Решение № 130 от 08.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500179 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител главен инспектор М. Ц.-Г., против решение № 260000/03.01.2025г. по гр.д. № 918/2019г. на ОС – Добрич, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Ю. В. Х., ЕГН ********** и М.

М. Х., ЕГН ********** искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описаното в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 69 691.61 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон, съдебната практика и установеното от доказателствата, както и при необсъждане на всички релевантни за спора доказателства. С подробни правни доводи се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че необходимо условие за несъответствие по см. на § 1, т.3 ДР на ЗОНПИ е наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева, както и че нетният доход не може да бъде отрицателна величина. Навеждат се аргументи по съществото на спора, в частност за установено от доказателствения материал несъответствие в размер на 187 214.16 лева и доказаност на предпоставките за отнемане на процесното имущество. Отправеното до настоящата инстанция 1 искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

Срещу въззивната жалба в срок са постъпили отговори от насрещните страни – въззиваемите М. Х., чрез особен представител адв. К. и Ю. Х., чрез адв. С., които я оспорват като неоснователна. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

В с.з. въззивната жалба, съответно отговорите, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ против Ю.В. Х. и М. М. Х. искове с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, съобразно извършени в хода на процеса частични откази по реда на чл.233 ГПК и допуснати изменения по чл.214 ГПК.

Изложените в исковата молба и уточнителни молби по чл.129 ГПК фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018г. от РП – Плевен за повдигнати обвинения по тяхно ДП № 1492/2015г. срещу Ю. В. Х. за извършено от него престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и пр.2, т.3, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.5 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, с протокол № ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018г. е образувана проверка, обхващаща периода 05.11.2008г. – 05.11.2018г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице и членовете на семейството му, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи. Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество, като след направените частични откази по чл.233 ГПК и изменения, предмет на исковете за отнемане е имущество на обща стойност 69 691.61 лева, както следва: от Ю. В. Х. сумата от 39 114.61 лева, представляваща равностойност на отчужден след края на проверявания период недвижим имот – две полумасивни жилищни сгради, изградени в ПИ с идентификатор ****, в гр.Добрич, ул.“Ралица“ № * 2 и л.а. „Мерцедес“, модел „Ц 180“ с рег. № **; от Ю. В. Х. и М. М. Х. – л.а.

„Ауди“, модел „КУ 7“, рег. № ** и сумата от 2 848 лева, представляваща отчужден след края на проверявания период л.а. „Пежо“, модел „307 СВ“, рег.

№ ***.

С подадените в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са оспорени като неоснователни.

Въззиваемият Ю. Х., чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва твърденията за наличието на изискуемото се от закона несъответствие. Оспорва извършения икономически анализ, в т.ч. и сумите по отделни пера /разходи за придобиване на имущество, разходи за издръжка, признати доходи/. Твърди, че всичко придобито е със законни доходи от трудова дейност, осъществявана в страната и чужбина, трансформация на имущество, както и извършени дарения от брат му и баща му. Навежда конкретни твърдения за произхода на средствата, вложени в придобиването на конкретни имущества и за реализирани доходи. Не оспорва единствено твърдяната от Комисията пазарна стойност към момента на придобиване на процесните две полумасивни жилищни сгради.

Въззиваемата М. Х., чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, също изразява становище за неоснователност на исковете поради липса на изискуеми се предпоставки - значително несъответствие и незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане.

Сочи, че наличното в края на периода имущество е на стойност под 150 000 лева, което изключва изискуемото се от закона несъответствие, както и че всички средства за придобито от тях са със законен произход. Не оспорва претендираните от Комисията пазарни стойности на имуществото към датата на придобиването му, респ. отчуждаването.

За да се произнесе по съществото на спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз 3 основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464/9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о., решение № 347/19.06.2025г. по гр.д. № 2323/2024г., ІІІ г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице. По този въпрос не е налице и спор между страните.

С уведомление вх. № УВКПКОНПИ-1346/23.10.2018г. по описа на ТД – Велико Търново Комисията е сезирана за повдигнати обвинения срещу Ю. В.

Х. по ДП № 1492/2015г. по описа на РП – Плевен за извършено от него престъпление по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и пр.2, т.3, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, което престъпление попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.5 ЗПКОНПИ. С протокол № ТД07ЛО/УВ-8484/05.11.2018г. на директора на ТД – Велико Търново е образувана проверка, обхващаща периода 05.11.2008г. – 05.11.2018г., който е в рамките на предвидения в чл.112, ал.3 ЗОНПИ срок. В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние на въззиваемия, установено е, че от 07.07.2013г. същият е в брак с въззиваемата М. Х., имат родени две деца, съответно през 2013г. и 2017г., които обстоятелства са обусловили включването на съпругата и малолетните деца в обхвата на проверката за съответните периоди от сключване на брака/раждането до 05.11.2018г. Установено е, че въззиваемият няма участия в търговски дружества, от 2016г. е регистриран като земеделски производител. Въз основа на изготвен доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ е прието Решение № 2241/25.09.2019г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а след провеждане на процедурата по чл.138 ЗОНПИ и решението за предявяване на настоящите искове.

4

По въпроса относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ и как следва да бъден направен изводът за това, в частност дали същият предпоставя наличното в края на периода имущество да е на стойност над 150 000 лева, съдът приема следното:

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

Няма спор, че легалната дефиниция по §1, т.3 ДР на ЗОНПИ въвежда изискване изводът за несъответствие да бъде направен въз основа на съпоставката между имуществото и нетния доход на лицата по чл.142, ал.2 ЗОНПИ за целия проверяван период. За да бъде направена обаче тази съпоставка на първо място следва да бъде направен извод за наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с цитирания тълкувателен акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.