Решение № 544 от 16.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330205961 по описа за 2023 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление

№ 727090-F708333/

25.09.2023 г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности"Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Фармаприм“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2 ЗДДС, във връзка с чл.

185, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП, като се моли за неговата отмяна.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Алтернативно моли да се наложи предупреждение, в случай, че съдът прецени, че е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 02.10.2023г., а жалбата е подадена на 16.10.2023г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 24.04.2023 г. на обект – Аптека 36,6, находящ се в гр. Пловдив, бул. "Македония" № 95, стопанисван от дружество „Фармаприм“ ЕООД, ЕИК ********* е констатирано, че за извършена покупка от клиент на 1 бр. Норвакс таблетка 5 мг е издаден касов бон № 0166018/02.03.2023г. от намиращото се в обекта фискално устройство.

Впоследствие била извършена сторно операция с бон № 0166023/02.03.2023г. на основание „Операторска грешка“. Този бон съдържал единствено реквизит „ДП 01“, цена и обща стойност на заплатената сума, но липсвали други реквизити, а именно – наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки.

Нарушението било извършено за първи път.

Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН, както и от представените по делото писмени документи – Протокол за извършена проверка от 24.04.2023г., Протокол за извършена проверка от 30.05.2023г., копия на фискалния бон № 0166018 от 02.03.2023г. и на сторно бона № 0166023 от 02.03.2023г.

От копието на фискалния бон № 0166018 се установява, че същият е издаден за 30 таблетки Норвакс на стойност 5,77 лв. и за продукт Фенаксен на стойност 33 лв. или обща сума от 38,77 лв.

От копието на сторно бона № 0166023 се установява, че същият е издаден с основание „операторска грешка“, като в него е посочено единствено продукт ДП 01, цена 5,77 лв. и обща сума 5,77 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ № 1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно наказващия орган (т. 1.1.) и на актосъставителя (2.1.).

2

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП. По отношение на възражението, че не ставало ясно в какво се изразява нарушението, ясно е описано, че административнонаказателната отговорност е ангажирана с оглед липсващи реквизити в сторно бележката № 0166023/02.03.2023г.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 02.03.2023г., установено е при извършената проверка на 24.04.2023, АУАН е издаден на 30.05.2023г., а НП - на 25.09.2023г., тоест преди погасяване на административно-наказателната отговорност на дружеството по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба Н–18/13.12.2006 г. на МФ, сторно документът съдържа най-малко посочените в чл.26 ал.1 т.1–11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис “СТОРНО”. Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. Когато лицето ползва софтуер, включен в списъка по чл.118 ал.16 от ЗДДС, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторно операцията.

Чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата гласи, че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно Приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

3

От приложените по преписката и събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в процесното време и място дружеството жалбоподател „ФАРМАПРИМ” ООД е извършило нарушение по смисъла на чл. 31, ал.2 вр. чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, тъй като извършената СТОРНО операция на основание „Операторска грешка“ с бон № 0166023/02.03.2023г. ., не съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от наредбата – наименование, количество и единична стойност по видове закупени стоки. Сторно документът съдържа единствено реквизит „ДП 01“ и обща сума, които правят невъзможно индивидуализирането на стоката, освен чрез привързването с номера на продажбата 333837 по фискалния бон № 0166018/02.03.2023г., при това въз основа на предположението, че сторнираната част касае един от продуктите с тази цена в касовия бон № 0166018/02.03.2023г. Съдът съобрази и че дори в сторно бележката липсва номерът на фискалния бон, който се сторнира, а е отразен само номерът на продажбата – под основанието за извършването на сторно (в случая операторска грешка), следва да се посочи номерът на документа, т.е. номерът на фискалния бон (в случая № 0166018/02.03.2023г), а не номерът на продажбата (в случая 333837, отразен във фискалния бон над общата сума) – нарушение, което също е следвало да намери отражение в АУАН и НП.

Отговорността на юридическите лица е обективна и не следва да се коментира въпросът за вината на дружеството.

Правилна е материалната норма, под която е подведено деянието на дружеството-жалбоподател. Правилно на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, предвид че нарушението не води до неотразяване на приходи, е наложена имуществената санкция в законоустановения минимум за съответното нарушение - 500 лв. и не подлежи на редуциране от съда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което 4 разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи:

На първо място следва да се посочи, че неизпълнението на законовото задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно наличието на обективна пречка, която е възпрепятствала законосъобразното процедиране, е един от отличителните белези на маловажния случай. Надлежното документиране на облагаемия оборот е основно публично задължение за всеки търговец и в този смисъл, той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението му, включително и като обучи и осигури квалификацията на персонала си и следи за недопускането на грешки при отразяването на законово необходимата информация пред приходните органи.

Липсва и още един характерен белег на маловажния случай, а именно доброволно и своевременно отстраняване на нарушението и то още преди да са предприети действия по ангажиране отговорността на нарушителя. В случая доказателства за отстраняване на нарушението изобщо не са представени по делото.

Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при индивидуализация на наказанието, като е наложена санкция в минимален размер. Същото обстоятелство е съобразено и от законодателя, който в чл.

185, ал. 4 ЗДДС е предвидил санкция в двоен размер за повторно извършени нарушения, каквато в случая не е наложена.

Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място следва да се отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат освен самото деяние – издаването на сторно бележка, която не съдържа необходимите реквизити. Още повече, че това обстоятелство (че интересите на фиска не са накърнени, тъй като нарушението не е довело до неотразяване на приходи), е съобразено от законодателя, като за нарушения, водещи до неотразяване на приходи, е предвидена много по-висока санкция в чл. 185, ал.2 ЗДДС.

5

В случая извършената сторно операция действително не е на висока стойност, но същевременно при наличието на повече продукти в касовия бон, който се сторнира, възниква въпросът за коя от стоките е извършено сторното (за някоя от двете стоки, за някоя отделна част или за друго). Отделно от това, неправилното посочване на номера на сторнирания документ води и до въпроса дори дали се касае за извършено сторно именно на стока от касовия бон по номера на продажбата или за сторно на съвсем друг документ с друг номер, на който въпрос няма как да бъде отговорено, след като не са посочени наименованието, количеството и единичната стойност по видовете закупени стоки. Извършеното нарушение засяга обществените отношения, свързани с контрола по регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги, съответно влияещи върху финансовата и данъчна дисциплина. Реално всяка липса на реквизит по фискалната касова бележка, респ. на сторно бележката, води до препятстване на възможността за проследяване на всички продажби в съответния търговски обект (така и Решение № 500 от 21.02.2020 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 3939/2019 г.).

Поради това и съдът намира, че деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

По отношение на възражението, че при потвърждаване на НП в следващ момент дружеството би отговаряло в условията на повторност, следва да се отбележи, че целта на санкцията е именно да не бъдат извършвани други нарушения, включително от същия вид, като под угрозата жалбоподателят да не отговаря по квалифицирания състав, с налагането на настоящата санкция се гарантира именно привеждането на дейността му в съответствие с нормите на данъчното законодателство.

По изложените съображения, наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.