в краката; нарушение на всички видове чувствителност и контрол на функциите на тазовите органи. Проведено било комплексно лечение. При изписването били дадени указания за изпълнение на рехабилитационна програма и прием на лекарствени средства.

Състоянието на ищеца било изключително тежко – получените травматични увреди били животозастрашаващи, като леталният изход бил 2 предотвратен единствено благодарение на навременната лекарска намеса. Към настоящия момент ищецът бил напълно парализиран от кръста надолу. Бил изправен пред невъзможността да посреща обикновените си битови потребности, като хранене, обличане, тоалет; за задоволяването им разчитал изцяло на помощта на близките си – баща, брат и братовчед. Тежката гръбначно-мозъчна травма довела до невъзвратимо пълно обездвижване на долните крайници, нарушение на всички видове чувствителност и трайно нарушаване на функциите на тазовите резервоари.

Преди инцидента Ф. М. водел активен начин на живот, бил мобилен, активен, самостоятелен. След инцидента били силно ограничени социалната, семейната и трудовата му ангажираности. Промяната се отразила силно негативно на емоционалното му състояние – бил силно тревожен, напрегнат, неспокоен; затворил се в себе си. Чувствал се безпомощен и в тежест на близките си.

Бидейки обездвижен от кръста надолу, ищецът се придвижвал единствено с помощта на помощно средство – инвалидна количка. Липсвал контрол над тазовите резервоари. Бил в невъзможност да се обслужва сам.

Поради това се нуждаел поС.но от чужда помощ, като тази потребност била налице през целия период от произшествието и до момента на подаването на исковата молба. Телесните увреди били необратими и щели да го съпътстват до края на живота му. За заплащане на възнаграждение на професионални придружители /болногледачи/ ищецът се нуждаел ежемесечно от сумата 3 382,40 лв.

Във връзка с проведеното от ищеца лечение, същият направил разходи в размер на 285 127,43 лв., като описва същите по пера в табличен вид.

По отношение на лекия автомобил, участвал в произшествието, била налице валидна застраховка ГО със срок на действие от 04.08.2017 год. до 04.08.2018 год., валидна към датата на застрахователното събитие.

На 28.02.2023 год. ищецът отправил искане за заплащане на обезщетение до застрахователя, но такова в тримесечния срок по чл. 496 КЗ не му било изплатено. Но още на 07.06.2018 год. застрахователят бил уведомен за процесното събитие и била образувана имуществена щета, свързана с определянето и изплащането на обезщетение за виновния за процесното ПТП лек автомобил.

3

Предвид изложените обстоятелства ищецът Ф. А. М. моли да бъде постановено решение, с което ЗАД „Асет Иншурънс“ АД бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 800 000 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2018 год. до окончателното плащане /съобразно уточнението с молба вх. № 36826/30.11.2023 год., което е допустимо с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 2 ГПК, според която прибавянето на изтекли лихви след предявяването не иска не се счита за увеличение/;

Претендират се и обезщетения за имуществени вреди, както следва:

- С у м а т а 296 860,62 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва от 28.02.2023 год. до окончателното плащане;

- С умата 150 967,50 лв. обезщетение за имуществени вреди – необходими възнаграждения за професионални придружители /болногледачи/ за период от 54 месеца, а именно от 01.12.2018 год. до 31.05.2023 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане;

- Сума от по 3 382,40 лв. месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди – необходимо възнаграждение за професионален придружител /болногледач/, считано от 01.06.2023 год. до настъпване на факт, даващ основание за изменение на размера на обезщетението или за отпадане на задължението за изплащане на месечно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 7-мо число на всеки месец за всяко едно месечно плащане.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорват се твърденията за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ М6“ с рег. № **** – И. Б. като единствена причина за настъпилото произшествие.

Въвежда се в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия – ищецът нарушил задължението си по 4 чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и не ползвал обезопасителен колан, с което допринесъл в изключителна степен за настъпването, степента и характера на уврежданията; респ. ако бе използвал колан, то вредите биха били несравнимо по-леки по вид и размер, доказателство за което бил факта, че водачът, който ползвал предпазен колан, бил с незначителни наранявания след произшествието.

Оспорват се вида, тежестта и обема на твърдените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между вредите и произшествието. Изразено е становище, че претендираният размер на обезщетението е прекомерен, несъответстващ на критериите по чл. 52 ЗЗД.

Оспорват се исковете за обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за лечение. Всички разходи били извършени във връзка с лечение в чужбина, което предполагало значителна прекомерност.

Провеждането в чужбина лечение не било в условията на неотложност и спешност, а било насочено към възстановяване на състоянието на пострадалия чрез физиотерапия, рехабилитация и медикаменти. Лечението е можело да се извърши в България при значително по-ниска стойност на разходите за прегледи, изследвания, терапии, като в по-голямата си част тези разходи били покрити от НЗОК. В частност се оспорва претенцията за възстановяване на разход за медицински въздушен транспорт на стойност 17 600 евро, който според ответника не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, а е извършен по субективно желание на ищеца.

Имуществените вреди не съставлявали пряка и непосредствена последица от увреждането, застрахователят не следвало да бъде обременяван с допълнителни разноски, извършени от ищеца извън преките и непосредствени вреди.

Оспорват се и исковете за имуществени вреди, съставляващи разходи за професионален придружител/болногледач по основание и размер. Липсвали данни разходи да са плащани; липсвали и данни лицата, полагали грижи за ищеца, да са били лишени от възможността за получаване на възнаграждение за труд. Претендираните размери от над 3 000 лв. на месец били прекомерни, значително надвишаващи средния размер на възнаграждението за болногледач през исковия период.

Оспорва се претенцията за законна лихва, считано от датата на отправянето на застрахователна претенция. Ответникът счита, че 5 действителната дата на начало на евентуална негова забава е 20.06.2023 год. – датата, на която е изтекъл 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1 КЗ, считано от 29.05.2023 год., когато е постъпила молба от ищеца за представяне на изискани доказателства. По повод на изменената дата, от която се претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – 07.06.2018 год., тази претенция се оспорва категорично. Уведомление за изплащане на обезщетение за вредите върху лекия автомобил било подадено на 04.07.2018 год. от собственика на автомобила Ф. А. М.. В него били изложени обстоятелства, касаещи единствено причинените върху автомобила вреди по застраховка „Каско на МПС“, като в уведомлението липсвали каквито и да е данни за вреди на ищеца и претенция за изплащане на обезщетение във връзка с тях. Липсвало основание да се приеме, че застрахователят е изпаднал в забава при липса на уведомяване за задълженията му. Отделно от посочените оспорвания е въведено възражение за погасителна давност досежно претенцията за законна лихва – позовава се на чл. 378, ал. 8 КЗ, според която вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, което сочело на извод, че лихви могат да се претендират най-много три години назад преди датата на подаването на исковата молба.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че поддържа исковата молба и оспорва възраженията на ответника срещу основателността на исковете.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа първоначалния отговор и направените в него възражения и оспорвания. Заявено е, че не се оспорва правото на пациент да организира и проведе лечението си извън пределите на РБ, но се оспорва разходите за това лечение да бъдат претендирани от застраховател по застраховка „ГО“.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за липсата на причинно-следствена връзка между вредите и деянието – по чл. 51, ал. 1 ЗЗД; съответно възражението за погасяване на вземането за законна лихва по давност е точно 6 квалифицирано от ответника по чл. 378, ал. 8 КЗ.