Решение № 6474 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6474 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20251110156018 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба от О. Й. Й. против С.К.Б. с искане уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде заплатено обезщетение в размер на 15821,60 лева, представляващи четирикратното брутно трудово възнаграждение поради прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя. Ищцата твърди, че била служител на ответника на длъжност „Специалист, човешки ресурси“ с брутно месечно възнаграждение от 3955,40 лева. На 21.10.2025г., била извикана от прекия си ръководител, който заявил, че не е доволен от работата . На другият ден ръководителят предложил да напусне по взаимно съгласие. Тя попитала какво ще стане, ако откаже и било казано, че ще бъде уволнена поради съкращаване на щата. На 23.10.2025 г. била повикана отново и видяла че по отношение на нея са подготвени два комплекта документи – за прекратяване по взаимно съгласие и поради съкращаване на щата. Ищцата поискала да бъде заплатено обезщетение при прекратяване на правоотношението по инициатива на работодателя в размер на четири работни заплати, но ръководителят предложил не повече от две. Ищцата отказала и на 24.10.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено. Твърди, че освен нея на тази длъжност работели още две лица, поради което ответникът следвало да проведе процедура по подбор. Твърди, че такъв не бил провеждан, поради което уволнението било незаконно. Моли съда да го признае за такова и да осъди ответника да заплати търсената сума. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищцата била негов служител на посочената длъжност, последното трудово възнаграждение, както и прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 92 от 23.10.2025 г. Взима становище за 1 неоснователност на иска. Твърди, че съкращаването на щата било реално.

Ищцата била единственият служител на своята длъжност, поради което подбор не се дължал. Оспорва дължимостта на обезщетението за прекратяване по своя инициатива, като твърди, че такова не било отправяно или приемано.

Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищцата се явява лично и с процесуални представители, чрез които поддържа исканията си.

Ответникът не се явява, изпраща представител, чрез когото също поддържа исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Между страните са безспорни фактите, че ищцата бил служител към ответника на длъжност „Специалист, човешки ресурси“ с брутно месечно възнаграждение от 3955,40 лева и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 92 от 23.10.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

По делото е представен препис на щатно разписание на ответника в сила към 01.10.2025 г. (л. 43 от делото), от който се установява, че за длъжността „Специалист, човешки ресурси“ е посочена една щатна бройка, заета от ищцата. Представен е и препис от Заповед № 82-2 от 01.10.2025 г. (л. 44 от делото), подписана от управителя на ответника, с която са закрити напълно девет от щатните позиции към ответника. Под номер 8 фигурира длъжността „Специалист, човешки ресурси“. Представен е и препис от щатно разписание на ответника в сила към 24.10.2025 г. (л. 42 от делото), в която липсва не фигурира длъжността „Специалист, човешки ресурси“.

Всички посочени по-горе документи съдът възприема за допустими и годни доказателствени средства, които следва да се ценят с доверие.

Направените оспорвания от страна на ищцата и процесуалните представители в открито заседание, не могат да бъдат взети предвид, тъй като бяха релевирани за пръв път в рамките на устните състезания. Съгласно чл.

149, ал. 1 ГПК устните състезания се дават след приключване на съдебното дирене, което се явява и крайният момент, в който могат да се правят оспорвания на доказателства и да се правят съответните доказателствени искания. В хода на съдебното дирене от страните не бяха оспорени никакви доказателства. Съдът намира, че бидейки релевирани за пръв път в хода на устните състезания, тези оспорвания се явяват преклудирани на основание чл.

147, ал. 3 ГПК и не следва да бъдат разглеждани.

Всички останали писмени доказателства съдът счита за ирелевантни за предмета на спора и за установяващи факти, които са безспорни между страните.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работника с едномесечно предизвестие поради съкращаване на щата. Безпротиворечиво в правната теория и в съдебната практика се приема, че съкращаването на щата е право, породено от необходимостта на всеки работодател сам да определя своята структура и по целесъобразност да предприема промени в нея с цел оптимизиране на работата и повишаване на ефективността си. Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при 2 съкращаване в щата, работодателят има право на подбор и може в интерес на службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

В случая по делото не е спорен фактът, че подбор не е провеждан от страна на работодателя. Съдът не споделя твърдението в исковата молба за наличие на три щатни бройки на тази длъжност. Видно е от представеното щатно разписание на ответника в сила към 01.10.2025 г. щатната бройка на тази длъжност е била една. Посочените в исковата молба колеги на ищцата – Х.П. и Н.М. не са посочени в нито едно щатно разписание и по делото липсват доказателства въобще да са били служители на ответника. С оглед съкращаването на единствена щатна бройка и трайната практика на върховната инстанция – Решение № 255 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 194/2014 г., IV г. о., ГК и др. – съдът намира, че за ответника не е било налице задължение за провеждане на подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ и липсата на такъв не води до незаконосъобразност на уволнението. Между страните не се спори, а и от доказателствата не се установява ищцата да е имала право на защита съгласно разпоредбата на чл. 333 КТ. Налага се изводът, че уволнението е законно, а искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ, съгласно тази разпоредба работодателят дължи на работника обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя, на основание чл. 331, ал. 1 КТ. В случая между страните не се спори, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № 92 от 23.10.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. От ищцата не бяха представени доказателства, от които да се установи, че работодателят е отправял към нея предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, въпреки изрично дадените от съда указания за това с Определение № 8878 от 05.03.2026 г. Тъй като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, настоящият състав счита, че разпоредбата на чл. 331, ал. 2 КТ е неприложима в случая, което налага и вторият иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 на ответника се дължи единствено адвокатско възнаграждение, доколкото от него не са направени други разноски, а ищецът е освободен от заплащане на държавна такса спрямо съда. Направеното от него възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение съдът намира за частично основателно. По делото беше проведено едно съдебно заседание, приет беше приемлив обем на писмени доказателства, без гласни такива, делото беше с фактическа и правна сложност под средностатистическата за подобен род казуси. С оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени съдебни заседания съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Тъй като съдебното дирене по делото беше приключено след 01.01.2026 г. настоящият състав счита, че търсените суми следва да бъдат преизчислени в евро като действаща парична единица в Република България към този момент.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О. Й. Й., ЕГН:

********** със съдебен адрес гр. ** против С.К.Б., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. *** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за признаване на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата за незаконно и за неговата отмяна.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от О. Й. Й., ЕГН:

********** против С.К.Б., ЕИК: *** иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 8089,46 евро – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2025 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА О. Й. Й., ЕГН: **********, да заплати на С.К.Б., ЕИК: ***, направените по делото разноски в размер на 500 евро адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 06.04.2026 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4