Решение № 577 от 10.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Русе, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20244520201596 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Х. П., чрез адв. Й. Л., депозирана срещу електронен фиш № 8504798295 за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с който на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че правилата касаещи електронен фиш, не се прилагат при нарушения по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а приложение намират разпоредбите на ЗАНН, касаещи съставянето на АУАН и издаването на НП, поради и което в нарушение на закона е ангажирана отговорността на жалбоподателя с електронен фиш като е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбите на закона, в настоящия случай. Релевират се доводи, касаещи приложение на по-благоприятен закон, а именно разпоредбата на чл. 10б, ал. 7 ЗП, на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Оспорва се авторството на деянието и се инвокират доводи, че липсва изпълнително деяние, тъй като водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси. Излагат се доводи, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаването на електронния фиш досежно неговото съдържание, неспазване на давностните срокове и негодност на техническото средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Депозирана е писмена защита от неговия процесуален представител, в която са развити съображения, идентични с изложените в жалбата. Претендират се разноски.

1

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден издадения електронен фиш като правилен и законосъобразен. Излагат се доводи за безспорна установеност на нарушението. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде потвърден, издадения електронен фиш. Прави се възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издадения електронен фиш, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащ на съдебен контрол електронен фиш, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи и извърши служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.08.2021г., в 07,24 часа, посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с устройство № 40341, представляващо елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път І-5, км. 25+914, в посока нарастващ километър, било установено, че пътно превозно средство влекач ДАФ ФТ ХФ 105.460, с рег. № У 35 55 АХ, с техническа допустима максимална маса 18600 и брой на оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на „Максима транс“ ЕООД, се е движило в община Иваново, път І-5, км. 25+914, с посока нарастващ километър, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Във връзка с така установеното нарушение е депозирана декларация по чл. 187а, ал. 4 от Закона за пътищата от законния представител на дружеството вписано като собственик в регистрационния талон на моторното превозно средство, в която същият е декларирал, че за дата 17.08.2021г., в 07:24 часа, превозно средство с рег. № У 35 55 АХ е било управлявано от жалбоподателя Н. Х. П..

Във връзка с така установеното нарушение и представената декларация 2 е бил издаден и оспорения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504798295, с който на жалбоподателя, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена от събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 и чл. 284 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАННН.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В хода на протеклото административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за своя последица отмяна на оспорения електронен фиш, без да бъде разглеждан спора по същество.

В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, собственикът на пътното превозно средство, за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е бил освободен от административнонаказателна отговорност, по реда на чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, предвид представена от него декларация, в която като лице извършило нарушението е посочен жалбоподателят и съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 ЗДвП е издаден електронен фиш срещу жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 5, изр. последно ЗДвП в тази хипотеза се образува административнонаказателно производство срещу лицето, за което са установени данни, че е извършило нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.

36, ал.

1

ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставянето на АУАН, какъвто в случая не е съставен срещу жалбоподателя, а е издаден електронен фиш срещу същия.

С оглед изложеното така издадения електронен фиш е издаден при липсата на предвидените в закона предпоставки за неговото издаване.

Няма спор, че за нарушения по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е допустимо, да бъде издаван електронен фиш, в каквато насока са твърденията на процесуалния представител на наказващия орган, но когато, както е в настоящия случай, собственикът или ползвателят бъдат освободени от административнонаказателна отговорност, законът изисква да бъде образувано административнонаказателно производство, което както вече беше посочено става със съставянето на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.

1 ЗАНН, а не с издаване на електронен фиш.

Самият законодател, в хипотезата, в която следва да бъде издаден електронен фиш изрично посочва това. Така например, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която хипотеза собственикът е представил декларация с данните на лицето, което е извършило нарушението, изрично е регламентирано, че на лицето посочено в декларацията се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, а в разпоредбата на чл. 187а, ал.

3

5 ЗДвП изрично е посочено, че се образува административнонаказателно производство срещу същото, което съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН става със съставянето на АУАН, какъвто в случая не е съставен срещу жалбоподателя.

По гореизложените мотиви издадения електронен фиш следва да бъде отменен, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при неговото издаване.

Във връзка с размера на дължимите разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното възражение в тази насока от страна на процесуалния представител на учреждението, издало електронния фиш, съдът намира следното:

В настоящия случай видно от представения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

В хода на производството е направено възражение от страна на процесуалния представител на учреждението, издало електронния фиш за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, което възражение, съдът намира за основателно.

На жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800 лева и приложимата разпоредба, определяща минималния размер на адвокатското възнаграждение е чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след изм.в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, като възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, върху стойността на наложената имуществена санкция, която в случая е в размер на 1800 лева, поради и което и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й след изм.в бр. 88 от 2022 г. на ДВ, минималния размер на възнаграждението е именно в размер на 480 лева, към което на основание § 2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде начислен и ДДС в размер на 96 лева, тъй като процесуалния представител на дружеството е регистриран по ДДС, или на жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в размер на 576 лева. Жалбоподателят е представил доказателства за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, което е над минималния и според настоящия съдебен състав не е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност. Приключило е в едно съдебно заседание, на което не се е явил процесуалния представител на жалбоподателя, а е депозирано писмено становище от същия, поради и което именно минималния размер на адвокатското възнаграждение се явява напълно съответен на предоставената на жалбоподателя правна помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 2, вр. чл.

58д, т. 4 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8504798295 за налагане на глоба за 4 нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с който на Н. Х. П., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 187а, ал. 5 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1800 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Македония" № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Х. П., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК, СУМАТА в размер на 576 лева (петстотин седемдесет и шест лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5